Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1081                   Година 23.09.2010        Град Бургас

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шести юли две хиляди и десета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретаря С.А.

Прокурор Станимир Христов

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1118 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК

Образувано е по жалба на „Силк” ЕООД, гр.***, рег.по ф.д.№ 186/2004г. по описа на ЯОС, с ЕИК по БУЛСТАТ 128575367, подадена от И.Й.К. – пълномощник на управителя Д.П.М. срещу ревизионен акт № 2860807/05.06.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Ямбол, в частта в която е потвърден с решение № РД-10-393/21.08.2007г. на В.А. – началник отдел „Управление на изпълнението“ в Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП. Моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен и да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директора на Д“ОУИ“ гр.Бургас при ЦУ на НАП редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди ДРА, като законосъобразен и правилен и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, след като прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Със заповед за възлагане на ревизия № 619/24.08.2006г. (л.114 от делото), издадена от началник отдел “ДОК” при ТД на НАП гр.Ямбол е възложено да бъде извършена ревизия на  “Силк” ЕООД, гр.Ямбол, относно задължения за Данък върху добавената стойност за период 01.12.2004г. до 31.12.2008г. и е определен срок за извършване на ревизията – 24.10.2006г.. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № Н-2/03.01.2006г. на Директора на ТД на НАП гр.Ямбол (л.113 от делото), в съответствие с правомощията му по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК  и е надлежно връчен на ревизираното лице.

Със заповед за възлагане на ревизия № 740/24.10.2006г. (л.120 от делото) издадена от началник отдел „ДОК” при ТД на НАП гр.Ямбол е удължен срока за извършване на ревизията до 25.11.2006г.. Със заповед за възлагане на ревизия № 807/24.11.2006г. (л.122 от делото) издадена от началник отдел „ДОК” при ТД на НАП гр.Ямбол е удължен срока за извършване на ревизията до 25.12.2006г.. Заповедите са издадени от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед № Н-2/03.01.2006г. на Директора на ТД на НАП гр.Ямбол, в съответствие с правомощията му по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и е надлежно връчен на ревизираното лице.

С ревизионен доклад № 2860807/10.01.2007г. (л.794-л.855 от делото) съставен на основание чл.117 от ДОПК от ревизиращия орган по приходите, е направено предложение да бъдат установени размери на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 10.01.2007г.. Ревизионният доклад е надлежно връчен на 09.02.2007г.. С решение № 4/20.02.2007г. на началник отдел „Контрол” при ТД на НАП гр.Ямбол на основание чл.117, ал.5 от ДОПК е продължен срока за представяне на писмени възражения срещу ревизионния доклад до 20.03.2007г., като в новоопределения срок са постъпили такива.

Ревизионен акт № 2860807/05.06.2007г. (л.130-л.153 от делото) е издаден от главен инспектор по приходите, при ТД на  НАП гр.Ямбол, в съответствие с правомощията му делегирани със заповед № К 2860807/12.01.2007г. (л.125 от делото) на началник отдел „ДОК” при ТД на НАП гр.Ямбол.. Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба вх.№ 8711/06.07.2007г.(л.29-л.31 от делото), по която жалба с решение № РД-10-393/21.08.2007г. (л.7-14 от делото) се е произнесъл началник отдел “Управление на изпълнението” в Дирекция “ОУИ” – Бургас, при ЦУ на НАП, изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция “ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-213/30.03.2007г.(л.16 от делото) на Изпълнителния директор на НАП. С решението частично е потвърден ревизионния акт, относно задължения по ЗДДС за следните периоди: 01.06.2005-30.06.2005г.  в размер на главницата 54396,81 лв. и лихва 13296,54 лв.; 01.07.2005-31.07.2005г.  в размер на главницата 59919,72 лв. и лихва 13935,93 лв.; 01.08.2005-31.08.2005г.  в размер на главницата 85135,73 лв. и лихва 19018,13 лв.; 01.09.2005-30.09.2005г.  в размер на главницата 112150,13 лв. и лихва 24076,00 лв.; 01.10.2005-31.10.2005г.  в размер на главницата 4640,00 лв. и лихва 944,10 лв.; 01.11.2005-30.11.2005г.  в размер на главницата 24421,01 лв. и лихва 4727,17 лв. и 01.12.2005-31.12.2005г.  в размер на главницата 29858,54 лв. и лихва 5459,93 лв. Решението е връчено на 04.09.2007г. и в законоустановения срок е постъпила жалба вх.№ 04-С-Ж-213/17.09.2007г. по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото  доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, намира жалбата за частично  основателна.

Съобразно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Настоящия състав счита, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма в съответствие с процесуалните разпоредби при издаването му.

За данъчен период 01.06.2005-30.06.2005г. на задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на главницата 54396,81 лв. и лихва 13296,54 лв. по следните данъчни фактури: № 0..1274/27.06.2005г. издадена от “Алфа Комерс” ООД; данъчна фактура № 0..466/10.06.2005г. издадена от Кооперация “Всестранка 98”; данъчна фактура № 0..469/15.06.2005г. издадена от Кооперация “Всестранка 98”; данъчна фактура № 0..470/20.06.2005г. издадена от Кооперация “Всестранка 98”; данъчна фактура № 0..471/23.06.2005г. издадена от Кооперация “Всестранка 98” и данъчна фактура № 0..47/22.06.2005г. издадена от “Булком маркет” ЕООД.

По данъчна фактура № 0..1274/27.06.2005г.(л.1188 от делото) издадена от “Алфа Комерс” ООД, с данъчна основа 6862,46 лв. и ДДС 1372,49 лв. с предмет на доставката – транспорт на пшеница, като облагаемата стойност е заплатена по банков път на 28.06.2005г. и 31.07.2005г., а ДДС по ДДС-сметка на 27.06.2005г., органа по приходите е отказа признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на част от доставката, документирана с тази фактура в размер на 56,86 лв.. В мотивите на  ревизионния доклад е посочено, че “Алфа Комерс” ООД е включил във фактурата извършена транспортна услуга по товарителници № 179/11.06.2005г., относно транспортирането на 25,840 т. пшеница от Тетово до Варна с облагаема стойност 284,24 лв. и ДДС 56,85 лв.. Във връзка с издадена от “Космотранс” ЕООД данъчна фактура № 0…116/10.06.2005г. е установено, че не е налице доставка на 62,340 т. пшеница по тази товарителница, поради което на основание чл.6 и чл.64, ал.1, т.6, във връзка с чл.24, чл.63 и чл.93, ал.2 от ЗДДС не е признато правото на данъчен кредит по част от доставката.

Видно от ревизионния акт възраженията на жалбоподателя относно непризнатото право на данъчен кредит по  данъчна фактура № 0.116/10.06.2005г. от “Космотранс” ЕООД, са приети за основателни и ДДС в размер на 1870,20 лв. е намерило отражение при формиране на резултата по СД за периода. Ето защо, след като в случая при издаване на ревизионния акт е признато право на данъчен кредит на лицето по данъчна фактура № 0.116/10.06.2005г. от  “Космотранс” ЕООД и е установена реалност на доставка по тази фактура, която органа по приходите е обвързал с процесната доставка, неправилно не е признато право на данъчен кредит и ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен. Също така при извършване на насрещната проверка на доставчика в хода на ревизионното производство от него са представени всички изискани документи, от които се установява, че същия е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставката. Тези обстоятелства се установяват и от вещите лица по единичната и тройната съдебно-счетоводната експертиза.

Законосъобразно в ревизионния акт е  отказано правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактурите издадени от Кооперация “Всестранка 98”, всички с предмет на доставките “пшеница”, а именно: данъчна фактура № 0..466/10.06.2005г., с данъчна основа 69911,82 лв. и ДДС 13982,36 лв., като облагаемата стойност е заплатена в брой на 10.06.2005г., а ДДС по ДДС-сметка на 13.06.2005г.; данъчна фактура № 0..469/15.06.2005г. с данъчна основа 20328,00 лв. и ДДС 4065,60 лв., като облагаемата стойност е заплатена в брой на 16.06.2005г. , а ДДС по ДДС-сметка на 15.06.2005г.; данъчна фактура № 0..470/20.06.2005г. с данъчна основа 70200,00 лв. и ДДС 14040,00 лв., като облагаемата стойност е заплатена в брой на 21.06.2005г. и 20.06.2005г., а ДДС по ДДС-сметка на 29.06.2005г. и данъчна фактура № 0..471/23.06.2005г., с данъчна основа 65944,32 лв. и ДДС 13188,86 лв., като облагаемата стойност е заплатена в брой на 23.06.2005г. и 30.06.2005г., а ДДС по ДДС-сметка на 29.06.2005г.

В мотивите на ревизионния акт е посочено, че доставчика не е представил изисканите в хода на производството доказателства за произхода на пшеницата, съхранението, кога и с какви транспортни средства и за чия сметка е транспортирана, както и с какъв ресурс е натоварена и къде е разтоварена. Ето защо е установено, че Кооперация “Всестранка-98” не е доставчик по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС (отм.) и е налице само движение на документи и няма фактическо изпълнение по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.), не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС (отм.), а от там и не може да възникне правото на приспадане на данъчен кредит. Установената в хода на ревизията реализация на пшеница установява че има доставена такава, но не доказва, че тази стока е доставена точно от този доставчик. Кооперация “Всестранка-98” като е издала фактурата е документирала доставка, която не е извършила, с което е нарушила разпоредбите на чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.), поради което фактурата не отговаря на изискванията на ЗДДС, от което произтича и неизпълнение на условията на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС.     

Не се спори между страните, че ДДС по процесната фактура е платен по ДДС-сметка. В жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.), съгласно която - разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок. В случая спорният въпрос е наличието на реално осъществени доставки от Кооперация “Всестранка-98”. В хода на административното производство е извършена насрещна проверка на доставчика за която е изготвен протокол за извършена насрещна проверка № 28-807-1/04.05.2007г. (л.669 от делото), видно от който са представени документи и обяснения от лицето представляващо кооперацията, но не е представен офис за извършване на проверката. От извършената проверка се установява, че фактурите са включени в ДПр. и СД за съответните данъчни периоди, но не са представени документи установяването на начисляването на ДДС при продажба на стоки – с/ка 4532 по тези фактури. Във връзка с наличието на доставка са представени договори за продажба от 23.06.2005г., 20.06.2005г., 15.06.2005г. и 10.06.2005г. , който нямат отношение с процесните фактури, тъй като имат за предмет царевица и не са представени съпроводителни документи по доставките и информация за датата на изпълнението. Подадена е декларация от управителя на дружеството, че транспорта е извършен с автомобили на клиента. В хода на съдебното производство, видно от направеното изявление в проведеното на 28.11.2008г. съдебно заседание, вещото лице Ш. не е открило доставчика и заключенията по допуснатата ССЕ са изготвени въз основа на приложените по делото доказателства. Същевременно от жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно установяване на реалното извършване на процесните доставки, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.). Ангажирана е допълнителна съдебно счетоводна експертиза по която вещото лице А., също не е открила доставчика или негов представител, поради което не е могла да установи дали доставчика разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки, както и от жалбоподателя не са представени транспортни документи (пътни листи, товарителници, фактури за извършени транспортни услуги от страна на жалбоподателя и доставчика), които да документират превоза на процесното количество пшеница. До аналогичен извод са достигнали и вещите лица по приетата като доказателство по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза. 

В случая след като, по отношение на доставчика, не са установява наличието на кадрова и материално-техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки, а именно - доказателства за наети лица, за собствен или нает транспорт и складови бази, които обичайно съпътстват доставките на земеделска продукция, не се опровергават констатациите на органа по приходите за липса на реална доставка между Кооперация “Всестранка-98” и “Силк” ЕООД. Също така, след като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството, както и редовността на воденото счетоводство.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че реалността на доставката се обосновава с извършените последващи доставки със закупената стока. В случая се касае за родово определена вещ – пшеница и няма как да се направи еднозначния извод, че предмета на процесните и последващите доставки е един и същ.

По данъчна фактура № 0..47/22.06.2005г.(л.900 от делото) издадена от “Булком маркет” ЕООД, с данъчна основа 45600,00 лв. и ДДС 9120,00 лв. с предмет на доставката – 300т. пшеница-реколта 2004г., като облагаемата стойност е заплатена в брой на 06.06.2005г. и 07.06.2005г., а ДДС по ДДС-сметка на 06.06.2005г., органа по приходите е отказал признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Приел и, че не е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.) и доставчика е съставил фактура с която е документирал доставка, която не е извършил с което е нарушила разпоредбите на чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.), поради което фактурата не отговаря на изискванията на ЗДДС, от което произтича и неизпълнение на условията на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС.   

Не се спори между страните, че ДДС по процесната фактура е платен по ДДС-сметка, като от жалбоподателя се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.). Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок. В случая спорният въпрос е наличието на реално осъществени доставки от “Булком маркет” ЕООД.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика за която е изготвен протокол за извършена насрещна проверка № 4499/03.10.2006г. (л.8629 от делото). От извършената проверка се установява, че ДФ и ДДИ са включени в ДПр. и СД за съответните данъчни периоди, дължимия данък е начислен по реда на чл.55, ал.6 от ЗДДС, транспорта е за сметка на доставчика и е осъществен с наети от ЗЛ превозвачи. ЗК”Съгласие” с.Метличина са посочени, като предходен доставчик на 300 т. пшеница (л.946 от делото). При анализ на представените фактури е установено, че не са представени доказателства за извършен транспорт от ЗК”Съгласие” с.Метличина на “Булком маркет” ЕООД. При извършената проверка на ЗК”Съгласие” с.Метличина е изготвен Протокол за извършена насрещна проверка № 2800-619-2-1/31.10.2006г.(л.952 от делото), видно от който  кооперацията е издала на “Булком маркет” ЕООД  фактура № 8584/12.05.2005г. (л.958 от делото) с посочена дата на получаване на стоката 12.05.2005г., която фактура е включена в дневника за продажби за м.май 2005г., ДДС е начислен съгласно чл.55, ал.6 от ЗДДС, разполага с техническа потенциал, земи, складове и кадрови потенциал назначен на трудов договор и транспорта е за сметка на купувача. При извършената насрещна проверка са представени от “Булком маркет” ЕООД фактури за извършени транспорти услуги неприложими за доставката, не са представени фактури относно транспортирането на пшеницата, декларирано е че за периода фирмата не притежава ДМА и че собствеността е стоката е прехвърлена по фактури в складовете на “Силк” ЕООД. Въз основа на така изложеното е прието, че представените доказателства не удостоверяват и не доказват фактическо прехвърляне на собствеността, както от ЗК”Съгласие” с.Метличина на “Булком маркет” ЕООД, така и от “Булком маркет” ЕООД на “Силк” ЕООД. 

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. С така посочените разпоредби законодателя е дал възможност за проверка не само на преките доставчици, но и на предходните, а оттам и право на отказ от признаване на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици.

В хода на съдебното производство, видно от направеното изявление в проведеното на 28.11.2008г. съдебно заседание, вещото лице Ш. не е открило доставчика и заключенията по допуснатата ССЕ са изготвени въз основа на приложените по делото доказателства. Ангажирана е допълнителна ССЕ по която вещото лице А., също не е открила доставчика или негов представител, поради което не е могла да установи дали доставчика разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки, както и от жалбоподателя не са представени транспортни документи, които да документират превоза на процесното количество пшеница. До аналогичен извод са достигнали и вещите лица по приетата като доказателство по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза. Същевременно от ангажираните от жалбоподателя писмени  доказателства не би могла да се установи реалното извършване на процесните доставки, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.).

Видно от приложения по делото като доказателство Опис на извозените количества пшеница, реколта 2004  г. от “Булком маркет” ЕООД (л.950 от делото), извозването на пшеница реколта 2004г. е извършвано през периода 22.04.2005г.-11.05.2005г., който период е неотносим, както по отношение на извършената предходна доставка, така и по отношение на доставката описана в процесната данъчна фактура. От съдържанието на представените по делото множество товарителници не би могъл да се направи еднозначния извод, коя от тях се отнася до процесната доставка, тъй като както и самото вещо лице Ш. е посочило в своето заключение, по тях липсват реквизити (дата на извършване, вид и количество на транспортираната стока). Ето защо, не би могло да се приеме, че доставките по процесните фактури са извършени реално, поради което правилно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на тях. Също така, след като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството, както и редовността на воденото счетоводство.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че реалността на доставката се обосновава с извършените последващи доставки със закупената стока. В случая се касае за родово определена вещ – пшеница и няма как да се направи еднозначния извод, че предмета на процесните и последващите доставки е един и същ.

За данъчен период 01.07.2005-31.07.2005г. на задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на главницата 59919,72 лв. и лихва 13935,93 лв. по следните данъчни фактури: № 0..1279/04.07.2005г. и № 1391/28.07.2005г. издадена от “Алфа Комерс” ООД; данъчна фактура № 0..40/08.07.2005г. издадена от “Агро ойл-2003”; данъчни фактури № 0..173/06.07.2005г., № 0..175/08.07.2005г., № 0..176/11.07.2005г. и № 0..177/12.07.2005г. издадени от “Асеновец” ЕООД; данъчни фактури № 0..149/20.07.2005г. № 0..166/29.07.2005г. издадени от “Космотранс” ЕООД; данъчни фактури № 0..280/25.07.2005г. и № 0..276/11.07.2005г. издадени от “Автотранс-70” ЕООД.

Данъчни фактури № 0..1279/04.07.2005г. и № 1391/28.07.2005г. са  издадени от “Алфа Комерс” ООД.

По данъчна фактура 0..1279/04.07.2005г. (л.1191-гръб от делото) с данъчна основа 9976,80 лв. и ДДС 1995,36 лв., с предмет транспорт на пшеница реколта 2004г., облагаемата стойност е заплатена в брой, а ДДС по “ДДС-сметка” на 07.07.2005г.

По данъчна фактура 0..1301/28.07.2005г. (л.1189 от делото) с данъчна основа 1658,41 лв. и ДДС 331,68 лв.,  предмет транспорт на пшеница реколта 2004г., облагаемата стойност е заплатена по банков път, а ДДС по “ДДС-сметка” на 28.07.2005г.

Правото на данъчен кредит частично е отказано в общ размер на 412,07 лв., на основание чл.6 и чл.64, ал.1, т.6, във връзка с чл.24, чл.63 и чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.).

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на от “Алфа Комерс” ООД, за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 2800-619-5/21.09.2006г. (л.1180 от делото). В ревизионния доклад е посочено, че процесните фактури са издадени от дружеството на “Силк” ЕООД, начислен е ДДС по реда на чл.55 от ЗДДС, приложени са копия от дневника за продажби за съответните данъчни периоди и разпечатка на счетоводна сметка “ДДС на продажбите”, разплащането е извършено по банков път, съответно ДДС по “ДДС-сметка”. Транспорта е извършен със собствени на дружеството автомобили и то има наети работници. Представени са разпечатки на сметка 205 и оборотни ведомости за съответните периоди.

При анализа на представените документи от органа по приходите е  прието, че събраните доказателства не доказват извършването на транспорт на 963,02 тона пшеница, като “Алфа комерс” ООД не е представило пътни листи и товарителници. По фактура № 1279/04.07.2005г. е приложена справка за извършен транспорт от “Алфа комерс” ООД на “Силк” ЕООД за превоз на пшеница, в които са описани 6 бр. товарителници, с номера, дати и маршрути. Във връзка с констатациите за данъчен период м.Юни 2005г. за липса на доставка относно издадената от “Космотранс” ЕООД данъчна фактура № 0.116/10.06.2005г. е установено, че не е налице доставка на 62,340 тона пшеница по товарителница с № 305/11.06.2005г. . “Алфа комерс” ООД е включил във фактура 1279/04.07.2005г. извършена транспортна услуга по товарителница № 305/11.06.2005г. , с.Тетово- гр.Варна, относно транспортирането на 36,540 т. пшеница с облагаема стойност 401,94 лв. и ДДС 80,39 лв., в който размер е отказано право на данъчен кредит. По фактура № 1301/28.07.2005г. е извършен транспорт на 131,620 т. пшеница, в която са включени товарителници с № 37, 5970, 162 и 164/18.07.2005г. с.Чолаково – гр.Варна. За периода “Силк” ЕООД е описал в счетоводството си  данъчни фактури № 149/20.07.2005г. и № 166/29.07.2005г. за доставка на 722,372 т. пшеница от “Космотранс” ЕООД. Във връзка с правилното определяне на задълженията на “Силк” ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № 5459/18.10.2006г., с което е поискано да се представят съпроводителните документи доказващи реалното извършване на доставката, като са представени част от документите и сред представените товарителници не са включени товарителниците представени от “Алфа Комерс” ООД. От изложеното е направен извода, че от събраните в хода на ревизията доказателства не се установява реално извършени доставки и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС и да “Силк” ЕООД не е възникнало право на данъчен кредит по тази фактура в размер на 331,68 лв., тъй като не са представени доказателства за доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, относно транспортирането на пшеницата.

Така направените от органа по приходите изводи не се споделят от настоящия съдебен състав. При извършване на насрещната проверка на доставчика в хода на ревизионното производство от него са представени всички изискани документи, от които се установява, че същия е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки. Тези обстоятелства се установяват и от вещите лица по единичната и тройната съдебно-счетоводната експертиза, още повече, че е безспорно обстоятелството че през процесния период “Силк” ЕООД е получател по доставки на селскостопанска продукция по която органа по приходите е признал правото на данъчен кредит и тъй като се касае за транспортиране на родово определени вещи, няма как да бъде отграничено транспортирането на различните количества. В допълнение следва да се има в предвид и, че сочения от органа по приходите мотив за отказване на право на данъчен кредит по фактура № 1279/04.07.2005г., във връзка с констатациите за данъчен период м.Юни 2005г. за липса на доставка относно издадената от “Космотранс” ЕООД данъчна фактура № 0.116/10.06.2005г. е неоснователен, тъй като видно от ревизионния акт възраженията на жалбоподателя относно непризнатото право на данъчен кредит по  данъчна фактура № 0.116/10.06.2005г. от “Космотранс” ЕООД, са приети за основателни и ДДС в размер на 1870,20 лв. е намерило отражение при формиране на резултата по СД за периода.

С оглед на изложеното ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен.

Законосъобразно в ревизионния акт е  отказано правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на данъчна фактура № 0..39/08.07.2005г.(л.1314 от делото) издадена от “Агро Ойл 2003” ЕООД, с данъчна основа 24750 лв. и ДДС 4950 лв. с предмет на доставката 150 тона царевица, като облагаемата стойност е заплатена по банков път на 31.07.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 08.07.2005г.

Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.6 и чл.64, ал.1, т.6, във връзка с чл.24, чл.63 и чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.).

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на от “Агро Ойл 2003” ЕООД, за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 28-619-16/10.10.2006г. (л.1294 от делото). Видно от отразените н протокола обстоятелства, искането за представяне на документи и писмени обяснения № 4513/01.09.2006г. (л.1293 от делото) е връчено по реда на чл.32 от ДОПК на 02.10.2006г., след като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. За извършените посещения на адреса за кореспонденция на дружеството са съставени Протоколи № 544/05.09.2006г. (л.1297 от делото) и № 560/13.09.2006г., при което не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения. Изготвено е съобщение № 4728/14.09.2006г. (л.1295 от делото) с което задълженото лице е уведомено да се яви в 14-дневен срок за връчване на ИПДПО, като съобщението е публикувано и на Интернет страницата на НАП на същата дата и е изпратено по пощата с обратна разписка(л.1301 от делото). В законоустановения срок изисканите документи не са представени. При извършената проверка в информационния масив и в досието на от “Агро Ойл 2003” ЕООД е установено, че дружеството е отразило в дневника за продажби  и СД по ЗДДС за данъчен период юли 2005г. данъчна фактура с получател “Силк” ЕООД и предмет на доставките стоки.

На “Силк” ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № 5459/18.10.2006г. (л.1312 от делото), с което е поискано да се представят съпроводителни документи доказващи реално извършване на доставката (договор, предавателно-приемателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, пътни листи, товарителници, пътнопрехвърлителни разписки, платежни документи и други доказващи приемането и предаването на 150 т. царевица), като от дружеството са представени единствено данъчна фактура № 39/08.07.2005г. и 4 бр. товарителници, които не изчерпват поисканите документи. При анализиране на представените доказателства органа по приходите е приел, че за място на доставката в данъчната фактура е посочен гр.Добрич, докато в товарителниците е посочено следното: в товарителница серия Г, № 0177760 (л.1315 от делото) е посочен изпращач “Силк”ЕООД, без посочени получател, серия, № на пътен лист, място на натоварване Крушаре, разтоварване Дропла на 31,040 т. царевица; в товарителница серия Г, № 0175079 (л.1315 от делото) е посочен изпращач “Силк”ЕООД, получател ФЗ Пристое, без посочени серия, № на пътен лист, място на натоварване Пристое, разтоварване Топола на 37,400 т. царевица; в товарителница серия Г, № 0177788 (л.1316 от делото) е посочен изпращач “Агро Ойл” – “Силк” ЕООД, и получател Варна изток “Луй Драйфус” място на натоварване Житница, на разтоварване не е посочено на 37,640 т. царевица и в товарителница серия Г, № 0191072 (л.1316 от делото) е посочен изпращач “Силк” ЕООД и получател ФЗ тополи, място на натоварване полето Дропла-Змеево, на разтоварване ФЗ Тополи на 43200 и на 43,780 т. царевица. Представените товарителници са за транспортиране на 193,060 т. царевица, което количество не отговаря на фактурирането – 150 т. царевица. Няма представени кантарни бележки, пътни листи и приемо-предавателни протоколи. Представените товарителници са без подпис и печат на получателя, за превозвач е посочен “Автотранс-70” ЕООД, което дружество видно от представените от “Силк” ЕООД документи не е издало данъчна фактура за извършена транспортна услуга, не е начислило ДДС в дневника за продажби и СД за периода, от което следва, че липсват доказателства за реално извършена транспортна услуга, липсват доказателства за материална, кадрова и техническа осигуреност за извършване на доставката  при “Агро Ойл-2003” ЕООД и “Силк” ЕООД. Плащането на данъка по “ДДС-сметка”, в същия данъчен период, в който е ползван данъчния кредит не доказва, че има извършена доставка.

Констатациите на органа по приходите се потвърждават от заключението на вещите лица по допуснатите по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза, които също не са успели да осъществят контакт с представител на дружеството, което е посочено в заключенията и в проведените съдебни заседания, при приемане на заключенията им.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. В настоящия случай доставчика “Агро Ойл 2003” ЕООД, не е открит на декларирания от него адрес в хода на административното и съдебното производство и не е установено налице ли е от негова страна на начисляване на ДДС по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), както и че същия е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесната доставка. Също така, след като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството на доставчика, както и редовността на воденото счетоводство.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието на кадрова, техническа и технологична обезпеченост при доставчика. В настоящия случай в хода на ревизионното производство както от доставчика “Агро Ойл-2003” ЕООД така и жалбоподателя не са представени  доказателства за реалното извършване на доставката по процесната фактура, като такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство.

Установената от вещото лице Ш., реализация на царевица установява че има доставена такава, но не доказва, че тази стока е доставена точно от този доставчик. По тези съображения и възраженията на жалбоподателя относно извършените последващи доставки са неоснователни, тъй като се касае за родово определена вещ – царевица и няма как да се направи еднозначния извод, че предмета на процесната и последващите доставки е един и същ.

Не се спори между страните, че ДДС по процесната фактура е платен по ДДС-сметка. В жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.), съгласно която - разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по “ДДС-сметка” на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок. В случая, с оглед на изложените мотиви за липса на реално съществена  доставка между “Агро Ойл-2003” ЕООД и “Силк” ЕООД, разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) не намира приложение.

Законосъобразно в ревизионния акт е  отказано правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на данъчни фактури издадени от “Асеновец” ЕООД, а именно: № 0..173/06.07.2005г. (л.624 от делото), с данъчна основа 46841 лв. и ДДС 9368,20 лв. за покупка на 302,200 тона ечемик; № 0..175/08.07.2005г. (л.622 от делото), с данъчна основа 56437,56 лв. и ДДС 11287,51 лв. за покупка на 348,380 тона царевица; № 0..176/11.07.2005г. (л.621 от делото) с данъчна основа 48373,20 лв. и ДДС 9674,64 лв. за покупка на 298,600 тона царевица № 0..177/12.07.2005г. (л.743 от делото), с данъчна основа 3013,12 лв. и ДДС 602,64 лв. за покупка на 18,600 тона царевица

Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.6 и чл.64, ал.1, т.6, във връзка с чл.24, чл.63 и чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.).

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на от “Асеновец” ЕООД, за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 2800-619-8/13.10.2006г. (л.1265 от делото). Видно от отразените в протокола обстоятелства, искането за представяне на документи и писмени обяснения № 04-00-20480/12.09.2006г. (л.1267 от делото) е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, след като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. За извършените посещения на адреса за кореспонденция на дружеството са съставени Протоколи № 3079/12.09.2006г. (л.1270 от делото) и № 3176/20.94.2007г., при което не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения. Изготвено е съобщение № 0400-26204/20.09.2006г. (л.1274 от делото) с което задълженото лице е уведомено да се яви в 14-дневен срок за връчване на ИПДПО, като съобщението е публикувано и на Интернет страницата на НАП. В законоустановения срок изисканите документи не са представени. При извършената проверка в информационния масив и в досието на от “Асеновец” ЕООД е установено, че дружеството е отразило в дневника за продажби  и СД по ЗДДС за процесните фактури, няма представени документи доказващи реалността на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.).

 На “Силк” ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № 5459/18.10.2006г. (л.1312 от делото), с което е поискано да се представят съпроводителни документи доказващи реално извършване на доставката (договор, предавателно-приемателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, пътни листи, товарителници, пътнопрехвърлителни разписки, платежни документи и други доказващи приемането и предаването на селскостопанската продукция), като от дружеството са представени данъчните фактури, приемо-предавателни протоколи – 2 бр., договор – 2 бр., опис на товарителници – 2 бр. с 31 бр. товарителници.

С придружително писмо вх.№ 6268/11.05.2007г.(л.709 от делото) на ТД на НАП гр.Ямбол от управителя на “Асеновец” ЕООД са представени следните доказателства, касаещи процесната процесните доставки (л.710 и сл. от делото): удостоверение, че дружеството е вписано в Регистъра на търговците на зърно, свидетелство за регистрация на фискално устройство, данъчните фактури, протокол от 06.07.2005г. за продажба на 10 тона ечемик, приемо-предавателни протоколи към фактура № 173/2005г., № 176,175,177/2005г., договор за продажба от 08.07.2005г. с предмет продажба на царевица реколта 2004г., договор за продажба от 06.07.2005г. с предмет продажба на ечемик реколта 2005г., пътни разписки № 34/02.07.2005г., № 33/02.07.2005г., № 35/01.07.2005г., № 37/01.07.2005г. № 38/01.07.2005г., № 39/01.07.2005г., № 40/01.07.2005г., № 41/01.07.2005г., № 42/01.07.2005г., № 43/01.07.2005г., № 44/01.07.2005г., № 61/13.07.2005г., № 60/13.07.2005г., 2 броя  № 64/12.07.2005г., товарителници – 7 бр., извлечение от разплащателна сметка по ЗДДС,  СД по ЗДДС за м.юли 2005г., протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, Дневник на продажбите, отчет на журнала по операциите, оборотна ведомост за м.юли 2005г..

При анализа на представените документи по отношение на данъчна фактура № 0.173/06.07.2005г. от органа по приходите е прието, че от представените 13 бр. товарителници е видно, че мястото на натоварване на стоката са седем различни села и датите на натоварване са 01,02,02,08,09,11 и 18.07.2005г., като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис и печат на изпращач и получател, а някъде и на превозвач, не на всякъде е посочен изминатия пробег, както серия и номер на пътен лист и дата на разтоварване. Мястото на товарене са различни места, а дружеството не разполага със складови помещения. От представените договор за продажба и приемо-предавателен протокол от 06.07.2005г. не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката. В счетоводството на “Силк” ЕООД е включена данъчна фактура № 0.280/25.07.2007г. издадена от Автотранс 70” ЕООД по която е отказано правото на данъчен кредит. От извършената насрещна проверка на “Асеновец” ЕООД и събраните в хода на ревизията доказателства не е установен произхода на 302,200 т. пшеница. С оглед установените несъответствия в представените документи е направен извода, че в конкретния случай те са съставени за целите на данъчното облагане. От представения договор за продажба и приемо-предавателен протокол от 19.09.2005г. не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката. От товарителниците е видно, че мястото на товарене са различни населени места, от където е видно, че “Асеновец” ЕООД не разполага със складови помещения. Аналогични изводи са направени по отношение на доставката на 665,58 т. царевица по данъчни фактури № 0.175/08.07.2005г., № 0.176/11.07.2005г.  и № 0.177/12.07.2005г.. 

Констатациите на органа по приходите се потвърждават от заключението на вещите лица по допуснатите по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза, които също не са успели да осъществят контакт с представител на дружеството, което е посочено в заключенията и в проведените съдебни заседания, при приемане на заключенията им.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. В настоящия случай доставчика “Асеновец” ЕООД, не е открит на декларирания от него адрес в хода на административното и съдебното производство и не е установено налице ли е от негова страна на начисляване на ДДС по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), както и че същия е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесната доставка. Също така, след като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството, както и редовността на воденото счетоводство.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието на кадрова, техническа и технологична обезпеченост при доставчика. В настоящия случай в хода на ревизионното производство както от доставчика “Асеновец” ЕООД така и жалбоподателя не са представени  доказателства за реалното извършване на доставката по процесната фактура, като такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство.

Установената от вещото лице Ш., реализация на царевица и ечемик  установява че има доставена такава, но не доказва, че тази стока е доставена точно от този доставчик. По тези съображения и възраженията на жалбоподателя относно извършените последващи доставки са неоснователни, касае се за родово определена вещ – слънчоглед и няма как да се направи еднозначния извод, че предмета на процесната и последващите доставки е един и същ.

Не се спори между страните, че ДДС по процесната фактура е платен по ДДС-сметка. В жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.). Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок. В случая, с оглед на изложените мотиви за липса на реално съществена  доставка между “Асеновец” ЕООД и “Силк” ЕООД, разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) не намира приложение.

Законосъобразно в ревизионния акт е  отказано правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на данъчни фактури издадени от “Космотранс” ЕООД, а именно:

По данъчна фактура № 0..149/20.07.2005г., с данъчна основа 36999,60 лв. и ДДС 7399,92 лв. за покупка на 224,240 тона ечемик, облагаемата стойност е заплатена в брой на 01.08.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 21.07.2005г.

По данъчна фактура № 0..166/29.07.2005г., с данъчна основа 74719,80 лв. и ДДС 14943,96 лв. за покупка на 498,132 тона пшеница, облагаемата стойност е заплатена в брой на 01.08.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 01.08.2005г. – 12416,00 лв. и на 02.08.2005г. – 2527,96 лв.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика “Космотранс” ЕООД, за която е изготвен протокол за извършена насрещна проверка № 2800-619-3/09.10.2006г. (л.1052 от делото). Видно от отразените в протокола обстоятелства, искането за представяне на документи и писмени обяснения № 4714/13.09.2006г. (л.1051 от делото) е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. За извършените посещения на адреса за кореспонденция на дружеството са съставени Протоколи № 1043/13.09.2006г. (л.1054 от делото) и № 1087/21.09.2006г. (л.1056 от делото), при които не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения. В законоустановения срок задълженото лице не се е появило и не е представило изисканите документи. При извършената служебна проверка в информационния масив на ТД Габрово и данъчното досие на фирмата е установено, че процесните фактури са включени в Дневника за продажби и дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС считано от 23.03.2006г..

На “Силк” ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № 5459/18.10.2006г. (л.1312 от  делото), с което е поискано да се представят съпроводителни документи доказващи реално извършване на доставката (договор, предавателно-приемателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, пътни листи, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки, платежни документи и други доказващи приемането и предаването на селскостопанската продукция по издадените фактури). В указания срок са представени данъчните фактури,  заверени копия от приемо-предавателни протоколи – 2 бр., договори – 2 бр., и товарителници под опис. 

При анализа на представените документи от органа по приходите е  прието, че от товарителниците, е видно, че мястото на натоварване на стоката са шест различни села и датите на натоварване са 10, 11, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 22, 23 и 28.07.2005г., като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис на изпращач и получател, а някъде и на превозвач, дата на разтоварване, не навсякъде е посочен изминатия пробег в километри, както серия и номер на пътен лист, като номерацията на товарителниците не са в определен хронологичен ред на издаване. От представените договори за продажба и приемо-предавателни протоколи от 20 и 29.07.2005г. не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката, като видно от товарителниците мястото на товарене са различни места, от където е видно, че дружеството не разполага със  складови помещения. “Силк” ЕООД не притежава е не е включил в дневника за покупки, в СД и в счетоводството си данъчни фактури за извършените с представените товарителници транспортни услуги, т.е. като регистрирани лица по ЗДДС “Алфа Комерс” ЕООД, “Автотранс 70” ЕООД и “Сиго транс” ЕООД не са документирали в законоустановения 5-дневен срок извършването на данъчното събитие, като не са издали данъчни фактури за извършените транспортни услуги. За периода “Силк” ЕООД е описал в дневника за покупки, СД по ЗДДС и в счетоводството данъчна фактура № 0.280/25.07.2005г. издадена от “Автотранс 70” ЕООД за извършена транспортна услуга на 70,510 тона пшеница и данъчна фактура № 1301/28.07.2005г. с облагаема стойност 1658,41 лв. и ДДС 331,68 лв. за извършен транспорт от “Алфа Комерс” ЕООД на 131,620 тона пшеница. Извършена е насрещна проверка на тези два доставчика, който не са открити на декларираните адреси и по отношение на фактурите е отказано правото на данъчен кредит на “Силк” ЕООД. 

С оглед на изложеното органа по приходите е приел, че от извършената насрещна проверка на “Космотранс” ЕООД и събраните в хода на ревизията доказателства не е установен произхода на 722,372 тона пшеница.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. С така посочените разпоредби законодателя е дал възможност за проверка не само на преките доставчици, но и на предходните, а оттам и право на отказ от признаване на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието на кадрова, техническа и технологична обезпеченост при доставчика. В настоящия случай в хода на ревизионното производство както от доставчика “Космотранс” ЕООД така и жалбоподателя не са представени  доказателства за реалното извършване на доставката по процесната фактура, като такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство.

В хода на съдебното производство вещото лице Ш. не е открило  доставчика “Космотранс” ЕООД и заключенията по допуснатата ССЕ са изготвени въз основа на приложените по делото доказателства, видно от направеното от него заявление в проведеното съдебно заседание на 28.11.2008г., а от жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно установяване на реалното изпълнение на процесните доставки, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.).

Ангажирана е допълнителна съдебно счетоводна експертиза по която вещото лице А., също не е открила доставчика или негов представител, поради което не е могло да установи дали доставчика разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки, както и от жалбоподателя не са представени транспортни документи, които да документират превоза на процесното количество пшеница. До аналогичен извод са достигнали и вещите лица по приетата като доказателство по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза.

В случая предмет на процесните доставки са родово определена вещ – пшеница, поради което прехвърлянето на собствеността се осъществява с отделянето на вещта от останалите вещи от същия род. Това следва да бъде доказано, чрез представяне на съответни документи, като например приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, складови разписки и други подобни. По делото макар и да са представени такива, в тях не са попълнени коректно всички реквизити и те също не биха могли еднозначно да бъдат отнесени към процесните доставки, както е посочено и от вещите лица. От представените приемо-предавателни протокол с дати идентични с тези посочени в данъчните фактури (л.288 и 293 от делото) е отразено предаване на количество стока, без да е посочен вида на стоката. От тях не може да бъде установено и мястото на предаване на стоката, с оглед на обстоятелството, че то не е посочено и купувача е със седалище и адрес в гр.Ямбол, а продавача в гр. Велико Търново.

Също така, след като не е извършена от вещите лица проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството, както и редовността на воденото счетоводство.

В случая, с оглед неоткриването на доставчика и невъзможността на вещите лица да установят, че дружеството разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на доставките, както и от съдържащите се по делото доказателства не може да бъде установено, че доставчика е притежавал селскостопанската продукция предмет на доставката и съответно, че е налице прехвърляне на правото на собственост. Ето защо не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката и правилно на “Силк” ЕООД е отказано правото на данъчен кредит. В случая, с оглед на изложените мотиви за липса на реално съществени доставки между “Космотранс” ЕООД и “Силк” ЕООД, разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) не намира приложение.

 

Незаконосъобразно в ревизионния акт е  отказано правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на данъчни фактури издадени от “Автотранс-70” ЕООД, а именно:

По данъчна фактура № 0..280/25.07.2005г., с данъчна основа 2203,72 лв. и ДДС 440,74 лв. за извършен транспорт на царевица, облагаемата стойност е заплатена по банков път, а ДДС по ДДС - сметка на 28.07.2005г.

По данъчна фактура № 0..276/11.07.2005г., с данъчна основа 4200,22 лв. и ДДС 840,04 лв. за извършен транспорт на пшеница и ечемик, облагаемата стойност е заплатена по банков път, а ДДС по ДДС - сметка на 11.07.2005г.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика “Автотранс-70” ЕООД, за която е изготвен протокол за извършена насрещна проверка № 2800-619-4/19.09.2006г. (л.1068 от делото). На представител на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ № 40-766/15.09.2006г., в отговор на което са представени изисканите документи, а именно: данъчните фактури, който са издадени на “Силк” ЕООД, като към тях са приложени пътни листи и товарителници за уточняване на предмет и дата на конкретните доставки. Транспортните услуги са извършени със собствени транспортни средства, начислен е ДДС по реда на чл.55 от ЗДДС, разплащането е извършено по банков път, представени са доказателства за кадрова, техническа и ресурсна обезпеченост. 

При анализа на представените документи от органа по приходите е  прието, че на фактурата е посочено място на сделката Варна, представените  пътни листи и товарителници са за периода 01.-02.07.2005г., съответно 12-13.07.2005г.,  пътните листи не съдържат данни за начални и крайни показатели на километропоказателя, товарителниците са без номера, за изпращач и получател е посочен “Силк” ЕООД, липсват подписи и печати на изпращач и получател, както и дата на натоварване и разтоварване на царевицата и ечемика, мястото на натоварване са различни села, а мястото на разтоварване е гр.Варна.  Посочено е, че за да възникне право на данъчен кредит съгласно чл.64 от ЗДДС (отм.) е необходимо да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а събраните в хода на ревизията доказателства не водят до извода, че има реално извършена доставка и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС. Съгласно чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.) данъчните документи се издават от регистрираното лице - доставчик, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, поради което данъчните фактури не отговарят на изискванията на ЗДДС, от което произтича неизпълнение на изискванията на чл.64, ал.1, т.6 от ЗЗДС. Не са представени доказателства за доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС относно транспортирането на селскостопанска продукция както от “Автотранс 70” ЕООД, така и от “Силк” ЕООД, които са поискани по реда на ДОПК.

Така направените от органа по приходите изводи не се споделят от настоящия съдебен състав. При извършване на насрещната проверка на доставчика в хода на ревизионното производство от него са представени всички изискани документи, от които се установява, че същия е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки. Тези обстоятелства се установяват и от вещите лица по единичната и тройната съдебно-счетоводната експертиза, още повече, че е безспорно обстоятелството че през процесния период “Силк” ЕООД е получател по доставки на селскостопанска продукция по която органа по приходите е признал правото на данъчен кредит и тъй като се касае за транспортиране на родово определени вещи, няма как да бъде отграничено транспортирането на различните количества. Обстоятелството, че от представените пътни листи и товарителници се установява, че данъчните фактури са издадени след срока по чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.) не би могло до доведе до друг извод, тъй като правото на данъчен кредит може да бъде признато и при фактури, издадени след срока по чл.93, ал.2 ЗДДС, но следва данъкът да е начислен от доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка, съгласно чл. 64, ал. 1 ЗДДС, което безспорно е сторено в случая.

С оглед на изложеното ревизионния акт в тази му част следва да бъде отменен.

За данъчен период 01.08.2005-31.08.2005г. на задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на главницата 85135,73 лв. и лихва 19018,13 лв. по следните данъчни фактури: № 0..61/02.08.2005г., № 62/23.08.2005г. и № 63/30.08.2005г. издадени от “Булком Маркет” ЕООД; № 0..176/10.08.2005г., № 0..195/30.08.2005г. и № 0..196/31.08.2005г. издадени от “Космотранс” ЕООД.

Законосъобразно през процесния период на “Силк” ЕООД е отказано право на данъчен кредит и по отношение на доставките по съставените от “Булком Маркет” ЕООД данъчни фактури.

По данъчна фактура № 0..61/02.08.2005г., (л.897 от делото) с данъчна основа 71000,00 лв. и ДДС 14200,00 лв. за покупка на 500 тона пшеница, като облагаемата стойност е заплатена по банков път, а ДДС по ДДС - сметка на 02.08.2005г.

По данъчна фактура № 0..62/23.08.2005г. (л.890 от делото) с данъчна основа 37500,00 лв. и ДДС 7500,00 лв. за покупка на 100 тона слънчоглед маслодаен, облагаемата стойност е заплатена по банков път на 02.08.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 23.08.2005г.

По ДДИ № 0..63/30.08.2005г. (л.885 от делото) с данъчна основа 1500,00 лв. и ДДС 300,00 лв., с предмет доплащане слънчоглед маслодаен ДДИ към фактура № 62/23.08.2005г., облагаемата стойност е заплатена по банков път на 08.10.2005г..

Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.6 и чл.64, ал.1, т.6, във връзка с чл.24, чл.63 и чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.).

Не се спори между страните, че ДДС по процесните фактури е платен по ДДС-сметка. В жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.). Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок.

В случая спорният въпрос е наличието на реално осъществени доставки от “Булком маркет” ЕООД. В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика за която е изготвен протокол за извършена насрещна проверка № 4499/03.10.2006г. (л.862 от делото). От извършената проверка се установява, че ДФ и ДДИ са включени в включени в ДПр. и СД за съответните данъчни периоди, дължимия данък е начислен по реда на чл.55, ал.6 от ЗДДС, транспорта е за сметка на доставчика и е осъществен с наети от ЗЛ превозвачи. За предходен доставчик е посочен  ”Асеновец” ЕООД, на който е извършена насрещна проверка и е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 2800-619-2-2/13.11.2006г. (л.973 от делото). Видно от отразените в протокола обстоятелства, след като доставчика не е открит на декларирания от него адрес искането за представяне на документи и писмени обяснения № 2800-619-2-2/12.10.2006г. (л.971 от делото) е започнала проведена процедура по реда на чл.32 от ДОПК за връчването му и представител на дружеството се е явил в определения 14-дневен срок и е представил изисканите доказателства. Представени са издадените от “Асеновец” ЕООД фактури, които са отразени в СД и Дневника за продажби за съответните периоди, плащанията на данъчните основи е в брой, а на ДДС по “ДДС-сметка”. Като предходни доставчици са посочени:  К.М.Т. – земеделски производител по данъчна фактура № 187/02.08.2005г., към която е представен ОФ № 1/18.08.2005г., като датата на покупката на пшеницата от “Асеновец” ЕООД е по-късна от датата на нейната продажба на “Булком Маркет” ЕООД, поради което е прието, че е недоказан произхода на 234,80 т. пшеница; по данъчни фактури № 193/31.08.2005г. и № 180/18.07.2005г. са представени опростени фактури № 1266/31.08.2005г. за 250 тона пшеница, съответно № 1261/18.07.2005г. издадени  от “Командир” ЕООД, с.Шереметя. Представено е удостоверение за вписване в Регистъра на търговците на зърно от 20.09.2005г. валидно до 31.03.2006г., което не съответства на издадените през м.юли и м-август 2005г. фактури. Представени са договори за продажба на слънчоглед от 29.08.2005г. и на пшеница от 24.06.2005г. сключени между “Булком Маркет” ЕООД – купувач и “Асеновец” ЕООД – продавач, като не са представени приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, документи относно заприходяването и изписването на стоките по данъчните фактури. Не са представени и изисканите документи за транспортирането на стоките, оборотна ведомост да 2005г., документи удостоверяващи собствеността или наемането на складови помещения и силози, необходими за съхранението на стоките, както и  доказателства относно техническа, материална и ресурсна обезпеченост на дружеството, поради което е направен извода, че няма доказателства за наличието на реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.).

Относно транспортирането на пшеницата “Булком Маркет” ЕООД е представил опростена фактура № 0..221/07.08.2005г. (л.874 от делото), издадена от ЕТ “Бери-А.С.” и опростена фактура № 0..5/08.08.2005г. (л.873 от делото), издадена от ЕТ “Весмар”.

На ЕТ “Бери-А.С.”е извършена насрещна проверка, за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 5338/03.01.2007г. (л.1017 от делото). Видно от отразените в протокола обстоятелства, искането за представяне на документи и писмени обяснения № 0317-4213/24.10.2006г. (л.1024 от делото) е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. За извършените посещения на адреса за кореспонденция на дружеството са съставени Протоколи № 16925/27.10.2006г. (л.1023 от делото) и № 1737/06.11.2006г. (л.1022 от делото), при които не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения. В законоустановения срок задълженото лице не се е появило и не е представило изисканите документи и липсва достъп до счетоводството му, както и информация относно наличието на такова, местонахождението на счетоводната документация и редовността и достоверността на воденето и. С оглед на изложеното е направен извода, че не може да се установи наличието и/или липсата на факти и обстоятелства относно издаването на фактурата и съпътстващите я документи, дали е извършено разплащане по нея, доказателства за материална, кадрова и техническа обезпеченост.

На ЕТ “Весмар”е извършена насрещна проверка, за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 5339/21.11.2006г. (л.1031 от делото). Видно от отразените в протокола обстоятелства, след като доставчика не е открит на декларирания от него адрес, по отношение на искането за представяне на документи и писмени обяснения № 0317-4208/25.10.2006г. (л.1029 от делото) е започнала проведена процедура по реда на чл.32 от ДОПК за връчването му и представител на дружеството се е явил да го получи и в последствие е представил изисканите документи – издадената фактура, пътни листи, ГДД, патентна декларация, копие от талон на ППС. На представените доказателства е направен анализ от органа по приходите, който е приел, че относно превоза на 94 900 т. пшеница представените пътни листи серия А, № 154103/24.07.2005г., № 154102/23.07.2005г. (л.1038 и 1042 от делото), не съдържат данни за начало и край на километропоказателя, а представените товарителници са бе номера, дата и стойност. Посочено е, че транспортните документи са поставени под особен контрол и неправилното и непълното им попълване води до невъзможност да се докаже реалното извършване на транспортната услуга.

По изложените съображения органа по приходите е приел, че не е установено наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС и за “Силк” ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по отношение на процесните фактури, по смисъла на чл.63, във връзка с чл.93, ал.2 и чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.) за доставките документирани с издадени от “Булком маркет” ЕООД,  данъчна фактура № 61/02.08.2005г., тъй като не са представени доказателства относно произхода и транспортирането на 500 т. пшеница и по данъчна фактура № 62/23.08.2005г., ведно с ДДИ № 63/30.08.2005г., тъй като не са представени доказателства относно произхода и транспортирането на 100 тона слънчоглед. 

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. С така посочените разпоредби законодателя е дал възможност за проверка не само на преките доставчици, но и на предходните, а оттам и право на отказ от признаване на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици.

В хода на съдебното производство вещото лице Ш. не е открило  доставчика “Булком Маркет” ЕООД и заключенията по допуснатата ССЕ са изготвени въз основа на приложените по делото доказателства, видно от направеното от него заявление в проведеното съдебно заседание на 28.11.2008г., а от жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно установяване на реалното изпълнение на процесните доставки, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.).

Видно от приложения по делото като доказателство Опис на извозените количества пшеница, реколта 2004  г. от “Булком маркет” ЕООД (л.950 от делото), извозването на пшеница реколта 2004г. е извършвано през периода 22.04.2005г.-11.05.2005г., който период е неотносим, както по отношение на извършената предходна доставка, така и по отношение на доставката описана в процесната данъчна фактура. Също така, от съдържанието на представените по делото множество товарителници не би могъл да се направи еднозначния извод, коя от тях се отнася до процесната доставка, тъй като както и самото вещо лице е посочило в своето заключение, по тях липсват реквизити (дата на извършване, вид и количество на транспортираната стока). Ето защо, не би могло да се приеме, че доставките по процесните фактури са извършени реално, поради което правилно органа по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на тях.

Ангажирана е допълнителна съдебно счетоводна експертиза по която вещото лице А., също не е открила доставчика или негов представител, поради което не е могло да установи дали доставчика разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки, както и от жалбоподателя не са представени транспортни документи, които да документират превоза на процесното количество пшеница. До аналогичен извод са достигнали и вещите лица по приетата като доказателство по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза.

По делото е представен договор за продажба от 02.08.2005г. (л.219 от делото) сключен между “Силк” ЕООД и “Булком Маркет” ЕООД с предмет слънчоглед реколта 2005г., като по отношение на тегло е договорено “ +-10% /по допълнителна договорка/, без обаче да са ангажирани доказателства за това, като не е договорена и конкретна цена. Също така е договорено, като задължение на продавача да прехвърли собствеността и предаде на купувача стоката, без да е определено количество. С оглед на така посочените обстоятелства, този договор не би могъл да бъде отнесен еднозначно към процесните доставки.

В случая предмет на процесните доставки са родово определени вещи – пшеница и слънчоглед, поради което прехвърлянето на собствеността се осъществява с отделянето на вещите от останалите вещи от същия род. Това следва да бъде доказано, чрез представяне на съответни документи, като например приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, складови разписки и други подобни. По делото макар и да са представени такива, в тях не са попълнени коректно всички реквизити и те също не биха могли еднозначно да бъдат отнесени към процесните доставки, както е посочено и от вещите лица. Също така, след като не е извършена от вещите лица проверка в счетоводствата на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството на доставчика, както и редовността на воденото счетоводство.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че в хода на съдебното производство не се опровергават констатациите за липса на реална доставка между Силк” ЕООД и “Булком Маркет” ЕООД и правилно е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки.

Следва да се има в предвид, че обстоятелството, че доставчика има издаден ревизионен акт в който липсват констатации по отношение на процесните доставки не би могло да обоснове тяхната реалност, както твърди процесуалния представител на жалбоподателя. В случая, с оглед неоткриването на доставчика и невъзможността на вещите лица да установят, че дружеството разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост, както и от съдържащите се по делото доказателства не може да бъде установено, че доставчика е притежавал селскостопанската продукция предмет на доставката и съответно, че е налице прехвърляне на правото на собственост. Ето защо не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката и правилно на “Силк” ЕООД е отказано правото на данъчен кредит.

През процесния период на “Силк” ЕООД е отказано право на данъчен кредит и по отношение на доставките, за които са съставени данъчни фактури № 0..176/10.08.2005г., № 0..195/30.08.2005г. и № 0..196/31.08.2005г. издадени от “Космотранс” ЕООД.

По данъчна фактура № 0..176/10.08.2005г., (л.573 от делото) с данъчна основа 112580,00 лв. и ДДС 22516,00 лв. за покупка на 866 тона пшеница, като облагаемата стойност е заплатена в брой на 15.08.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 01.08.2005г.

По данъчна фактура № 0..195/30.08.2005г. (л.558 от делото) с данъчна основа 118300,00 лв. и ДДС 23660,02 лв. за покупка на 319,730 тона слънчоглед, облагаема стойност в размер на 74 000 лв., съгласно прикрепен фискален бон е платена в брой, и ДДС в размер на 14800,00 лв.по ДДС - сметка на 30.08.2005г.

По данъчна фактура №.196/31.08.2005г. (л.559 от делото) с данъчна основа 97994,05 лв. и ДДС 19598,81 лв., за покупка на 254,530 тона слънчоглед, облагаема стойност в размер на 92400,00 лв. платена в брой на 31.08.2005г. и ДДС в размер на 18480,00 лв.по ДДС - сметка на 31.08.2005г.

Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.6 и чл.64, ал.1, т.6, във връзка с чл.24, чл.63 и чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.).

Не се спори между страните, че ДДС по процесните фактури е платен по ДДС-сметка. В жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.). Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок.

В случая спорният въпрос е наличието на реално осъществени доставки от “Космотранс” ЕООД. Видно от изложеното за предходния данъчен период на този доставчик в хода на ревизията е извършена насрещна проверка, при извършването на която не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения и не са представени изисканите документи. При извършената служебна проверка в информационния масив на ТД Габрово и данъчното досие на фирмата е установено, че процесните фактури са включени в Дневника за продажби и дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС считано от 23.03.2006г..

На “Силк” ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № 5459/18.10.2006г. (л.1312 от  делото), с което е поискано да се представят съпроводителни документи доказващи реално извършване на доставката (договор, предавателно-приемателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, пътни листи, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки, платежни документи и други доказващи приемането и предаването на 150 т. царевица), като в указания срок са представени 45 бр.товарителници, които не изчерпват изисканите документи.

Част от представените товарителници – 24 броя са представени относно доставката на 866 тона пшеница, реколта 2005г., документирана с данъчна фактура № 0..176/10.08.2005г., като при извършения им анализ е установено, че мястото на натоварване на стоката са различни населени места, като датите на натоварването също са различни от 01 до 04.08.2005г., не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подписи на изпращач и получател, а някъде и на превозвача, не навсякъде и посочен изминатия пробег в километри , серия на товарителницата, както и серия и номер на пътния лист. От представения договор за продажба и приемо-предавателен протокол от 10.08.2005г., не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката. “Силк” ЕООД не е включил в счетоводството си и не е представил фактури относно извършените транспорти услуги за част от товарителниците, издадени от “Автотранс-70” ЕООД, “Автоекспрес 1000” ЕООД, “Формула 2” ЕООД, ЕТ “Демис транскомерсиал” е “Тексима” ЕООД, които са регистрирани по ЗДДС лица и е следвало в 5 дневен срок от извършване на услугите да издадат данъчни фактури, по които да начислят и внесат ДДС. За периода са включени само фактури издадени от “Златна тракия” ЕООД и “Булкам” ЕООД, във връзка с извършени транспорти услуги по представените товарителници. Във връзка с изложеното е прието, че не е установено наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС и за “Силк” ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит в размер на 19876,90 лв.(637,080 тона * 156 лв. * 20%) по смисъла на чл.63, във връзка с чл.93, ал.2 и чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.) за доставката документирана с издадена от “Космотранс” ЕООД,  данъчна фактура № 176/10.08.2005г., тъй като не са представени доказателства относно произхода и транспортирането на 637,080 т. пшеница реколта 2005г.

Част от представените товарителници – 21 броя са представени относно доставката на 319,730 тона слънчоглед, документирана с данъчни фактури № 0..195/30.08.2005г. и № 0..196/31.08.2005г.  като при извършения им анализ е установено, че мястото на натоварване на стоката са различни населени места, като датите на натоварването също са различни от 26 до 31.08.2005г. и от 01 до 08.09.2005г., което противоречи на представените договори и приемо-предавателни протоколи от 30 и 31.08.2005г., които са подписани след приемането и извозването на цялото количество слънчоглед. Не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подписи на изпращач и получател, а някъде и на превозвача, не навсякъде и посочен изминатия пробег в километри , серия на товарителницата, както и серия и номер на пътния лист. От представения договор за продажба и приемо-предавателен протокол от 30 и 31.08.2005г., не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката. “Силк” ЕООД не е включил в счетоводството си и не е представил фактури относно извършените транспорти услуги по товарителниците и не притежава фактури относно извършените транспорти услуги по товарителниците издадени от “Автотранс-70” ЕООД, който е регистриран по ЗДДС лице и е следвало в 5 дневен срок от извършване на услугите да издадат данъчни фактури, по които да начислят и внесат ДДС. Във връзка с изложеното е прието, че не е установено наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС и за “Силк” ЕООД не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл.63, във връзка с чл.93, ал.2 и чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС (отм.) за доставката документирана с издадените от “Космотранс” ЕООД, данъчни фактури № 0..195/30.08.2005г. и № 0..196/31.08.2005г., тъй като не са представени доказателства относно произхода и транспортирането на 637,080 т. пшеница реколта 2005г.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. С така посочените разпоредби законодателя е дал възможност за проверка не само на преките доставчици, но и на предходните, а оттам и право на отказ от признаване на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици.

В хода на съдебното производство вещото лице Ш. не е открило  доставчика “Космотранс” ЕООД и заключенията по допуснатата ССЕ са изготвени въз основа на приложените по делото доказателства, видно от направеното от него заявление в проведеното съдебно заседание на 28.11.2008г., а от жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно установяване на реалното изпълнение на процесните доставки, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.).

Ангажирана е допълнителна съдебно счетоводна експертиза по която вещото лице А., също не е открила доставчика или негов представител, поради което не е могло да установи дали доставчика разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки, както и от жалбоподателя не са представени транспортни документи, които да документират превоза на процесното количество пшеница. До аналогичен извод са достигнали и вещите лица по приетата като доказателство по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение на доставката документирана с данъчна фактура № 176/10.08.2005г. (л.573 от делото) е представен приемо-предавателен протокол от същата дата (л.574 от делото) е отразено предаване на пшеница реколта 2005г. 866 т. х 130, без обаче да е посочено мястото на предаване и същото не може да бъде установено, с оглед на обстоятелството, че купувача е със седалище и адрес в гр.Ямбол, а продавача в гр.Казанлък.

В случая предмет на процесните доставки са родово определени вещи – пшеница и слънчоглед, поради което прехвърлянето на собствеността се осъществява с отделянето на вещите от останалите вещи от същия род. Това следва да бъде доказано, чрез представяне на съответни документи, като например приемо-предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, складови разписки и други подобни. По делото макар и да са представени такива, в тях не са попълнени коректно всички реквизити те също не биха могли еднозначно да бъдат отнесени към процесните доставки, както е посочено и от вещите лица. Също така, след като не е извършена от вещите лица проверка в счетоводствата на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството, както и редовността на воденото счетоводство.

