Р Е Ш Е Н И Е

 

   382                                            01.03.2018г.                                     гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на петнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                         ЧЛЕНОВЕ:1. ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                             2. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

секретар:  И.Л.

прокурор: Тиха Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов  КАН дело № 110 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от Ю.А.М. ***, против Решение № 1907/29.11.2017г., постановено по НАХД № 2538/2017г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 348 от 09.05.2017г. издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Бургас, с което, на касатора, за нарушение и на основание чл.84, ал.1, вр. чл.43, ал.3, т.1 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева и на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години по чл.94, ал.1 от ЗЛОД.

Иска се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Твърди се, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание касаторът Ю.А.М., редовно и своевременно призован, се представлява от адв. Г..

Ответникът по касацията Регионална дирекция по горите – Бургас, редовно и своевременно уведомен, не се представлява и не взема отношение по жалбата.

Участващият в процеса представител на БОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на нея правни изводи.

От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

В нормата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД е предвидена административно наказателна отговорност за лице, което ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, поради което и с оглед на установените по делото факти, настоящият съдебен състав счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Съгласно чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със: извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. За да е осъществен състава на нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, следва безспорно да са установени материалните предпоставки, регламентиращи дейността по ловуване в тяхната кумулативност. В производството пред районния съд са установени всички правнозначими факти, от които безспорно се извежда заключение, че на посочените дата и място касаторът се е движил извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, тоест същия е ловувал по смисъла на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД, като е без значение дали оръжието е било заредено или не.

Не е спорно и обстоятелството, че касаторът не е имал заверен ловен билет и членска карта за 2017г. и в тази насока депозираните свидетелски показания са безпротиворечиви. Ето защо, следва да се приеме, че М. е извършил вмененото му административно нарушение и правилно е бил санкциониран на соченото основание.

Неоснователни са релевираните в касационната жалба доводи относно неправилно установена фактическа обстановка. Правилно районният съд не е кредитирал свидетелските показания на лицата С. М. и А. М., тъй като същите се намират в родствена връзка със санкционираното лице, като това поставя под съмнение тяхната безпристрастност и обективност. Обстоятелствата, че оръжието се е намирало у Ю. М. и е било извадено от калъф са достатъчни да обосноват извършването на административното нарушение по смисъла на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД и извода за ловуване.

Настоящият касационен състав намира оспореното съдебно решение за правилно. Районният съд е обсъдил събраните доказателства и въз основа на правилно установените факти е извел законосъобразни правни изводи. Предвид изложеното, не се констатират отменителни основания, поради което същото следва да бъде оставено в сила като допустимо, валидно и правилно.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1907/29.11.2017г., постановено по НАХД № 2538/2017г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

2.