Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 29.09.  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на десети  септември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                                  СЪДИЯ: Г.Р.

                                                          

При секретар С. А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 1113 по описа за 2007 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба (озаглавена „възражение” и адресирана до областния управител на Бургаска област) от В.Д.К. *** против заповед № 1613/06.08.2007 година на кмета на община  Бургас.

С оспорения акт, на основание чл.195 ал.5, във връзка с чл.87 ал.1 от ЗУТ, В.К. е задължен да премахне изградено от него канализационно включване на битово-фекалните води от собствения си УПИ ІV, кв.5 по плана на село Твърдица в отвеждащия канал на Централна детска градина – село Твърдица, както и да изгради септична яма в  собствения си УПИ.

Оспорващият излага в обща форма доводи за незаконосъобразност на акта. Твърди, че в селото няма изградена цялостна канализационна мрежа, а единствената такава е каналът за отпадните води на централната детска градина на селото, който се зауства в специална септична яма. Тъй като каналът преминавал през имота му, той „естествено” се е включил към него. Поддържа, че констатацията на административния орган за предизвикано от включването замърсяване на прилежащи земеделски земи, е невярна. Заповедта е определена като „безумна”, а действията на кмета на общината, като „недостойно заяждане” - след „влизането на България (и село Твърдица респективно) в Европейския съюз” - което накърнява основни конституционни права на жалбоподателя. Твърди се, че с извършеното включване не се нарушава разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗУТ, с което се оспорва материалната законосъобразност на акта.

Моли се заповедта на кмета на община Бургас да бъде отменена.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя адв. С., освен аргументи за мателиална незаконосъобразност, навежда и такива за допуснати съществени нарушения на процесуални правила.Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.Претендира разноски.

 По допустимостта на оспорването.

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, по смисъла на чл.214 т.2 във връзка с т.1 от ЗУТ, с който се засягат правата на жалбоподателя и за който е предвидена възможност за съдебен контрол по реда на чл.215 ал.1 изр.1 от ЗУТ. В.К. лично  е бил уведомен за издаването на заповедта на 30.08.2007 година по пощата (лист 17). В законоустановения срок за обжалване / 13.09./, съгласно  чл. 215 ал.4 от ЗУТ, настоящата жалба е депозирана пред областния управител на Бургаска област. Областният управител законосъобразно е приел, че жалбата е неподведомствена, след което я е изпратил на Бургаски административен съд. Макар и подадена пред орган, на който не е подведомствена, жалбата е подадена в срок, поради което съдът приема, че е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С констативен протокол  от 27.06.2007 година съставен от специалисти „АС” и  „НС”, при териториална дирекция „Зора” на община Бургас, след извършена проверка на адреса на жалбоподателя ( находящ се в УПИ ІV, кв.5, им. 53 по плана на село Твърдица), е установено включване в канал за битово-фекални води, отвеждащ същите в септична яма на края на селото. Констатирано е, че изпълнител на включването е В.Д.К.. Включването в канала е осъществено в нарушение на чл.87 ал.1 т.2 от ЗУТ.

Констативният протокол е изпратен с писмо с обратна разписка и е получен лично от него на 16.07.2007 година.

На 19.07.2007 година, в законоустановения срок, В.К., е представил възражение срещу констатациите в протокола. Във възражението се признава, че К. е изпълнил включване в канала и че не вижда основателна причина да не ползва това „добро техническо решение”, докато „не се изгради канализация в селото”. Поддържа се, че няма разлика дали една септична яма обслужва група от имоти или само един имот.

Въз основа на констативния протокол, кмета на общината е издал оспорената в настоящото производство заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

 Заповед № 1613/07.08.2007 година на кмета на община  Бургас е издадена в предвидената от закона форма и съдържа необходимите реквизити. Заповедта не противоречи на целта на закона, формулирана в чл.1 ал.2 от ЗУТ.

В административното производство по издаването на оспорената заповед не са допуснати процесуални нарушения. Жалбоподателят, е уведомен за започването на производството по издаването на акта и се е възползвал от предоставената му от закона възможност да депозира възражение. В заповедта възражението е обсъдено, макар и пестеливо, като е прието, че с него не се променя установената фактическа обстановка.

Твърдяното поцесуално нарушение – противоречие между констатациите в констативния протокол и мотивите на заповедта, изразяващо се в допълване, като е посочено и замърсяване на прилежащи земеделски земи, не е съществено.Последното, по никакъв начин не е изменило, установения факт относно начина по който жалбоподателя е отвел отпадните води от имота си, и който факт е мотивирал административния орган да издаде оспорения акт.

Материалният закон е приложен правилно.

Съгласно чл.87 ал.1 от ЗУТ, в населени места и селищни образувания със зони за ниско застрояване или в части от тях без канализация битовите отпадъчни води се заустват в индивидуални съоръжения за отвеждане и пречистване на водите (водоплътни изгребни ями), които отговарят на техническите и санитарно-хигиенните изисквания. С посочената норма, законодателят, е предвидил единствения възможен начин за отвеждане на отпадни вози при липса на изградена канализация, който ще гарантира съответна хигиена и чистота за гражданите.

В подкрепа на този извод е и заключението на тройната експертиза, която съдът е приел въпреки изразеното особено мнение от едно от вещите лица, допускаща възможност за замърсяване при изпълненото от жалбоподателя отвеждане на отпадните води.

Това правило е безусловно, т.е. без значение е обстоятелството дали при използване на друг вид съоръжения за отвеждане на отпадни води се замърсяват или не прилежащи терени и неизпълнението му е предпоставка за приложимост на хипотезата на чл. 195 ал.5 ЗУТ.

Същевременно, според назначената по делото тройна съдебно – техническа експертиза, при така извършеното от жалбоподателя отвеждане на водите хипотетично е възможно замърсяване на прилежащите земи при евентуално увеличаване дебита на отпадните води.

Съдът, не намира за доказано твърдението на процесуалния представител на жалбоподателя, базирано на изявление на вещото лице инж. Богомилов, че населеното място / с. Твърдица/ има съществуваща канализация / л.88, последен абзац/. Самият експерт е уточнил, че не е намерил строителни книжа в подкрепа на твърдението си, което извежда на база логичен анализ на установените факти- липса на възражение от страна на съседите и администрацията на населеното място и изградени подобни отклонения от няколко други, съседни имоти.

Установеното нарушение на закона е безспорно. При липса на изградена канализация в село Твърдица, нормата на чл.87 ал.1 от ЗУТ изисква изграждане на индивидуални съоръжения за отвеждане и пречистване на водите, които да бъдат разположени във всеки отделен имот, в това число и в имота на жалбоподателя. Извършеното от него присъединяване към чуждо индивидуално съоръжение за отвеждане на отпадните води (каналът на детската градина) е в противоречие с императивна законова повеля, а оспорената заповед на кмета на общината е законосъобразна.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски : 70 лева юрисконсултско възнаграждение и 870 лв. разноски за експертизи.

По изложените съображения, на основание чл.219 ал.1 от ЗУТ и чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.К. *** против заповед № 1613/06.08.2007 година на кмета на община  Бургас.

ОСЪЖДА В.Д.К. *** да заплати на Община Бургас направените по делото разноски в размер на 940 лева.

Решението може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: