О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      Номер     867               от 27.05.2014г.          град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1109 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІ от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Д.В.П. ЕГН ********** с адрес ***, ІХ-та група, килия 504 против Народното събрание на Република България. Предявената искова претенция е с цена на иска в размер на 1 500 000 (един милион и петстотин хиляди) лева. Фактическото основание на така предявената искова претенция е формулирана от ищеца по следния начин: „Народното събрание на Република България, като върховен орган в управлението на държавата, осъществяващ законодателната власт и упражняващ парламентарен контрол върху цялостната дейност и управление на вържавата, с действията и бездействията си относно политиката водена там – политика на разделение и дискриминация, неравнопоставеност и незачитане на човешките права на индивида е нанесъл на ищеца неимуществени вреди и пропуснати ползи”. От пространното изложение, описано в исковата молба може да се обоснове извод, че претенцията на ищеца се основава на невъзможността същия да полага труд в условията на Затвора гр. Бургас, която невъзможност, той счита че се дължи на действията, респ. бездействията на ответника – Народно събрание на Република България, който не е създал необходимите условия за това.

Въз основа на така формулираната искова претенция и заявените в нейна подкрепа твърдения, настоящия съдебен състав намира иска за недопустим по следните съображения:

Исковата претенция е заявена с правно основание Глава ХІ от АПК – производства за обезщетения. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, а в ал. 2 е предвидено, че за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Анализът на цитираните правни норми налага извод, че по реда на тази глава се разглеждат искове за вреди, претърпени от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на административните органи. В настоящия случай, посочения като ответник – Народно събрание на Република България не е административен орган. Народното събрание на Република България е орган на законодателната власт, поради което производството по реда на чл. 203 и сл. от АПК е неприложим по отношение на този орган. В подкрепа на това твърдение следва да се има предвид и нормата на приложимия в тези производства Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). В чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е регламентирано, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В случая, осъществяваната от Народното събрание на Република България дейност е законотворческа, а не административна.

Съгласно чл. 205 от АПК, ответник в производствата за обезщетение може да бъде юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. От редакцията на цитираната законова норма, разгледана в съответствие с чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се извежда изводът, че претенцията за обезщетяване на вреди по реда на АПК може да бъде насочена единствено срещу определения от законодателя ответник – юридическо лице имащо качеството административен орган, като за разлика от общия граждански процес, изискванията за пасивна процесуална легитимация съвпадат изцяло с тези за пасивната материалноправна легитимация. Казано с други думи, законодателят е определил срещу кого трябва да се насочи претенцията и от кого да се иска обезщетение. С оглед обстоятелството, че процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване, то и процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникването на правото на иск. След като съобразно цитираната норма на чл. 205 от АПК ответник в производствата за обезщетение по кодекса може да бъде само юридическо лице, имащо качеството на административен орган, то при насочеността на ищцовата претенция срещу Народното събрание на Република България, който няма качеството на административен орган, т.е. срещу ненадлежен ответник, исковата молба се явява недопустима, тъй като при евентуалното и разглеждане по същество съдът би постановил един недопустим съдебен акт.

Предвид развитите по-горе мотиви в подкрепа на недопустимостта на предявената от Д.В.П. претенция за обезщетяване на неимуществени вреди и пропуснати ползи, произтекли от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на Народното събрание на Република България, то искова молба, като процесуално недопустима за разглеждане следва да се върне на ищеца, а производството по настоящото дело да се прекрати.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, втори състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА исковата молба на Д.В.П. ЕГН ********** с адрес ***, ІХ-та група, килия 504 против Народното събрание на Република България с цена на иска 1 500 000 (един милион и петстотин хиляди) лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1109/2014 год. по описа на Административен съд гр. Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: