ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№……….              дата 15 юни 2011 год.              гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,

в закрито заседание на 15 юни 2011 год.,

 в следния състав:

 

                                                                          Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

Секретар:………………

Прокурор:……………...

 

разгледа адм. дело 1117 по описа за 2011 год.

 и за да се произнесе взе предвид следните обстоятелства:

 

         Производството е по реда на чл.217, ал.2, чл.219, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.166, ал.4, във вр. ал.2 и ал.3 от АПК.

         Съдът е сезиран с жалба, подадена от “Джей и кей партнерс ООД, със седалище и адрес на управление в гр.*** против Заповед № 1011/02.05.2011г. на заместник-кмета на община Бургас, с която, на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ е разпоредено жалбоподателят да премахне собствения си преместваем обект, представляващ дървена скара с площ от 345 кв.м. и слънцезащитна конструкция – дискотека “Баркод”, находящи се на плажната ивица на морски плаж Бургас-север.

         Подадената жалба съдържа и искане за спиране на предварителното изпълнение на издадената заповед, което е предмет на настоящото произнасяне и което, съобразно нормата на чл.166, ал.3 от АПК (изм. ДВ, бр.39/2011г.), съдът разглежда в закрито съдебно заседание.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на материалния закон, установи следното:

С разпоредбата на чл.217 от ЗУТ е дерогиран общият суспензивен ефект на жалбата, закрепен в нормата на чл.166, ал.1 от АПК, съгласно която обжалването спира изпълнението на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл.217 от ЗУТ регламентира изключенията от този принцип, едно от които е издаването на заповеди по реда на чл.57, ал.3, каквото е процесната заповед, в който случай, законът е придал предварителната изпълняемост на административния акт, издаван по този ред, като е налице правна възможност съдът да спре така допуснатото предварително изпълнение – чл.217, ал.2 от ЗУТ.

         Законът за устройството на територията, като специален закон, не съдържа в себе си изрична законова регламентация, при наличието на която да бъдат преценявани материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, като в тази връзка следва да намери приложение препращащата норма на чл.219, ал.3 от ЗУТ, съгласно която за неуредените в тази глава въпроси се прилага АПК. Приложима в случая следва да бъде разпоредбата на чл.166, ал.4, във вр. с ал.2 от АПК, съгласно която, за да бъде възможно спиране на предварителното изпълнение, в тежест на жалбоподателя е да установи настъпването на значителна или трудно поправима вреда в резултат на предварителната изпълняемост на акта.

          С подадената жалба от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, въз основа на които съдът да обоснове извод за вероятното настъпване на значителна или трудно поправима вреда, както и да установи евентуалният й размер, за да бъде преценявана нейната релевантна характеристика на значителност по смисъла на закона. В този смисъл съдът не констатира по делото да са налице предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК.

         Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че процесната заповед не съдържа обосноваване на наличието на предпоставки по смисъла на чл.60 от АПК. За административния орган такова задължение не е възникнало, тъй като предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, поради което условията на чл.60, ал.1 от АПК се презюмират и тяхното наличие се предполага и не е налице нито задължение, нито необходимост от обосноваването им от страна на административния орган. В случай, че жалбоподателят счита за приложима тази правна норма, то per argumentum a contrario следва да установи наличието на свой личен достатъчно значим интерес, който да бъде съизмерим с приоритетно защитения обществен интерес и чието засягане да е със степен на интензивност, изискваща спиране на предварителното изпълнение. Данни в тази насока по делото не се съдържат.

Неприложима в настоящия случай е разпоредбата на чл.15 от ЗУЧК, на която се позовава жалбоподателят, която съдът намира за неотносима, приложима e в контекста на други обществени отношения, а действията по премахване на обекта са извън обхвата на строителната забрана за извършване на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места за периода от 15 май до 01 октомври.    

         На основание горните мотиви, съдът намира искането за спиране на предварителното изпълнение за неоснователно, като такова следва да бъде оставено без уважение, поради което и на основание чл.166, ал.3 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСТАВЯ без уважение искането на “Джей и кей партнерс ООД, със седалище и адрес на управление в гр.*** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1011/02.05.2011г. на заместник-кмета на община Бургас.

         Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

НАСРОЧВА съдебно заседание за разглеждане на жалбата по същество на 12.09.2011г. от 13,00 часа.

Да се ПРИЗОВАТ страните.

 

                                                        

                                                                           СЪДИЯ: