Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 606           Година 04.04.2016         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на десети март две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                   2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря С.Х.

Прокурор Галя Маринова

като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 110 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Регионална дирекция по горите Бургас против решение № 82 от  02.12.2015г. постановено по н.а.х.д. № 251 по описа за 2015г. на Районен съд Малко Търново. Съдебното решение се обжалва като незаконосъобразно. Не споделя изводите на съда с които е отменено наказателното постановление.  Иска от съда да се отмени съдебното решение и да се потвърди издаденото наказателното постановление.

Ответникът – В.Е.С. ***, редовно уведомен, оспорва касационната жалба, като неоснователна.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на съдебния акт.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Малко Търново е отменил наказателно постановление № 963 от 30.09.2015г.  издадено от  Директора на РДГ Бургас, с което на В.Е.С. за нарушение на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл.94, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева и е лишен от право на ловуване за срок от три години. За да постанови решението си съдът е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения довели до нарушаване правото на защита на нарушителя. Посочено е, че акта е съставен въз основа на констатациите обективирани в Констативен протокол ЖОО №026904 от 16.01.2015г. на длъжностно лице, което не е присъствало по време на извършване на проверката и в отсъствие на представител на дружеството, въпреки че, преди това от служител на РДГ – Бургас е съставен предходен констативен протокол серия ЖОО №026713/10.01.2015г. който е изготвен в присъствие на представител на същото. Съдът е намерил за недопустимо по една административнонаказателна преписка да има два констативни протокола и производството да се развива по реда на втория такъв, който е опорочен. На следващо място е посочено, че АУАН не е подписан от нарушителя, съставен е в негово отсъствие, не му е връчен и предявен, което съставлява нарушение на чл.43, ал.3 и 4 от ЗАНН и представлява процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление без да се обсъждат доводите по същество на спора.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изводите на съда за отмяна на издаденото наказателно постановление на процесуално основание се споделят и от настоящия съдебен състав, но при някои коригиращи мотиви.

Действително в административнонаказателната преписка се съдържат описаните от районния съд два констативни протокола. Никой от тях обаче не е основание за образуване на административнонаказателното производство, защото на основание чл.36, ал.1 от ЗАНН такова производство се образува със съставянето на АУАН. В процесния случай това производство е започнало със съставянето на АУАН, а не със съставянето на кой да е от двата констативни протокола. Тези протоколи са съставени от компетентни длъжностни лица и с тях се удостоверяват факти с правно значение, които имат отношение към образуваното по-късно административнонаказателно производство, за това тези протоколи са писмени доказателства. И двата констативни акта са официални свидетелстващи документи, които обаче нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото производството се развива по реда на ЗАНН, при субсидираното приложение на НПК и в това производство, както и в наказателното производсто действа презумпцията за невиновност. За това обстоятелството, че процесния АУАН е съставен въз основа на фактите удостоверени с втория констативен протокол, няма качеството на нарушение на процедурата, както констативните протоколи нямат качеството на актове, слагащи началото на административнонаказателното производство, поради което изложените от районния съд мотиви в тази насока не се споделят от настоящия касационен състав.

Правилно съдът е отменил издаденото наказателно постановление, след като е констатирал допуснато съществено процесуално нарушение касаещо връчването и предявяването на акта за установяване на административно нарушение на лицето сочено за нарушител. Съставянето на акта, предявяването на същия и връчването на препис от него, представляват отделни действия в административнонаказателното производство, като за всяко от тях са предвидени съответните правила. Редът за предявяване и връчване на акта е предвиден в нормата на чл.43 от ЗАНН. Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си, в ал.2 е предвидено, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Съгласно ал.4 на същата норма, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно.

В случая акта за установяване на административно нарушение е съставен в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителят, след като същият е надлежно поканен, видно от писмо изх.№620/06.03.2015г., което е редовно връчено. След съставянето на акта, при спазване на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗАНН, той е следвало да бъде изпратен на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване, което не е сторено. Начинът на съставяне на акта не освобождава актосъставителя от задължението му да предяви и да връчи препис от него на соченото за нарушител лице, като фактът на предявяване на акта се удостоверява с подписването му от нарушителя или с надлежно оформен отказ от подписване. Видно от показанията на актосъставителя К. дадени в проведеното открито съдебно заседание пред районния съд „акта не е връчен и не е предявен. Не се твърди и не се доказва да има отказ от получаване на препис от страна на лицето сочено за нарушител. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващия орган е следвало да констатира, че акта не е предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по неговото връчване. Невръчването на акта представлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на санкционираното лице и е от категорията нарушения, които не могат да бъдат санирани по реда на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спора по същество, както правилно е приел и районният съд.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82 от  02.12.2015г. постановено по н.а.х.д. № 251 по описа за 2015г. на Районен съд Малко Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

     2.