С оглед неоткриването на доставчика и невъзможността на вещите лица да установят, че дружеството разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост, както и от съдържащите се по делото доказателства не може да бъде установено, че доставчика е притежавал селскостопанската продукция предмет на доставката и съответно, че е налице прехвърляне на правото на собственост. Ето защо не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката и правилно на “Силк” ЕООД е отказано правото на данъчен кредит.

За данъчен период 01.09.2005-30.09.2005г. на задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на главницата 112150,13 лв. и лихва 24076,00 лв. по следните данъчни фактури: № 0..202/01.09.2005г., № 0..207/02.09.2005г., № 0..206/02.09.2005г., № 0..213/09.09.2005г., № 0..219/14.09.2005г. и № 0..220/26.09.2005г. издадени от “Космотранс” ЕООД и № 0..251/19.09.2005г. и № 254/26.09.2005г. издадени от “Асеновец” ЕООД.

Правилно и законосъобразно органа по приходите е отказал право на данъчен кредит по отношение на документираните доставки от “Космотранс” ЕООД.

По данъчна фактура № 0..202/01.09.2005г.,  (л. 1611 от делото) с данъчна основа 134205,00 лв. и ДДС 26841,00 лв. за покупка на 345 тона слънчоглед, облагаемата стойност е заплатена в брой на 19.09.2005г. - 86875,00 лв. и на 20.09.2005г. – 50000 лв., а ДДС по ДДС - сметка на 19.09.2005г.

По ДКИ № 0..207/02.09.2005г., (л.1610 от делото) с данъчна основа 5601,75 лв. и ДДС 1120,35 лв., по фактура № 196/31.08.2005г. за 14,550 тона слънчоглед, няма разплащане.

По ДКИ № 0..206/02.09.2005г., (л.1610 от делото) с данъчна основа 44300,00 лв. и ДДС 8860,00 лв., по фактура № 195/30.08.2005г. за 119,730 тона слънчоглед, няма разплащане.

По данъчна фактура № 0..213/09.09.2005г., (л. 1608 от делото) с данъчна основа 171146,40 лв. и ДДС 34229,28 лв. за покупка на 427,866 тона слънчоглед, облагаемата стойност е заплатена в брой на 07.10.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 09.09.2005г.

По данъчна фактура № 0..219/14.09.2005г.(л. 1606 от делото) с данъчна основа 131843,10 лв. и ДДС 26368,62 лв. за покупка на 333,780 тона слънчоглед, облагаемата стойност е заплатена в брой на 10.10.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 14.9.2005г.-26968,62 лв.

По ДДИ № 0..220/26.09.2005г.(л.1610 от делото) с данъчна основа 20832,92 лв. и ДДС 4166,58 лв. за коригиране на стойността на по фактури № 195, 196, 213 и 219 – облагаемата стойност е заплатена в брой на 08.10.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 27.09.2005г. – 3566,00 лв.

В случая спорният въпрос е наличието на реално осъществени доставки от “Космотранс” ЕООД. Видно от изложеното за предходния данъчен период на този доставчик в хода на ревизията е извършена насрещна проверка, при извършването на която не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения и не са представени изисканите документи. При извършената служебна проверка в информационния масив на ТД Габрово и данъчното досие на фирмата е установено, че процесните фактури са включени в Дневника за продажби и дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС считано от 23.03.2006г..

На “Силк” ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № 5459/18.10.2006г. (л.1312 от  делото), с което е поискано да се представят съпроводителни документи доказващи реално извършване на доставката (договор, предавателно-приемателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, пътни листи, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки, платежни документи и други доказващи приемането и предаването на селскостопанската продукция по издадените фактури). В указания срок са представени данъчни фактури № 0.213/09.09.2005г., № 0.202/01.09.2005г., № 0.219/14.09.2005г., заверени копия от приемо-предавателни протоколи – 3 бр., договори – 3 бр., опис на товарителници – 1 бр. и 53 бр.товарителници.

При анализа на представените документи от органа по приходите е  прието, че от товарителниците, е видно, че мястото на натоварване на стоката са четиринадесет различни села и датите на натоварване са 31.08.2005г. и 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 15, 17, 18, 19, 21, 23, 25, 26 и 28.09.2005г., като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис на изпращач и получател, а някъде и на превозвач, дата на разтоварване, не навсякъде е посочен изминатия пробег в километри, както серия и номер на пътен лист. От представените договори за продажба и приемо-предавателни протоколи от 01, 09 и 14.09.2005г. не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката, като видно от товарителниците мястото на товарене са различни места, от където е видно, че не е установен произхода на слънчогледа. “Силк” ЕООД не притежава е не е включил в дневника за покупки, в СД и в счетоводството си данъчни фактури за извършените с представените товарителници транспортни услуги, т.е. като регистрирани лица по ЗДДС “Карат Н” ЕООД, “Автотранс 70” ЕООД и “Тексима” ООД не са документирали в законоустановения 5-дневен срок извършването на данъчното събитие, като не са издали данъчни фактури за извършените транспортни услуги, с което са нарушили чл.93, ал.2 от ЗДДС и не е посочил начисления ДДС в СД и дневника за продажби за съответните данъчни периоди, с което е нарушил чл.55, ал.6 от ЗДДС. От извършената насрещна проверка на “Космотранс” ЕООД и събраните в хода на ревизията доказателства не е установен произхода на 1066,646 тона слънчоглед. С оглед установените несъответствия в представените документи е направен извода, че в конкретния случай те са съставени за целите на данъчното облагане.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. С така посочените разпоредби законодателя е дал възможност за проверка не само на преките доставчици, но и на предходните, а оттам и право на отказ от признаване на данъчен кредит поради действия на предходни доставчици.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието на кадрова, техническа и технологична обезпеченост при доставчика. В настоящия случай в хода на ревизионното производство както от доставчика “Космотранс” ЕООД така и жалбоподателя не са представени  доказателства за реалното извършване на доставката по процесната фактура, като такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство.

В хода на съдебното производство вещото лице Ш. не е открило  доставчика “Космотранс” ЕООД и заключенията по допуснатата ССЕ са изготвени въз основа на приложените по делото доказателства, видно от направеното от него заявление в проведеното съдебно заседание на 28.11.2008г., а от жалбоподателя не са ангажирани доказателства относно установяване на реалното изпълнение на процесните доставки, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.).

Ангажирана е допълнителна съдебно счетоводна експертиза по която вещото лице А., също не е открила доставчика или негов представител, поради което не е могло да установи дали доставчика разполага с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки, както и от жалбоподателя не са представени транспортни документи, които да документират превоза на процесното количество пшеница. До аналогичен извод са достигнали и вещите лица по приетата като доказателство по делото тройна съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение на ДКИ № 0..207/02.09.2005г., ДКИ № 0..206/02.09.2005г. и ДДИ № 0..220/26.09.2005г. е прието, че поради непризнаването на данъчните фактури към които са издадени тези известия, няма основание и за признаване на ДКИ и ДДИ издадени към безстокови фактури, които не отговарят на изискванията на ЗДДС.

Правилно органа по приходите е приел, че след като липсват доставки по фактурите по отношение на които са издадени ДДИ и ДКИ липсва основание за промяна на данъчната основа, респективно начисления ДДС, както в посока увеличение така и в посока намаление, следователно издадените ДДИ И ДКР са издадени без основание. 

През процесния период на “Силк” ЕООД е отказано право на данъчен кредит и по отношение на доставките, за които са съставени данъчни фактури № 0..251/19.09.2005г. и № 254/26.09.2005г.,  издадени от “Асеновец” ЕООД.

По данъчна фактура № 0..251/19.09.2005г., (л.478 от делото) с данъчна основа 136875,00 лв. и ДДС 27375,00 лв. за покупка на 365 тона слънчоглед, облагаемата стойност е заплатена в брой на 19.09.2005г. - 86875,00 лв. и на 20.09.2005г. – 50000 лв., а ДДС по ДДС - сметка на 19.09.2005г.

По данъчна фактура № 254/26.09.2005г., (л.478 от делото) с данъчна основа 15750,00 лв. и ДДС 3150,00 лв. за покупка на 42 тона слънчоглед, облагаемата стойност е заплатена в брой на 26.09.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 29.09.2005г.

В случая спорният въпрос е наличието на реално осъществени доставки от “Асеновец” ЕООД. Видно от изложеното за данъчен период м.07.2005г. на този доставчик в хода на ревизията е извършена насрещна проверка, при извършването на която не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения и не са представени изисканите документи. При извършената проверка в информационния масив и в досието на от “Асеновец” ЕООД е установено, че дружеството е отразило в дневника за продажби  и СД по ЗДДС за процесните фактури, няма представени документи доказващи реалността на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.).

На “Силк” ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № 5459/18.10.2006г. (л.1312 от делото), с което е поискано да се представят съпроводителни документи доказващи реално извършване на доставката (договор, предавателно-приемателни протоколи, стокови разписки, кантарни бележки, пътни листи, товарителници, пътнопрехвърлителни разписки, платежни документи и други доказващи приемането и предаването на селскостопанската продукция по издадените фактури), като от дружеството са представени приемо-предавателни протоколи - 2 бр., договор – 2 бр., опис на товарителници – 2 бр. ведно с 17 бр. товарителници.

При анализа на представените документи от органа по приходите е  прието, че от товарителниците, е видно, че мястото на натоварване на стоката са седем различни села и датите на натоварване са 07, 13, 14, 15, 16, 17, 20, 21 и 25.09.2005г., като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис и печат на изпращач и получател, никъде не е посочен изминатия пробег, както серия и номер на пътен лист и дата на натоварване и разтоварване. От представените прием-предавателен протокол от 19.09.2005г. за 407 т. пшеница и договор за продажба не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката, като мястото на товарени са различни места, от където е видно, че дружеството не разполага със складови помещения. “Силк” ЕООД не притежава е не е включил в дневника за покупки, в СД и в счетоводството си данъчни фактури за извършените с представените товарителници транспортни услуги, т.е. като регистрирано лице по ЗДДС “Автотранс” ЕООД гр.Балчик не е документирал в законоустановения 5-дневен срок извършването на данъчното събитие, като не е издал данъчна фактура за извършените транспортни услуги, с което е нарушил чл.93, ал.2 от ЗДДС и не е посочил начисления ДДС в СД и дневника за продажби за съответните данъчни периоди, с което е нарушил чл.55, ал.6 от ЗДДС. От извършената насрещна проверка на “Асеновец” ЕООД и събраните в хода на ревизията доказателства не е установен произхода на 200 т. пшеница. С оглед установените несъответствия в представените документи е направен извода, че в конкретния случай те са съставени за целите на данъчното облагане. От представения договор за продажба и приемо-предавателен протокол от 19.09.2005г. не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката. От товарителниците е видно, че мястото на товарене са различни населени места, от където е видно, че “Асеновец” ЕООД не разполага със складови помещения.

С придружително писмо вх.№ 6268/11.05.2007г.(л.709 от делото) на ТД на НАП гр.Ямбол от управителя на “Асеновец” ЕООД са представени следните доказателства, касаещи процесната процесните доставки (л.710 и сл. от делото): удостоверение, че дружеството е вписано в Регистъра на търговците на зърно, свидетелство за регистрация на фискално устройство, данъчни фактури № 251/19.09.2005г., № 254/26.09.2005г., № 336/19.09.2005г., № 2/13.09.2005г., приемо-предавателен протокол от 12.09.2005г., разходен касов ордер № 325/12.09.2005г., Договор за продажба от 19.09.2005г. с предмет продажба на слънчоглед реколта 2005г., приемо-предавателен протокол към фактури № 251,254/2005г., извлечение от разплащателна сметка по ЗДДС, отчет на журнала по операциите, протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, Дневник на покупките.

Констатациите на органа по приходите се потвърждават от заключението на вещите лица по допуснатите по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза, които също не са успели да осъществят контакт с представител на дружеството, което е посочено в заключенията и в проведените съдебни заседания, при приемане на заключенията им.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. В настоящия случай доставчика “Асеновец” ЕООД, не е открит на декларирания от него адрес в хода на административното и съдебното производство и не е установено налице ли е от негова страна на начисляване на ДДС по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), както и че същия е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесната доставка. Също така, след като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството на доставчика, както и редовността на воденото счетоводство.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието на кадрова, техническа и технологична обезпеченост при доставчика. В настоящия случай в хода на ревизионното производство както от доставчика “Асеновец” ЕООД така и жалбоподателя не са представени  доказателства за реалното извършване на доставката по процесната фактура, като такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство.

Установената от вещото лице Ш., реализация на слънчогледа установява че има доставена такава, но не доказва, че тази стока е доставена точно от този доставчик. “Асеновец” ЕООД като е издал фактурата е документирал доставка, която не е извършил, с което е нарушила разпоредбите на чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.), поради което фактурата не отговаря на изискванията на ЗДДС, от което произтича и неизпълнение на условията на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС. По тези съображения и възраженията на жалбоподателя относно извършените последващи доставки са неоснователни, касае се за родово определена вещ – слънчоглед и няма как да се направи еднозначния извод, че предмета на процесната и последващите доставки е един и същ.

Не се спори между страните, че ДДС по процесната фактура е платен по ДДС-сметка. В жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.). Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок. В случая, с оглед на изложените мотиви за липса на реално съществена  доставка между “Асеновец” ЕООД и “Силк” ЕООД, разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) не намира приложение.

 

За данъчен период 01.10.2005-31.10.2005г. на задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на главницата 4640,00 лв. и лихва 944,10 лв. по данъчна фактура № 0..344/24.10.2005г. издадена от “Асеновец” ЕООД, с предмет на доставката 200 т. пшеница, облагаемата стойност е заплатена в брой на 24.10.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 31.10.2005г.

Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.6 и чл.64, ал.1, т.6, във връзка с чл.24, чл.63 и чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.).

В случая спорният въпрос е наличието на реално осъществени доставки от “Асеновец” ЕООД. Видно от изложеното за данъчен период м.07.2005г. на този доставчик в хода на ревизията е извършена насрещна проверка, при извършването на която не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения и не са представени изисканите документи. При извършената проверка в информационния масив и в досието на от “Асеновец” ЕООД е установено, че дружеството е отразило в дневника за продажби  и СД по ЗДДС за процесните фактури, няма представени документи доказващи реалността на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС (отм.).

На “Силк” ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ № 5459/18.10.2006г. (л.1312 от делото), с което е поискано да се представят съпроводителни документи доказващи реално извършване на доставката, като от дружеството са представени приемо-предавателен протокол, договор за продажба, опис на товарителници ведно с 6 бр. товарителници.

При анализа на представените документи от органа по приходите е  прието, че от товарителниците, е видно, че мястото на натоварване на стоката са седем различни села и датите на натоварване са 13,15 и 16.10.2005г., като не са посочени адресите на изпращача, превозвача и получателя, липсват подпис и печат на изпращач и получател, никъде не е посочен изминатия пробег, както серия и номер на пътен лист и дата на разтоварване. От представените прием-предавателен протокол от 24.10.2005г. за 200 т. пшеница и договор за продажба не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката, като мястото на товарени са различни места, от където е видно, че дружеството не разполага със складови помещения. “Силк” ЕООД не притежава е не е включил в дневника за покупки, в СД и в счетоводството си данъчни фактури за извършените с представените товарителници транспортни услуги, т.е. като регистрирано лице по ЗДДС “Автотранс” ЕООД гр.Балчик не е документирал в законоустановения 5-дневен срок извършването на данъчното събитие, като не е издал данъчна фактура за извършените транспортни услуги, с което е нарушил чл.93, ал.2 от ЗДДС и не е посочил начисления ДДС в СД и дневника за продажби за съответните данъчни периоди, с което е нарушил чл.55, ал.6 от ЗДДС. От извършената насрещна проверка на “Асеновец” ЕООД и събраните в хода на ревизията доказателства не е установен произхода на 200 т. пшеница.

С оглед установените несъответствия в представените документи е направен извода, че в конкретния случай те са съставени за целите на данъчното облагане. От представения договор за продажба и приемо-предавателен протокол от 24.10.2005г. не става ясно къде и с какъв потенциал е станало предаването на стоката. От товарителниците е видно, че мястото на товарене са различни населени места, от където е видно, че “Асеновец” ЕООД не разполага със складови помещения.

С придружително писмо вх.№ 6268/11.05.2007г.(л.709 от делото) на ТД на НАП гр.Ямбол от управителя на “Асеновец” ЕООД са представени следните доказателства, касаещи процесната доставка (л.710 и сл. от делото): удостоверение, че дружеството е вписано в Регистъра на търговците на зърно, свидетелство за регистрация на фискално устройство, данъчни фактури № 334/24.10.2005г. и приемо-предавателен протокол към нея, данъчна фактура    № 1270/24.10.2005г., договор за продажба от 24.10.2005г. (л.715-718 от делото) с предмет продажба на пшеница реколта 2005г., СД по ЗДДС за данъчен период м.октомври 2005г., протокол за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, Дневник на продажбите, извлечение от разплащателна сметка по ЗДДС, оборотна ведомост за м.октомври 2005г., отчет на журнала по операциите,

Констатациите на органа по приходите се потвърждават от заключението на вещите лица по допуснатите по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза, които също не са успели да осъществят контакт с представител на дружеството, което е посочено в заключенията и в проведените съдебни заседания, при приемане на заключенията им.

В настоящия случай доставчика “Асеновец” ЕООД, не е открит на декларирания от него адрес в хода на административното и съдебното производство и не е установено налице ли е от негова страна на начисляване на ДДС по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), както и че същия е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесната доставка. Също така, след като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството, както и редовността на воденото счетоводство.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието на кадрова, техническа и технологична обезпеченост при доставчика. В настоящия случай в хода на ревизионното производство както от доставчика “Асеновец” ЕООД така и жалбоподателя не са представени  доказателства за реалното извършване на доставката по процесната фактура, като такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство.

Установената от вещото лице Ш., реализация на пшеница установява че има доставена такава, но не доказва, че тази стока е доставена точно от този доставчик. По тези съображения и възраженията на жалбоподателя относно извършените последващи доставки са неоснователни, касае се за родово определена вещ – пшеница и няма как да се направи еднозначния извод, че предмета на процесната и последващите доставки е един и същ.

Не се спори между страните, че ДДС по процесната фактура е платен по ДДС-сметка. В жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.). Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок. В случая, с оглед на изложените мотиви за липса на реално съществена  доставка между “Асеновец” ЕООД и “Силк” ЕООД, разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) не намира приложение.

 

За данъчен период 01.11.2005-30.11.2005г. на задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на главницата 24421,01 лв. и лихва 4727,17 лв. по следните данъчни фактури: № 0..145/29.11.2005г., № 146/30.11.2005г. и № 147/30.11.2005г. издадени от “Ивтранс” ЕООД.

По данъчна фактура № 0..145/29.11.2005г., (л.437 от делото) с данъчна основа 35918,74 лв. и ДДС 7183,75 лв. за покупка на 251,180 тона пшеница, облагаемата стойност е заплатена в брой на 29.11.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 30.11.2005г.

По данъчна фактура № 0..146/30.11.2005г., (л.420 от делото) с данъчна основа 50629,60 лв. и ДДС 10125,92 лв. за покупка на 361,640 тона царевица, облагаемата стойност е заплатена в брой, а ДДС по ДДС - сметка на 30.11.2005г.

По данъчна фактура № 0..147/30.11.2005г., (л.437 от делото) с данъчна основа 35556,70 лв. и ДДС 7111,34 лв. за покупка на 245,220 тона пшеница, облагаемата стойност е заплатена в брой, а ДДС по ДДС - сметка на 30.11.2005г.

Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.6 и чл.64, ал.1, т.6, във връзка с чл.24, чл.63 и чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.).

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на от “Ивтранс” ЕООД, за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 2800-619-15/16.10.2006г. (л.1285 от делото). Видно от отразените в протокола обстоятелства, искането за представяне на документи и писмени обяснения № 0400-25506/12.09.2006г. (л.1287 от делото) е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, след като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. За извършените посещения на адреса за кореспонденция на дружеството са съставени Протоколи № 3097/13.09.2006г. (л.1289 от делото) и № 3196/21.09.2006г., при което не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения. При извършената проверка в информационния масив и в досието на от “Ивтранс” ЕООД е установено, че дружеството не е включило в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период, процесните фактури. За периода м.11 и м.12.2005г. в ТД гр.В.Търново няма подавани от фирмана Дневник за продажби и СД, поради което не може да се отговори на всички въпроси поставени в искането относно счетоводното начисляване на ДДС по чл.55 от ЗДДС, извършени разплащания, предходни доставки и ресурсна обезпеченост на фирмата за извършване на доставките.

В хода на ревизията от “Силк” ЕООД са представени следните документи: относно данъчна фактура № 0..146/30.11.2005г., са представени приемо-предавателен протокол от 30.11.2005г. (л.1505 от делото), в който е посочено, че е издаден към фактура 145/30.11.2005г., 3 бр. протоколи за изкупуване на селскостопанска продукция от две физически лица без номера от 12, 18 и 20.11.2005г. ведно с 3 бр. РКС (л.1510-1512 от делото) без номера от същите дати. По отношение на другите две фактури са представени приемо-предавателен протокол от 29.11.2005г. (л.1513 от делото), в който е посочено, че е издаден към фактура 146 (която е за царевица, а не за пшеница) и 147, договор за продажба от 29.11.2005г. (л.1514-1517 от делото), 2 бр.протоколи за изкупуване на селскостопанска продукция от две физически лица, без номера от 20 и 25.11.2005г. ведно с 3 бр. РКС (л.1518-1519 от делото) без номера от същите дати.

Органа по приходите е приел, че не са представени всички изискани документи, включително и във връзка с реалното изпълнение на доставката. Представените протоколи за приемо-предаване не доказват, че “Ивтранс” ЕООД е продал на “Силк” ЕООД продукцията, тъй като не са представени транспортни документи във връзка с извозването на стоката, както е договорено в раздел ІV.  

Констатациите на органа по приходите се потвърждават от заключението на вещите лица по допуснатите по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза, които също не са успели да осъществят контакт с представител на дружеството, което е посочено в заключенията и в проведените съдебни заседания, при приемане на заключенията им.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. В настоящия случай доставчика “Ивтранс” ЕООД, не е открит на декларирания от него адрес в хода на административното и съдебното производство и не е установено налице ли е от негова страна на начисляване на ДДС по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), както и че същия е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесната доставка. Също така, след като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството, както и редовността на воденото счетоводство.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието на кадрова, техническа и технологична обезпеченост при доставчика. В настоящия случай в хода на ревизионното производство както от доставчика “Ивтранс” ЕООД така и жалбоподателя не са представени  доказателства за реалното извършване на доставката по процесната фактура, като такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство. Също така следва да се има в предвид, че с оглед събраните в хода на ревизионното производство доказателства се установява, че за данъчни периоди м.11 и м.12.2005г.  дружеството - доставчик не е подало месечна справка -декларация по ЗДДС и дневници за продажби и покупки и съответно процесните фактури не са включени в тях. Ето защо не е налице и предпоставката на чл.64, ал.1, т.2 от ЗДДС (отм.) за признаване право на данъчен кредит, съгласно която данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от доставчика най-късно към датата, на която изтича данъчния период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка.

Установената от вещото лице Ш., реализация на царевица и пшеница установява че има доставена такава, но не доказва, че тази стока е доставена точно от този доставчик. “Ивтранс” ЕООД като е издал фактурата е документирал доставка, която не е извършил, с което е нарушил разпоредбите на чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.), поради което фактурата не отговаря на изискванията на ЗДДС, от което произтича и неизпълнение на условията на чл.64, ал.1, т.6 от ЗДДС. По тези съображения и възраженията на жалбоподателя относно извършените последващи доставки са неоснователни, касае се за родово определени вещи – царевица и няма как да се направи еднозначния извод, че предмета на процесната и последващите доставки е един и същ.

Не се спори между страните, че ДДС по процесната фактура е платен по ДДС-сметка. В жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.). Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок. В случая, с оглед на изложените мотиви за липса на реално съществена  доставка между “Ивтранс” ЕООД и “Силк” ЕООД, разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) не намира приложение.

 

За данъчен период 01.12.2005-31.12.2005г. на задълженото лице е отказано признаване на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на главницата 29858,54 лв. и лихва 5459,93 лв. по следните данъчни фактури: № 0..84/16.12.2005г., № 0..85/18.12.2005г., № 86/19.12.2005г., № 0..92/29.12.2005г. и № 0..94/31.12.2005г. издадени от “Агротранс” ЕООД.

По данъчна фактура № 0..84/16.12.2005г.(л.1600 от делото) с данъчна основа 42300,00 лв. и ДДС 8460,00 лв. за покупка на 300 тона пшеница, облагаемата стойност е заплатена в брой на 16.12.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 19.12.2005г.

По данъчна фактура № 0..85/16.12.2005г.(л.1601 от делото) с данъчна основа 37772,00 лв. и ДДС 7554,40 лв. за покупка на 284 тона царевица, облагаемата стойност е заплатена в брой на 18.12.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 19.12.2005г.

По данъчна фактура № 0..86/19.12.2005г.(л.1602 от делото) с данъчна основа 28728,00 лв. и ДДС 5745,60 лв. за покупка на 216 тона царевица, облагаемата стойност е заплатена в брой, а ДДС по ДДС - сметка на 19.12.2005г.

По данъчна фактура № 0..92/29.12.2005г.(л.1603 от делото) с данъчна основа 40492,72 лв. и ДДС 8098,54 лв. за покупка на 285,160 тона царевица, облагаемата стойност е заплатена в брой на 29.12.2005г., а ДДС по ДДС - сметка на 30.12.2005г.

По данъчна фактура № 0..94/31.12.2005г.(л.1604 от делото) с данъчна основа 20000,00 лв. и ДДС 4000,00 лв. с предмет – аванс по договор, облагаемата стойност е заплатена в брой, а ДДС по ДДС - сметка на 31.12.2005г.

Правото на приспадане на данъчен кредит е отказано на основание чл.6 и чл.64, ал.1, т.6, във връзка с чл.24, чл.63 и чл.93, ал.2 от ЗДДС (отм.).

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на от “Агротранс” ЕООД, за която е съставен протокол за извършена насрещна проверка № 2800-619-14/31.10.2006г. (л.1218-1220 от делото). Видно от отразените в протокола обстоятелства, искането за представяне на документи и писмени обяснения № 0400-25436/11.09.2006г. (л.1223 от делото) е връчено на представител на дружеството, след като е проведена процедура за връчването му по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като доставчика не е открит на декларирания от него адрес. За извършените посещения на адреса за кореспонденция на дружеството са съставени Протоколи № 3292/29.09.2006г. (л.1224 от делото) и № 2372/09.10.2006г., при което не е открит представляващия дружеството или друго лице упълномощено да получава съобщения. От името на дружеството са представени документи, въз основа на които органа по приходите е приел, че процесните фактури са издадени от доставчика на жалбоподателя, включени са в СД и в Дневника за продажби за м.12.2005г. Предмет на данъчна фактура № 0..94/31.12.2005г. е аванс по договор, който не е представен. Предмет на другите фактури са стоки – пшеница и царевица, с предходни доставчици “Сим 50” ЕООД по 10 бр. данъчни фактури и протоколи за изкупуване на селскостопанска продукция от физически лица – 6 бр., от които е видно, че “Агротранс” ЕООД е закупил 620,19 т. царевица, а е продал на “Силк” ЕООД 785,16 т., съответно 214,24 т. закупена пшеница, а продадена 300 т.. в случая липсва съответствие между закупените и фактурираните количества стоки и не може да бъде доказан по безспорен начин произхода на стоките предмет на доставките по процесните фактури. Относно начисляването на ДДС е представена хронологичен регистър на сметка 4532 за м.12.2005г. (л.1254-1255 от делото), относно разплащането са представени заверени копия на дневни банкови извлечения за разплащане на ДДС по “ДДС-сметка” (л.1231, 1233, 1237 от делото), не са представени разплащателни документи за плащане на данъчната основа, представен е аналитичен регистър на сметка 411 (л.1256 от делото), с кореспондиращи записи по дебита на сметка 501, свидетелство за регистрация на ЕКАПФ (л.1260 от делото), и договор за неговото абонаментно поддържане (л.1259 от делото). Във връзка с транспортирането на фактурираните стоки са представени договор за ползване на товарен автомобил от 15.04.2005г. (л.1258 от делото), и граждански договор № 1/15.04.2005г. (л.1257 от делото), за извършване на транспортна дейност, но при извършената справка в ТД на НАП гр.Велико Търново е констатирано, че дружеството не е подавало справка за изплатени доходи по реда на чл.57 от ЗОДФЛ. Не са представени пътни листи, товарителници и кантарни бележки във връзка с транспорта на фактурираните стоки, както и доказателства за материално-техническа обезпеченост на дружеството за извършване на доставките - договори за наем на складови бази и фактури за платен наем, нотариални актове за собственост и други документи във връзка със съхраняването на продукцията. Не са представени и изисканите оборотни ведомости за съответния данъчен период, хронологична разпечатка на счетоводни сметки от група 20, група 30, разрешителни и лицензи във връзка с дейността, като при извършената справка в ТД на НАП е установено, че дружеството няма назначени лица на действащи трудови договори. Поради изложеното е направен извода, че представените доказателства не установяват и не доказват фактическото прехвърляне на собствеността и не е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл.24 от ЗДДС и за жалбоподателя не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, по процесните доставки.

Предмет на данъчна фактура № 0..94/31.12.2005г. е аванс по договор, който не е представен и от двете страни. От “Агротранс” ЕООД е представено банково бордеро (л.1231 от делото), от което е видно, че е получил по “ДДС-сметка” на 05.01.2006г. ДДС в размер на 4 000 лв. по тази данъчна фактура, която е издадена преди да е получено плащането. Ето защо към датата на издаване на фактурата няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 т.2 от ЗДДС и издаването на фактурата е извършено в противоречие с чл.93, ал.2 от ЗДДС, а именно, че данъчния документ се издава в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие. Също така данъчната основа на доставката е определена в противоречие с чл.35, ал.1 от ППЗДДС и чл.28 от ЗДДС и вписания във фактурата ДДС е определен в противоречие с изискванията на закона и “Силк” ЕООД не притежава данъчна фактура, която да отговаря на изискванията на ЗДДС.              

Констатациите на органа по приходите се потвърждават от заключението на вещите лица по допуснатите по делото единична и тройна съдебно-счетоводна експертиза, които също не са успели да осъществят контакт с представител на дружеството, което е посочено в заключенията и в проведените съдебни заседания, при приемане на заключенията.

Съгласно чл.65, ал.4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства: 1.доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в НАП; 2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2; 3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това; 4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. В настоящия случай доставчика “Агротранс” ЕООД, не е открит на декларирания от него адрес в хода на административното и съдебното производство и не е установено налице ли е от негова страна на начисляване на ДДС по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.), както и че същия е разполагал с материална, кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесната доставка. Също така, след като не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, поради ненамирането му, не би могъл да се направи обоснования извод за реалност на доставката въз основа на представените по делото доказателства, защото не би могло да се установи, тяхното съответствие с документите съдържащи се в счетоводството на доставчика, както и редовността на воденото счетоводство.

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже наличието на кадрова, техническа и технологична обезпеченост при доставчика. В настоящия случай в хода на ревизионното производство както от доставчика “Агротранс” ЕООД така и жалбоподателя не са представени  доказателства за реалното извършване на доставката по процесната фактура, като такива доказателства не са ангажирани и в хода на съдебното производство. В представените протоколи за изкупуване на селскостопанска продукция и РКО към тях (л.1244-1249 от делото), липсва подпис на купувач в протоколите, а в РКО на лицето получило сумите и в тях е извършена поправка на годината на издаване. Въпреки изложеното от така представените доказателства, не би могло безспорно да се установи, че “Агротранс” ЕООД е закупило посочената селскостопанска продукция, разполагал е с нея и това е царевицата, съответно пшеницата която е продадена на “Силк” ЕООД. В протоколите като дати на изкупуването се различават от тези на извършените продажби, а посочени следните дати: 15.11., 12.12., 13.12., 17.12., 20.12. и 20.08, който дати предхождат датите на част от издадените фактури и същевременно не са ангажирани доказателства къде междувременно е съхранявана тази продукция, както и как е извършен нейния транспорт. Във връзка с транспортирането на стоката са представени първа страница на договор за ползване на товарен автомобил (л.1258 от делото) сключен на 15.04.2005г. между К.В.К. и “Агротранс” ЕООД за отдаване на товарен автомобил, но в така представената първа страница договора не е посочен неговия срок на действие и не може да бъде установено, дали същия е действал към момента на извършване на процесните доставки. Също така видно от представения граждански договор № 1/15.04.2005г. (л.1257 от делото) той е сключен с И. Я.И. и е с предмет “управлява наетото от фирма “Агротранс” ЕООД товарно МПС (камион), за извършване на транс.дейност съгл. нуждите на ф-та”, но не е посочен срок на действие на договора и не са представени доказателства за фактическото му изпълнение, както и относимостта му към процесните доставки. Така изложеното се отнася и до закупената от “Агротранс” ЕООД пшеница от “Сим” ЕООД, за което са представени данъчни фактури № 555/07.12.2005г., № 559/09.12.2005г., № 557/08.12.2005г., № 553/06.12.2005г.  (л.1250-1253 от делото).  

Установената от вещото лице Ш., реализация на царевица и пшеница установява че има доставена такава, но не доказва, че тази стока е доставена точно от този доставчик. По тези съображения и възраженията на жалбоподателя относно извършените последващи доставки са неоснователни, касае се за родово определени вещи – царевица и няма как да се направи еднозначния извод, че предмета на процесната и последващите доставки е един и същ.

Не се спори между страните, че ДДС по процесната фактура е платен по ДДС-сметка. В жалбата по повод на която е образувано настоящото производство се правят възражения, че неправилно е отказано признаване правото на данъчен кредит, тъй като намира приложение разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.). Така направеното възражение е неоснователно, тъй като за да намери приложение тази законова разпоредба е необходимо първо да бъде доказано наличието на реално осъществена доставка и едва след това, че данъка по фактурата е платен по ДДС-сметката на доставчика в законово определения срок. В случая, с оглед на изложените мотиви за липса на реално съществена  доставка между “Агротранс” ЕООД и “Силк” ЕООД, разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.) не намира приложение.

Законосъобразно е отказано и правото на данъчен кредит по фактура № 0..94/31.12.2005г. с предмет “аванс по договор”. Този договор не е представен както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство.

Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие по смисъла на този закон възниква на по- ранната от двете дати: 1. датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата и 2. датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане), като съгласно ал.3 на датата на възникване на данъчното събитие: 1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или 2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.

Видно от изложеното в тази правна норма законодателя е предвидил, че при преценката за данъчното събитие следва да се държи сметка коя е по-ранната от двете дати - датата на извършване на услугата или датата на плащането. Ето защо данъчното събитие може да възникне и преди извършване на услугата, но при наличие на плащане, тоест най-ранния момент към който се счита за възникнало данъчното събитие е датата на извършеното плащане от която дата възниква задължение за издаване на данъчна фактура и начисляване на ДДС. В случая от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за извършено плащане на датата на издаване на данъчната фактура – 31.12.2005г., а  от представеното банково бордеро (л.1231 от делото) се установява че ДДС в размер на 4000 лв. е платено по “ДДС-сметка” на 05.01.2006г. Ето защо, след като не са ангажирани доказателства за извършено авансово плащане на 31.12.2005г. не може да бъде установено, че данъчното събитие е възникнало към момента на издаване на процесната фактура и правилно е отказано правото на данъчен кредит по нея.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на Дирекция “ОУИ” гр.Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение  в размер на 9380,00 лв., на осн. чл. 8 , вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от НМРАВ.

Мотивиран от горното, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, Х-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ ревизионен акт № 2860807/05.06.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Ямбол, частично потвърден с решение № РД-10-393/21.08.2007г. на В.А. – началник отдел „Управление на изпълнението“ в Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП в частта му, в която са установени задължения на „Силк” ЕООД, гр.Ямбол по ЗДДС, за данъчен период м.06.2005г. в размер на 54 396,81 лв., като определя задължения в размер на 54 339,95 лева, ведно със съответните лихви за забава.  

ИЗМЕНЯ ревизионен акт № 2860807/05.06.2007г. издаден от главен инспектор по приходите, при Териториална дирекция на  Националната агенция по приходите гр.Ямбол, частично потвърден с решение № РД-10-393/21.08.2007г. на В.А. – началник отдел „Управление на изпълнението“ в Дирекция „ОУИ” гр.Бургас, при ЦУ на НАП в частта му, в която са установени задължения на „Силк” ЕООД, гр.Ямбол по ЗДДС, за данъчен период м.07.2005г. в размер на 59919,72 лв., като определя задължения в размер на 58 226,87 лева, ведно със съответните лихви за забава.  

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Силк” ЕООД, гр.,*** рег.по ф.д.№ 186/2004г. по описа на ЯОС, с ЕИК по БУЛСТАТ 128575367, в останалата и част.

ОСЪЖДА „Силк” ЕООД, гр.***, рег.по ф.д.№ 186/2004г. по описа на ЯОС, с ЕИК по БУЛСТАТ 128575367 да заплати в полза на Дирекция "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 9380,00 лв. (девет хиляди триста и осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: