Р Е Ш Е Н И Е

 

        № …………….              дата 23.10.2008 год.                гр.Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ- ти състав,

в открито заседание на 13.10.2008 год.,

в следния състав:

 

 

                                                                          Съдия: П.С.

 

Секретар: К.Л.

Прокурор:…………………..

 

разгледа адм. дело № 1112 по описа за 2008 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

         Предмет на оспорване е Заповед № РД-08-435/16.07.2008 год. на кмет на община Айтос, с която, на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, е разпоредено жалбоподателката Д.Н.С. да премахне временно преместваемо съоръжение, описано като метален павилион, поставен на тротоара в поземлени имоти № 40 и № 53, между кв.121 и 122 по плана на гр.Айтос.

         Жалбоподателката твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, както и съставения констативен акт, чиито констатации са неверни. Възразява, че евентуалните строителни книжа за този обект би следвало да се намират в самата община и е неправилно да бъдат търсени от нея, като в тази връзка изразява и гражданската си позиция относно начина на организация на работата в община Айтос. Също така счита, че оспорената заповед не отговаря и на изискванията, регламентирани в чл.59 от АПК, като не съдържа наименование на органа, издал административния акт, което прави издадената заповед нелегална. По същество се иска отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата, като допълнително основание за нейната незаконосъобразност сочи и обстоятелството, че процесният обект е бил закупен от фирмата на жалбоподателката ЕТ “Стеди – Д.Н.С.”, а не лично от нея в качеството й на физическо лице.

         Ответната община Айтос се представлява от юрисконсулт, който оспорва основателността на жалбата, като твърди, че издаденият административен акт не страда от твърдените пороци.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

         На 03.12.1998 год. между община Айтос и ЕТ “Стеди” – Д.Н.С., за който не се спори, че се представлява именно от жалбоподателката С., бил сключен договор за продажба по реда на чл.35, ал.1, т.2 от ЗППДОбП на обект по чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, описан и индивидуализиран като 1/3 обособена част от павилион “Гъбките”, представляващ съоръжение за търговия, нямащ характеристиките на недвижим имот и за него няма отстъпено право на строеж. Описано е местонахождението на обекта, неговата площ – 4 кв.м., при съответните граници.

         С писмо изх.№ 94-00-2896/25.09.2007 год. община Айтос уведомила жалбоподателката, че съгласно одобрен проект за реконструкция на площадното пространство и централната градска част, позицията на която е поставен павилиона не се запазва, поради което е необходимо същият да бъде премахнат.        

         На 07.07.2008 год. от служители на община Айтос бил съставен Констативен акт № 8 за извършена проверка на посочения обект – метален павилион - средна клетка /Гъбките/, в който било вписано, че строежът е собственост на Д.Н.С., като същата е посочена като възложител и строител, попълнена е и частта на протокола относно строителните книжа, като е посочено, че такива няма, а изпълнението на строежа е описано като монтиране на метален павилион с площ от 6 кв.м., поставен преди 1990 год., който в момента на проверката работи. Установеното нарушение е описано като непредставяне на разрешение за поставяне в съответствие с изискванията на Наредба № 2/2006 год. на ОбС – Айтос за преместваеми съоръжения на територията на община Айтос. Като нарушени разпоредби са посочени Наредба № 2/2006 год. и чл.57а, ал.1, т.1 и т.6 от ЗУТ.

         На основание горното писмо и съставения констативен акт, кметът на община Айтос издал процесната заповед за премахване, като в мотивите се позовал на обстоятелството, че временното преместваемо съоръжение /метален павилион/ е поставено в нарушение на чл.1, ал.4 и § 3 от ПЗР на Наредба №2/2006 год. на Общински съвет – Айтос и чл.57а, ал.1, т.1 и т.6 от ЗУТ.

         При така изложените фактически обстоятелства, съдът преценява подадената жалба като неоснователна.

Съгласно нормата н чл.56, ал.1 и ал.2 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За обектите по ал. 1 се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. Безспорно е, че процесният павилион има характеристиките на преместваем обект, следователно за неговото разполагане е необходимо надлежно разрешение за поставяне. Жалбоподателката нито твърди, че има подобно разрешение, нито ангажира доказателства в тази насока. Нейният основен довод е, че е собственик на обекта и има договор за продажба с общината. В тази връзка следва да се има предвид, че правото на собственост не изключва разрешителния режим за поставяне на преместваемия обект.

Съгласно нормата на чл.57а, ал.1 от ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: 1. са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Констатираната от административния орган липса на разрешение за поставяне на обекта е фактическото основание за издаване на оспорената заповед, като тези фактически констатации не се оборват успешно в настоящия процес.

От жалбоподателката не се изисква разрешение за строеж, защото обективно такова липсва, предвид характеристиките на обекта – временен и преместваем. За тези обекти се изисква не разрешение за строеж, а разрешение за поставяне. Друг е въпросът, че в използвания образец на бланката на констативния акт, общинската администрация ненужно е попълнила и полетата, отнасящи се за строеж, но тава нарушение самò по себе си не е достатъчно и от степен на същественост, за да обоснове незаконосъобразност на издадената впоследствие заповед. Нарушаването на административнопроизводствената процедура е основание за отмяна на акта, в случай, че нарушението е повлияло върху акта по същество. В настоящият случай това не е повлияло върху акта по същество, тъй като административният орган е издал заповедта за премахване на обекта не защото за същия не се представя разрешение за строеж, а защото за същия не се представя валидно разрешение за поставянето му. Административният орган изрично се е позовал на съставения констативен акт, в който е посочена липсата на разрешение за поставяне на павилиона, което обстоятелство напълно кореспондира с посоченото от него правно основание – чл.57, ал.1, т.1 и т.6 от ЗУТ, както и аналогичната разпоредба на § 3 от ПЗР на местната Наредба № 2/2006 год. за преместваемите обекти на територията на община Айтос, съгласно която съществуващи обекти, които са с изтекъл срок на разрешение и не са включени в схемите, се премахват.   

Не се споделя и възражението на жалбоподателката за липса на изискуемите реквизити на административния акт по смисъла на чл.59 от АПК. Така наречената “шапка” на заповедта съдържа необходимото означение за институцията, от която изхожда – община Айтос, общинска администрация и в този смисъл, за съда остава неясно каква именно липса се твърди. Заповедта е издадена от компетентен орган по реда на заместването съгласно Заповед № РД-08-423/14.07.2008 год. на кмет на община Айтос.

Не се споделя и доводът за незаконосъобразност на оспорената заповед, основан на факта, че купувач на процесния обект е ЕТ “Стеди – Д.Н.С.”, а заповедта за премахване е насочена лично против нея, а не против търговеца. Безспорно е, че едноличният търговец се идентифицира със същото физическо лице, адресат на административния акт – Д.Н.С. Едноличният търговец е физическо лице, на което е признато търговско качество. Всички права и задължения във връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец, като на лицето се признава правото да бъде страна по търговскоправни отношения в рамките на собствения му персоналитет. Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения, в случая - административни. В този смисъл, едноличният търговец и физическото лице, което е регистрирано като едноличен търговец, не са различни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правосубектност.  

След като е констатирал правнозначимите обстоятелства, административният орган правилно ги е субсумирал под хипотезата на приложимата правна норма. В процеса на цялостния контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствената процедура, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съобразен с целта на закона.

Ръководен от горните съображения и на основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Н.С. *** против Заповед № РД-08-435/16.07.2008 год. на кмет на община Айтос, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ:…………….