Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 853/23.05.2012 година, град Бургас,

  

Административен съд – Бургас, в съдебно заседание на двадесет и трети май, две хиляди и дванадесета година, в състав:

Съдия: Веселин Енчев

 

при секретар Г.Д., разгледа адм.д. № 1110/2012 година.

 

Производството е по глава Х раздел І от АПК във връзка с чл.215 от ЗУТ.

З.М.Н. с ЕГН ********** и “ЛИК - М” ЕООД – Бургас с ЕИК *** – и двама жалбоподатели с адрес – град *** са оспорили заповед № 782/03.04.2012 година на заместник - кмета на Община Бургас, с която, на основание чл.57а ал.3 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат поставения от жалбоподателите преместваем обект - „Двата лебеда”, разположен в Приморски парк – Бургас (с № 6 по схемата на преместваемите обекти за 2011 година и с № 7 по схемата за преместваемите обекти за 2012 година).

В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен. Поддържа се, че собственик на преместваемия обект е първия, а не втория жалбоподател, видно от договор за продажба от 1995 година. Твърди се, заповедта не е издадена от компетентен орган. Изтъква се, че преди изтичане на срока на разрешението, въз основа на което обектът е бил разположен, е подадено искане за издаване на ново разрешение, а постановеният отказ на административния орган е оспорен по съдебен ред, затова срокът на разрешението още не е изтекъл. Поддържа се, че при издаването на констативния акт са допуснати съществени процесуални нарушения.

Иска отмяна на оспорената заповед.

Иска се спиране на изпълнението.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата.

Жалбата е допустима – подадена е в установения срок срещу акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, от лица, чиито права са засегнати от волеизявлението на административния орган.

След като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа и правна страна, съдът приема следното.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.57а ал.3 от ЗУТ, заповедите за премахване на обекти се издават от кмета на общината. В случая, оспореният акт е издаден от заместник - кмета на община Бургас (лист 9), който по силата на заповед на кмета на общината, представена в днешното съдено заседание, е оправомощен да издава разпорежда премахване на преместваеми обекти.

Заповедта съдържа всички необходими реквизити, поради което съдът приема, че е издадена в съответствие с изискванията за форма на административния акт.

В производството по издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения.

С констативен акт № З-20/05.03.2012 година служители на община Бургас са установили, че процесния обект, е разположен от втория жалбоподател след изтичане на срока на  разрешението за поставяне (лист 20).

Констатацията не е оспорена от лицето, разположило обекта.

След като се е запознал с констативния акт, административният орган е издал оспорената заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че в административното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Оспорената заповед не противоречи на материалноправни разпоредби.

Съгласно чл.56 ал.2 изр.І от ЗУТ, за преместваемите обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет.

По делото не се спори, че обект “Двата лебеда” е преместваем обект, както и че от общината е издавано разрешение за поставяне със срок до 31.12.2011 година.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, с които да се обори установения в заповедта отрицателен факт – че към момента на издаването й процесното съоръжение е разположено без разрешение за поставяне, издадено съгласно Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, чия собственост е процесния обект, както и за това, че срокът на разрешението не е изтекъл с оглед съществуващ правен спор за законосъобразността на отказ за издаване на ново разрешение за поставяне.

Съгласно чл.57а ал.1 т.1 във връзка с чл.56 ал.1-2 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). За тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет. Обектите по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение.

Задължението за премахването на обекта от лицето, което го е разположило, е закономерна правна последица, възникваща от факта на изтичане на разрешението за поставяне и не е обвързана от въпроса, чия собственост е преместваемото съоръжение – на първия или на втория жалбоподател. Съдът приема, че административният орган правилно е посочил търговското дружество, като адресат на акта, с оглед на това, че именно на него е разрешено поставянето на преместваемия обект.

Неоснователно е твърдението, че правния спор по отказ за издаване на ново разрешение за поставяне, е основание обектът да не бъде премахван. Задължението за премахване на обекта, след изтичане на срока на разрешението, възниква ex lege – без значение дали е налице административно производство по издаване на ново разрешение. Благоприятният за жалбоподателя изход от съдебния спор по законосъобразността на отказа за издаване на разрешение за поставяне на павилиона би имал за правна последица отмяна на административния отказ и връщане на преписката за ново произнасяне, а не издаване на разрешение за поставяне на обекта.  Цитирания съдебен спор не е преюдициален по отношение на задължението, вменено на жалбоподателя “ЛИК - М” ЕООД да отстрани разположения обект.

С оглед на изложеното, на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н. с ЕГН ********** и “ЛИК - М” ЕООД – Бургас с ЕИК *** против заповед № 782/03.04.2012 година на заместник - кмета на Община Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

СЪДИЯ: