Р Е Ш Е Н И Е

 

№………….                     Дата 17.10.2008 год.                      град Бургас

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 29.09.2008  година,

 в следния състав:

 

                                                                         Съдия:  П.С.

                                         

Секретар: К.Л.

Прокурор: Т. С.

 

разгледа докладваното от съдия С.

адм. дело № 1108 по описа за 2007 год. и за да се произнесе

взе предвид следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 437/02.05.2007 год., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, с който, в тежест на жалбоподателя А.М.Г., за дейността му в качеството му на ЕТ “Щит-А.Г.”***, са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност. Ревизионният акт се обжалва частично, като оспорването засяга само отказаното право на данъчен кредит за извършени доставки от доставчиците “Далас 92” ООД и “Самос” ООД.  

Твърди се, че данъчните задължения са незаконосъобразно определени, тъй като органът по приходите неправилно е отказал признаване правото на данъчен кредит и в противоречие с материалния и процесуален закон е направил погрешен извод във връзка с реалността на документираните доставки. Възразява се, че в хода на ревизионното производство, както и при оспорването по административен ред, са били представени писмени доказателства, оборващи този извод, но независимо от това, тези доказателства не са взети предвид, както от органа по приходите, така и от решаващия орган.

В съдебно заседание, чрез представител по пълномощие, поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

Ответникът – Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна, оспорва представени от жалбоподателя частни документи, претендира възнаграждение.

Встъпилият в процеса, с оглед защита на значим обществен интерес, прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство писмени доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със Заповеди № 2950/30.11.2006 год. и № 437/28.02.2007 год. на началник отдел “Контролна дейност” при ТД на НАП - Бургас, надлежно упълномощен за това, било възложено извършването на ревизия на жалбоподателя А.М.Г., за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за периода 20.01.2003 год. – 31.01.2006 год.

Ревизията приключила с издаването на процесния ревизионен акт, изцяло потвърден от решаващия орган при административното оспорване, с който, в тежест на жалбоподателя, били установени допълнителни задължения, както следва:

 

Данък върху добавената стойност

1.     данъчен период 01.05.2003 – 31.05.2003 год.

главница – 1 808 лв., лихва – 873,92 лв.

2.     данъчен период 01.06.2003 – 30.06.2003 год.

главница – 2 000 лв., лихва – 945,61 лв.

3.     данъчен период 01.07.2003 – 31.07.2003 год.

главница – 1 224 лв., лихва – 565,52 лв.

4.     данъчен период 01.08.2003 – 31.08.2003 год.

главница – 1 800 лв., лихва – 812,20 лв.

5.     данъчен период 01.10.2003 – 31.10.2003 год.

главница – 2 760 лв., лихва – 1 186,50 лв.

6.     данъчен период 01.10.2004 – 31.10.2004 год.

главница – 12,76 лв., лихва – 3,85 лв.

7.     данъчен период 01.11.2002 – 30.11.2004 год.

главница – 5,43 лв., лихва – 1,58 лв.

8.     данъчен период 01.12.2004 – 31.12.2004 год.

главница – 246,65 лв., лихва – 69,16 лв.

9.     данъчен период 01.01.2005 – 31.01.2005 год.

главница – 180,10 лв., лихва – 48,61 лв.

10. данъчен период 01.02.2005 – 28.02.2005 год.

главница – 65,12 лв., лихва – 16,97 лв.

11. данъчен период 01.03.2005 – 31.03.2005 год.

главница – 167,88 лв., лихва – 39,24 лв.

12. данъчен период 01.04.2005 – 30.04.2005 год.

главница – 113,15 лв., лихва – 19,72 лв.

13. данъчен период 01.06.2005 – 30.06.2005 год.

главница – 22,81 лв., лихва – 2,29 лв.

14. данъчен период 01.07.2005 – 31.07.2005 год.

главница – 33,63 лв., лихва – 0,00 лв.

15. данъчен период 01.08.2005 – 31.08.2005 год.

главница – 24,05 лв., лихва – 0,00 лв.

16. данъчен период 01.09.2005 – 30.09.2005 год.

главница – 19,14 лв., лихва – 0,00 лв.

17. данъчен период 01.10.2005 – 31.10.2005 год.

главница – 22,38 лв., лихва – 0,00 лв.

18. данъчен период 01.11.2005 – 30.11.2005 год.

главница – 34,68 лв., лихва – 61,05 лв.

19. данъчен период 01.12.2005 – 31.12.2005 год.

главница – 116,31 лв., лихва – 18,42 лв.

 

         І. По приложението на ЗДДС /отм./

         Ревизионният акт се обжалва частично, само по отношение непризнатото право на данъчен кредит, упражнено във връзка с доставки, осъществени от доставчиците “Далас 92” ООД и “Самос” ООД.

         Във връзка с правилното приложение на ЗДДС /отм./ и валидното упражняване правото на данъчен кредит, в хода на ревизионното производство, приходната администрация е предприела действия спрямо доставчиците на ревизирания субект, за установяване изпълнени ли са разпоредбите на чл.63 от ЗДДС /отм./, във вр. с чл.64 и чл.65 от с.з., с оглед наличието на законово основание за ползване на правото на приспадане на данъчен кредит по получените от данъчния субект доставки.

        

1.     Доставчик “Далас 92” ООД – Стара Загора

Този доставчик е издател на следните фактури:

ДФ № 565/14.05.2003 год., дан. осн. – 4 840 лв. и ДДС – 968 лв.

ДФ № 562/12.05.2003 год., дан. осн. – 4 200 лв. и ДДС – 840 лв.

ДФ № 544/30.06.2003 год., дан. осн. – 3 900 лв. и ДДС – 780 лв.

ДФ № 579/28.06.2003 год., дан осн. – 2 300 лв. и ДДС – 460 лв.

ДФ № 576/27.06.2003 год., дан осн. – 3 800 лв. и ДДС – 760 лв.

ДФ № 670/08.07.2003 год., дан осн. – 3 280 лв. и ДДС – 656 лв.

ДФ № 665/03.07.2003 год., дан осн. – 2 840 лв. и ДДС – 568 лв.

Предмет на доставките по всички фактури е услуга - проектиране и монтаж на сигналноохранителна, противопожарна техника.

От органа по приходите е била извършена насрещна проверка на този търговец, за установяване на обстоятелствата, издадени ли са в полза на ревизираното лице посочените фактури, включени ли са в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период, начислен ли е при доставчика ДДС съгласно законовите изисквания, извършено ли е разплащане по доставките, включително и по ДДС-сметка, кои са предходните доставчици, какъв е произхода на стоката, разполага ли фирмата с материална, кадрова, техническа и друга необходима обезпеченост за извършване на фактурираните услуги. На обявения адрес за кореспонденция са били извършени многократни посещения, но не е бил открит нито самият търговец, нито лице за контакт. Съобщението е било връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В определения срок не са били представени исканите доказателства. Назначената по делото съдебна експертиза даде заключение, че на декларирания данъчен адрес на този търговец в гр.Стара Загора няма такава фирма или лице за контакт с дружеството. Поради невъзможност да бъде открит на посочения адрес, експертът не може да даде заключение относно правилното начисляване на данъка в счетоводството на доставчика, редовността на воденото от него счетоводство, както и да се придобие информация относно реалното фактическо предоставяне на фактурираната услуга. Ползвана е била документация, приложена по дознание ЗМ № 166/06 год. на ОДП – Бургас. Изводите във връзка с реалността на доставките се правят единствено от счетоводна гледна точка.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил  договор за поръчка от 03.04.2003 год., сключен с доставчика “Далас 92” ООД, с предмет на договора - проектиране и монтаж на локални сигнално-охранителни системи, системи за пожаро-известяване и видео наблюдение на частни домове, вили и стопански обекти, както и оперативен контрол и проби на посочените системи. Уговорени са били задълженията на страните, цени и начин на плащане. Представени са и приемо-предавателни протоколи в изпълнение на сключения договор. Така посочените документи пълномощникът на ответната страна твърди, че не са били представени в хода на ревизионното производство, представят се за първи път пред съда, поради което се прави възражение, че са съставени за целите на обжалването, като в тази връзка е открито и производство по оспорване на тяхната достоверност. Твърди се също така, че документите са антидатирани. От своя страна, жалбоподателят представя протокол за предаване на документи, за който твърди, че се отнася именно за представените от него доказателства, като в този протокол са описани представяне на папки № № 1-9, 2 бр. касови книги. Така представяният протокол и съдържащият се в него опис не удостоверяват по никакъв начин, че в предадените папки се съдържат именно процесните договори и приемо-предавателни протоколи, поради което съдът приема, че този документ е негоден да установи твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че тези доказателства са били предоставени в хода на ревизията, но органът по приходите не ги е взел предвид.  От друга страна, във връзка с направеното от ответната страна оспорване на тяхната достоверност, жалбоподателят не само не ангажира доказателства, но заявява, че такива няма да бъдат ангажирани. Останалите събрани по делото доказателства също по никакъв начин не допринасят за установяване достоверността на представените частни документи, т.е. от съдържащите се по делото доказателства съдът не би могъл да направи извод за верността на съдържанието на оспорените документи. Съставянето на такъв договор би могло да обвърже с облигационни последици страните по него, но за целите на данъчното облагане, сам по себе си не е достатъчен да установи извършената престация, респ. реалност на доставката по смисъла на ЗДДС. Формално, договорът отговоря на изискванията за форма и съдържание по смисъла на Закона за задълженията и договорите, регламентиращ облигационните отношения между правните субекти. От гледна точка на създаденото между страните облигаторно отношение, същият е годен да породи правните си последици. От гледна точка обаче на данъчното третиране на субектите, сключените между тях сделки и общите облигационни правила следва да бъдат преценявани изключително коректно, понеже за нуждите на данъчното облагане, създадените облигационни отношения могат да бъдат предмет на проверка относно  дата на сключване, тяхната реалност, изхождайки от характеристиката на договора. Договорът по своята правна природа представлява частен диспозитивен документ, без обвързваща съда материална доказателствена сила, той имат формална  доказателствена сила, която обаче не се простира върху датата на съставянето му. Представеният договор няма достоверна дата по смисъла на чл.145, ал.1 от ГПК /отм./ и в този смисъл, дори и същият да е годен да породи своите правни последици на плоскостта на облигацията, за третите лица, този частен документ ще има достоверна дата, от деня, в който е заверени или в другите хипотези на закона. В този смисъл, ако този документ би бил ползван и за целите на данъчното облагане, за същия би било необходимо допълнително изискване за форма, съдържаща заверяване на датата на съставянето му, за да бъде противопоставим на третите лица. По принцип, за писмените доказателства важи правилото scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem. Същите разсъждения са отнасят и до представените протоколи за извършена работа. Същите са бланкетни, твърде общи, не съдържат конкретни описания на имотите, където са извършени услугите по проектирането и изпълнението на локална сигнално-охранителна техника или други възможни документи, удостоверяващи извършените посещения и дейности. Прави впечатление, че за един съвсем кратък период от време – от 08.05.2003 год. до 04.07.2003 год. са съставени протоколи за изпълнение, проектиране и профилактика на локална сигнално-охранителна техника в 576 обекта, което предполага необходимост от значителен трудов ресурс. Данни за подобен трудов ресурс и кадрова обезпеченост на този доставчик липсват. При тези обстоятелства, изхождайки от направеното оспорване на съдържанието на частните документи, както и липсата на доказателства, които да установят фактурираните услуги, липсата на доказателства, които да установят материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика “Далас 92” ООД, съдът приема, че документираните услуги не са били реално предоставени, поради което, правилно органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит по издадените за тях фактури. Вещото лице е дало заключение за възможност за признаване на правото на данъчен кредит по част от посочените фактури, изхождайки от обстоятелството, че същите отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на ЗСч и ЗДДС, т.е. изводът за реалност на услугите е направен от счетоводна гледна точка, а не от гледна точка на фактическото им изпълнение, поради което съдът не кредитира експертното заключение в тази му част.

По отношение на този доставчик е бил издаден ДРА № 731/13.05.2004 год., като вещото лице не може да даде категоричен отговор дали констатациите в този ДРА имат отношение към процесните фактури по сега оспорвания ДРА.

При така описаните фактически обстоятелства, не са налице законовите предпоставки, при наличието на които търговецът – получател на доставката, би могъл да упражни успешно право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС.

Съгласно нормата на чл.55, ал.6 от ЗДДС /отм./ данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Невъзможността този доставчик да бъде открит на декларирания от него адрес, води до невъзможност да се провери счетоводното начисляване на данъка, съгласно посочената разпоредба.Това от своя страна води до нарушаване на чл.64, ал.1, т.2 от с.з., съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия: 1. …… 2. данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Освен нарушения във връзка със счетоводното отчитане на данъка, налице са и условията за отказване правото на данъчен кредит поради нереалност на фактурираните доставки, по смисъла на чл.6 от ЗДДС, на основание изложените по-горе съображения. За валидното упражняване правото на данъчен кредит е необходимо, в условията на кумулативност, както правилно начисляване на данъка от гледна точка изискванията на ЗСч и ЗДДС, така и реалност на фактурираната доставка. Липсата на тези законови предпоставки правилно е била преценена от приходната администрация и на тези основания не следва да се признава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по доставките, фактурирани от “Далас 92” ООД.

 

2.     Доставчик “Самос” ООД – Бургас

Този доставчик е издател на следните фактури:

ДФ № 1555/22.08.2003 год., дан. осн. – 4 200 лв. и ДДС – 840 лв.

ДФ № 1557/25.08.2003 год., дан. осн. – 4 800 лв. и ДДС – 960 лв.

ДФ № 1653/02.10.2003 год., дан. осн. – 4 820 лв. и ДДС – 964 лв.

ДФ № 1741/31.10.2003 год., дан осн. – 1 600 лв. и ДДС – 320 лв.

ДФ № 1788/27.10.2003 год., дан осн. – 4 200 лв. и ДДС – 840 лв.

ДФ № 1687/10.10.2003 год., дан осн. – 3 180 лв. и ДДС – 636 лв.

Предмет на доставките по всички фактури е услуга - проектиране и монтаж на сигналноохранителна, противопожарна техника.

От органа по приходите е била извършена насрещна проверка на този търговец, за установяване на обстоятелствата, издадени ли са в полза на ревизираното лице посочените фактури, включени ли са в дневника за продажби и СД за съответния данъчен период, начислен ли е при доставчика ДДС съгласно законовите изисквания, извършено ли е разплащане по доставките, включително и по ДДС-сметка, кои са предходните доставчици, какъв е произхода на стоката, разполага ли фирмата с материална, кадрова, техническа и друга необходима обезпеченост за извършване на фактурираните услуги. Съобщението е било редовно връчено на пълномощник, като в определения срок не са били представени исканите доказателства. При проверка в досието на фирмата е било установено, че посочените фактури са издадени от този доставчик в полза на ЕТ “Щит-А.Г.”, включени са в дневника за продажби и в СД за съответния период. Назначената по делото съдебна експертиза даде заключение, че част от издадените фактури отговарят на изискванията на ЗСч, а за друга част от фактурите е налице несъответствие между стойностите по разходооправдателни документи и стойностите по фактурите, поради което не е спазен принципа за документална обоснованост на стопанските операции. Счетоводството на “Самос” ООД не е посещавано, като вещото лице е ползвало само информация, съдържащата се в дознание ЗМ № 166/06 год. на ОДП – Бургас. Анализирани са само фактурите, издадени през м. октомври 2003 год., като тези, издадени през данъчен период  м. август липсват, включително и по настоящото дело, поради което не са били предмет на анализ от вещото лице. Поради невъзможност да се посети счетоводството на този доставчик, не би могло да се коментира и дали същото е било редовно водено, както и да се придобие информация относно реалното фактическо предоставяне на фактурираните от него услуги. В тази връзка, вещото лице дава положително становище за реалност на част от доставките, като изводът е изведен изключително от счетоводна гледна точка, а не от гледна точка на фактическото им изпълнение.

В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил  договор за поръчка от 15.07.2003 год., сключен с доставчика “Самос” ООД, с предмет на договора, напълно идентичен с този с “Далас 92” ООД - проектиране и монтаж на локални сигнално-охранителни системи, системи за пожаро-известяване и видео наблюдение на частни домове, вили и стопански обекти, както и оперативен контрол и проби на посочените системи. Уговорени са били задълженията на страните, цени и начин на плащане. Представени са и приемо-предавателни протоколи в изпълнение на сключения договор. Така посочените документи пълномощникът на ответната страна твърди, че не са били представени в хода на ревизионното производство, представят се за първи път пред съда, поради което се прави възражение, че са съставени за целите на обжалването, като в тази връзка е открито и производство по оспорване на тяхната достоверност. Твърди се също така, че документите са антидатирани. От своя стана жалбоподателят представя протокол за предаване на документи, за който твърди, че се отнася именно за представените от него доказателства, като в този протокол са описани представяне на папки № № 1-9, 2 бр. касови книги. Така представяният протокол и съдържащият се в него опис не удостоверяват по никакъв начин, че в предадените папки се съдържат именно процесният договор и приемо-предавателни протоколи, поради което съдът приема, че този документ е негоден да установи твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че тези доказателства са били предоставени в хода на ревизията, но органът по приходите не ги е взел предвид.  От друга страна, във връзка с направеното от ответната страна оспорване на тяхната достоверност, жалбоподателят не само не ангажира доказателства, но заявява, че такива няма да бъдат ангажирани. Останалите събрани по делото доказателства също по никакъв начин не допринасят за установяване достоверността на представените частни документи, т.е. от съдържащите се по делото доказателства съдът не би могъл да направи извод за верността на съдържанието на оспорените документи. Тук изцяло важат изложените по-горе мотиви във връзка с некредитирането на тези документи от съда. Съставянето на такъв договор би могло да обвърже с облигационни последици страните по него, но за целите на данъчното облагане, сам по себе си не е достатъчен да установи извършената престация, респ. реалност на доставката по смисъла на ЗДДС. Формално, договорът отговоря на изискванията за форма и съдържание по смисъла на Закона за задълженията и договорите, регламентиращ облигационните отношения между правните субекти. От гледна точка на създаденото между страните облигаторно отношение, същият е годен да породи правните си последици. От гледна точка обаче на данъчното третиране на субектите, сключените между тях сделки и общите облигационни правила следва да бъдат преценявани изключително коректно, понеже за нуждите на данъчното облагане, създадените облигационни отношения могат да бъдат предмет на проверка относно  дата на сключване, тяхната реалност, изхождайки от характеристиката на договора. Договорът по своята правна природа представлява частен диспозитивен документ, без обвързваща съда материална доказателствена сила, той имат формална  доказателствена сила, която обаче не се простира върху датата на съставянето му. Представеният договор няма достоверна дата по смисъла на чл.145, ал.1 от ГПК /отм./ и в този смисъл, дори и същият да е годен да породи своите правни последици на плоскостта на облигацията, за третите лица, този частен документ ще има достоверна дата, от деня, в който е заверени или в другите хипотези на закона. В този смисъл, ако този документ би бил ползван и за целите на данъчното облагане, за същия би било необходимо допълнително изискване за форма, съдържаща заверяване на датата на съставянето му, за да бъде противопоставим на третите лица. Същите разсъждения са отнасят и до представените протоколи за извършена работа. Същите са бланкетни, твърде общи, не съдържат конкретни описания на имотите, където са извършени услугите по проектирането и изпълнението на локална сигнално-охранителна техника или други възможни документи, удостоверяващи извършените посещения. Тук отново прави впечатление, че за един съвсем кратък период от време – от 20.08.2003 год. до 30.10.2003 год. са съставени протоколи за изпълнение, проектиране и профилактика на локална сигнално-охранителна техника в 766 обекта, което практически граничи с пределите на човешките възможности или вероятно изисква значителен трудов ресурс, за да бъде изпълнен такъв обем работа за такъв период от време. Данни за подобен трудов ресурс и кадрова обезпеченост на изпълнителя, липсват. При тези обстоятелства и изхождайки от направеното оспорване на съдържанието на частните документи, както и липсата на доказателства, които да установят фактурираните услуги, липсата на доказателства, които да установят материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика “Самос” ООД, съдът приема, че документираните услуги не са били реално предоставени, поради което, правилно органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит по издадените за тях фактури. Вещото лице е дало заключение за възможност за признаване на правото на данъчен кредит по част от посочените фактури, изхождайки от обстоятелството, че същите отговарят на изискванията за форма и съдържание по смисъла на ЗСч и ЗДДС, т.е. изводът за реалност на услугите е направен от счетоводна гледна точка, а не от гледна точка на фактическото им изпълнение, поради което съдът не кредитира експертното заключение в тази му част.

По отношение на този доставчик е бил издаден ДРА № 1776/07.11.2005 год., като вещото лице не може да даде категоричен отговор дали констатациите в този ДРА имат отношение към процесните фактури по сега оспорвания ДРА.

При така описаните фактически обстоятелства, не са налице законовите предпоставки, при наличието на които търговецът – получател на доставката, би могъл да упражни успешно право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС.

Съгласно нормата на чл.55, ал.6 от ЗДДС /отм./ данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Налице е невъзможност да се провери счетоводното начисляване на данъка, съгласно посочената разпоредба.Това от своя страна води до нарушаване на чл.64, ал.1, т.2 от с.з., съгласно който правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия: 1. …… 2. данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Освен нарушения във връзка със счетоводното отчитане на данъка, налице са и условията за отказване правото на данъчен кредит поради нереалност на фактурираните доставки, по смисъла на чл.6 от ЗДДС, на основание изложените по-горе съображения. За валидното упражняване правото на данъчен кредит е необходимо, в условията на кумулативност, както правилно начисляване на данъка от гледна точка изискванията на ЗСч и ЗДДС, така и реалност на фактурираната доставка. Липсата на тези законови предпоставки правилно е била преценена от органа по приходите и на тези основания не следва да се признава правото на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по доставките, фактурирани от “Самос” ООД.

На основание горните изводи, направени във връзка с изискването за реалност на доставките, съдът не кредитира експертното заключение и в частта му относно дадената рекапитулация на задълженията на данъчния субект. Изводите си вещото лице е основало, изхождайки от редовността на фактурите от външна страна, но както се посочи, това не е достатъчно, за да бъде валидно упражнено правото на данъчен кредит. Липсата на реалност на извършените доставки и недоказването на това фактическо обстоятелство от жалбоподателя е основанието да се приеме, че в случая не са били налице материалните предпоставки на закона за упражняване правото на данъчен кредит.

На основание изложените по-горе фактически и правни доводи, съдът намира оспореният ревизионен акт за правилен и законосъобразен, издаден в съответствие с нормите на материалния и процесуален закон, като в процеса на цялостния съдебен контрол, не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.160, ал.2 от ДОПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

И двете страни в процеса са претендирали заплащане на направените по делото разноски, които, с оглед изхода на процеса следва да бъдат присъдени в полза на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, като при обжалваем материален интерес от 13 975,75 лв. /9 592 главница+4 383,75 лихва/, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 619,51 лв.

Ръководен от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл. последно от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Г. ***, АДРЕС ******* против Ревизионен акт № 437/02.05.2007 год. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № РД-10-309/02.07.2007 год. на Директор на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП, обжалван, в частта относно непризнат данъчен кредит за данъчни периоди 01.05.2003-31.05.2003 год., 01.06.2003-30.06.2003 год., 01.07.2003-31.07.2003 год., 01.08.2003-31.08.2003 год. и 01.10.2003-31.10.2003 год., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА А.М.Г. ***, АДРЕС ****** да заплати на Дирекция “ОУИ” – Бургас при ЦУ на НАП сумата от 619,51 лв. разноски по делото.

 

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                            СЪДИЯ:…………………