Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 7 април  2009г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Р.

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Л.А.

                                                                                        В.Е.

 

При секретар Г.Ф. и с участието на прокурора С.Х., изслуша докладваното от съдия Г.Р.  КНАХ № 110/2009 Г.

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът – Ж.Д.П. обжалва Решение № 53/18.12.2008 г., постановено по НАХД № 33/2008 г. на Районен съд – гр. Поморие. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 195/20.04.2008 г. на началника на РПУ – гр. Поморие, с което на Ж.Д.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 20 ал.1 ЗДвП и на осн. 179, ал. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, наред с това са отнети и 4 контролни точки.

Касаторът в съдебно заседание, чрез адвокат Г., поддържа жалбата с изложените в нея съображения.

Ответникът по касационна жалба не взема становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за основателна, а оспореният съдебен акт за постановен в нарушение на материалния закон.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право да обжалва решението по см. на чл. 210 ал. 1 АПК и в срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

За да потвърди издаденото наказателно постановление първоинстанционният съд, с изключително пестеливи мотиви е намерил наличие на достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи извод, че  касаторът е извършил нарушението, за което е санкциониран.

При правилно установена фактическа обстановка настоящият състав на съда намира, че с първоинстанционния съдебен акт е неправилно приложен материалния закон по следните съображения:

Страните, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящия, не спорят по установените с АУАН, респ. с НП факти. Действително на 01.01.2008 година Ж.Д.П., при управление на личния си лек автомобил „Рено – Меган” е блъснал внезапно пресичащо пътното платно безстопанствено животно (овца), вследствие на което са били нанесени материални щети на автомобила му. Въз основа на тези факти административнонаказващият орган, а след това и първоинстанционният съд е приел, че Найденов с поведението си е нарушил нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си да контролира непрекъснато превозното средство, както и че се е движил с несъобразена скорост. В резултат на последното бил причинил пътно-транспортно произшествие, за което е санкционира по реда на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

В хода на развилото се административнонаказателно производство и последвалото съдебно такова не са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод за извършено нарушение. Това е така, защото от наличните материални следи след възникналото пътно-транспортно произшествие не може да се направи категорична преценка за скоростта, с която се е движело моторното превозно средство. Без преценка в тази насока от своя страна е невъзможно да се даде отговор на въпроса дали тази скорост е била съобразена такава с пътната обстановка.

На следващо място първоинстанционният състав на съда не е обсъдил приложимостта на разпоредбата на чл. 15 от НК, която в случая е налице и по силата на която следва да се изключи отговорността на водача на моторното превозно средство.

По силата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта,  обстоятелствата, изключващи отговорността (каквито в случая са налице), формите на съучастие, приготовлението и опита, се прилагат разпоредбата на Общата част на НК до колкото в този закон не се предвижда друго.

По делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че водачът на моторното превозно средство, в настоящото производство касатор, нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, а именно причиняването на щета върху собственото му моторно превозно средство в резултат на внезапно излизане на пътното платно на животно. В този смисъл, безспорно е налице хипотезата на т.нар. случайно деяние, което изключва вината, респ. отговорността на водача на моторното превозно средство, като е приел обратното първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

 

 

Поради изложеното и на основание чл.221, ал.2, АПК, Бургаският административен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Решение №53/18.12.2008 г., постановено по НАХД № 33/2008 г. на Районен съд – гр. Поморие и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 195/20.04.2008 г. на началника на РПУ – гр. Поморие, с което на Ж.Д.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 20 ал.1 ЗДвП и на осн. 179, ал. 1, предл. 1 от Закона за движение по пътищата  и са отнети 4 контролни точки.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………ЧЛЕНОВЕ: 1. ………………………………………

 

                                                                                     2. ……………………………………