РЕШЕНИЕ

 

Номер     1184                      15.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1108 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от ЕТ „БОБИ – Б.С.“, с адрес: гр.Смолян, ул. „Чан“ №7,  бл.6 чрез адв.  М.М. ***  против решение № 106 от 22.02.2018г. постановено по а.н.д. №2795/2017г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0000526/23.11.2017г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което за нарушение на чл.153, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.414, ал.1 от КТ на касаторът е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

         В касационната жалба се излагат подробни възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

         В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

         Ответната страна – Главна агенция „Главна дирекция по труда“ София, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, с което се заявява, че не са налице пречки за даване ход на делото. По същество се излагат доводи за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и правилност на съдебното решение.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на ответника и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, касаторът е санкциониран за това, че при извършена проверка по документи на 05.10.2017г. и на 09.10.2017г. в офиса на дирекция „Инспекция по труда“ – Смолян, е установено, че ЕТ „БОБИ – Б.С.“, в качеството си на работодател е допуснал лицето Д. К. на длъжност „готвач“, в обект на контрол: ресторант „Пардон“, находящ се в к.к. Слънчев бряг до работа в  периода 07.08.2017г. – 20.08.2017г., без да му е осигурил междуседмична почивка от два последователни дни. Нарушението е извършено на 13.08.2017г.

         За установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който е връчен на представителя на търговеца и е подписан без възражения. Въз основа на него е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителят, присъствал при извършване на проверката по документи и установяване на нарушението. намира, че НП е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. Намира за недоказани твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че за работещите в процесният обект бил установен сменен режим на работа и сумарно изчисляване на работното време съгласно чл. 153, ал.2 от КТ. Напротив,  съдът заявява, че от представения от жалбоподателя на контролните органи Правилник за вътрешния трудов ред се установява, че седмичната почивка е била регламентирана от работодателя съобразно разпоредбата на  чл. 153, ал.1 от КТ. Изводът, който се налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран за установеното от контролните органи административно нарушение. Съдът счита, че не са налице основания за преквалифициране на установеното нарушение, като маловажно по смисъла на чл. 415в, ал.1 от КТ, тъй като не са изпълнени изискванията на визираната разпоредба – нарушението не е било отстранено веднага и работникът К. несъмнено е претърпял вреди в резултат на неосигурената му междуседмична почивка.

         Така постановеното съдебно решение е правилно.

         Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото, съвсем подробно е описана и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Съдът е издирил приложимото право и го е съпоставил с правната квалификация на нарушението, дадена от наказващия орган в НП. Установил е, че е налице съответствие на деянието с нормата, посочена като нарушена, съответно – с разпоредбата, по която е наложено наказанието. Предвид изложеното, възраженията наведени в касационната жалба са неоснователни.

         Безспорно е, че от страна на търговеца - работодател в периода от 07.08.2017г. до 20.08.2017г. на лицето К. не е била осигурена междуседмична почивка от два последователни дни, както изисква разпоредбата на чл.153, ал.1 от КТ.

         В цитираната норма е указано, че при петдневна работна седмица, каквато е договорената между страните в трудовия договор, работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. Такава почивка, съобразно събрания по делото доказателствен материал не е осигурена.

         Неоснователни са възраженията, че административнонаказващият орган не е извършил преценка по чл.415в от КТ. Такава несъмнено е направена и това е видно от съдържанието на НП. Освен това, неизлагането на мотиви защо не е налице основание за прилагане разпоредбата на чл.415в от КТ не е процесуално нарушение, което да обуславя отмяна на НП. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка дали деянието е маловажен случай, но същия няма задължение да мотивира преценката си и да излага съображенията си като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е маловажен. До такъв извод е стигнал и районния съд, като това напълно се споделя и от настоящият състав.

         По отношение на определения размер на имуществената санкция, същия е в предвидения от закона минимум и не подлежи на редуциране. Както правилно е приел въззивния съд, размерът на санкцията съответства на характера и степента на обществената опасност на деянието.

         Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

         Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 106/22.02.2018 г., постановено по а.н.д. № 2795 по описа на Районен съд – Несебър за 2017г.

                           

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.