Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, № 1361 / 06.07.2018г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на седми юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар С.А.и с участието на прокурор А.Ч. изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1116/2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът И.Г.Б., ЕГН **********,*** е оспорил решение № 44/10.04.2018г. постановено по АНД № 47/2018г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е изменено наказателно постановление № 18-0237-000021/23.01.2018г. издадено от началник група към ОД МВР Бургас, РУ Айтос. С наказателното постановление, на касатора, за нарушение на чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени две кумулативни наказания – глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. С оспореното решение съдът е намалил глобата от 200лв. на 50лв. и лишаването от право да управлява МПС от 6 месеца на 2 месеца.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно в частта относно срока, за който е лишен от право да управлява МПС. Изтъква, че същото е прекомерно.

В съдебно заседание, касаторът чрез упълномощен представител, поддържа жалбата. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че Б. не е могъл визуално да възприеме контролния орган, поради което не е налице виновно неизпълнение на задължението по чл.103 от ЗДвП.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство пред органа не са допуснати съществени нарушения на процедурата, деянието е доказано по несъмнен начин. Според съда водачът е възприел сигнала за спиране, предназначен за него и в него се е оформило ясното убеждение, че следва да спре, но въпреки това не е предприел незабавно и своевременно дължимите по закон действия, продължавайки движението си по пътя. Тези действия на Б., съдът е обяснил с липса на достатъчно опит при управлението на МПС. Съдът е посочил още, че доколкото административнонаказващият орган не е изложил мотиви относно налагане на наказания към максимума, размерът на същите следва да бъде изменени към минимума. Отчетена е младата възраст на нарушителя – 18г., липсата на достатъчно опит като водач, липсата на отегчаващи вината обстоятелства и липсата на данни за имущественото му състояние.

Обжалваното решение е правилно.

Касаторът е наказан за това, че на 13.01.2018г. около 21,45ч. като водач на лек автомобил „АУДИ А 4“ ********, в гр.Айтос по ул.“Ив.Комитов“, в близост до кръстовище с ул.“Беласица“, при подаден сигнал по образец за спиране от контролен орган, със стоп палка, не спрял, а продължил движението си в посока ул.“Мургаш“. Това деяние е квалифицирано като нарушение чл.103 от ЗДвП.

В случая се съдържа противоречие между исканията, обективирани в касационната жалба на И.Б. и исканията, направени от неговия процесуален представител в съдебно заседание. В касационната жалба се твърди, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС” е несправедливо и прекомерно и се иска неговото намаляване до законоустановения минимум от един месец. Други искания с касационната жалба не са направени. Тоест с нея се обжалва решението на районния съд в частта относно определеното наказание „лишаване от право да управлява МПС”.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора адвокат Г. пледира да бъде отменено изцяло решението на районния съд, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление, тъй като въпреки редуцирания размер на двете наложени наказания, от събраните доказателства се установявало, че Б. не е могъл да възприеме контролния орган, което обосновава извод за липса на виновно поведение.

Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В конкретния случай съдът е сезиран с касационна жалба (наречена „жалба”) с вх. № 2370/16.04.2018 г., регистрирана в Районен съд – гр. Айтос и отправена до Административен съд – гр. Бургас против решение № 44 от 10.04.2018 г. В тази жалба, както беше посочено по-горе, единственото възражение касае едно от двете кумулативно наложени наказания – „лишаване от право да управлява МПС”, като се твърди, че то е несправедливо и прекомерно. Петитумът на жалбата е съдът да измени обжалваното решение, като намали наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от два месеца до законоустановения минимум, а именно един месец. Съобразявайки разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съд следва да приеме, че е сезиран само с оспорването на тази част от решението, поради което няма как да се произнесе по искането, направено в съдебно заседание от процесуалния представител на касатора, касаещо оспорване на цялото решение, тъй като не е сезиран с такава жалба.

Настоящият съдебен състав счита, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” в размер на два месеца е определено от районния съд при правилно съобразяване на нормата на чл.27, ал. 2 от ЗАНН, като е взето предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и наличието на други обстоятелства – смекчаващи или отегчаващи. В конкретния случай наказаното лице не е спряло управлявания от него автомобил на подадения от контролните органи сигнал с мотива, че в колата му се возело момиче, с което той не желаел да го виждат. Този мотив е абсолютно несъпоставим с обществения интерес, който налага нормираното в чл. 103 ЗДвП задължение на водачите на ППС да спрат при подаден от контролните органи сигнал и да изпълняват указанията на тези органи.

Районният съд е намалил размера на наказанието спрямо първоначално наложения, като е съобразил всички смекчаващи обстоятелства, поради което въз основа на същите обстоятелства не може съдът още веднъж да намали този размер. Отделно от това, определеният от районния съд размер на наказанието е много близък до минималния.

По тези съображения съдът счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение в тази част следва да бъде оставено в сила.

За пълнота на изложението съдът посочва, че по делото няма доказателства, които да подкрепят твърдението на процесуалния представител на касатора за липса на виновно поведение. Причините, които лицето излага пред контролните органи, поради които не е спрял на подадения сигнал, недвусмислено доказват, че той е възприел сигнала, след като мотивира причини за неизпълнението на указанието на контролните органи.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44/10.04.2018г. постановено по АНД № 47/2018г. по описа на Районен съд Айтос.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: