Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  №1416

 

гр. Бургас, 13 юли  2018 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

          АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар Й. Б. и с участието на прокурора Х. К., изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 1105/2018 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „МГР Мениджмънт” ЕООД – гр. ****, представлявано от Й. Д. Я., чрез процесуален представител адвокат С. против Решение №38/12.03.2018 година, постановено по н.а.х.д. № 490 по описа за 2017 година на Районен съд гр. Поморие. С решението е потвърдено наказателно постановление № 16-001834/15.11.2017 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Пловдив, с което на основание чл. 76, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ и чл. 48, ал. 2 от ЗЧ, на „МГР Мениджмънт” ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 2 000 лева.

Касаторът иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е ценил доказателствата, което е предпоставило неправилно приложение на материалния закон. Отделно от това се позовава на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, като счита, че в случая са налице предпоставки за приложение на по-благоприятен закон.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не се явяват и не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура  гр. Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде отменено, тъй като към настоящия момента разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ е отменена.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

С потвърденото от първоинстанционния съд наказателно постановление, настоящият касатор е бил санкциониран на основание чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ във връзка с чл. 48, ал. 2 от Закона за чужденците за това, че в качеството на местно лице към 12.07.2017 г. е приело на работа в комплекс „Мидия Гранд Резорт” – гр.*** О. П., командирован чужденец без регистрация в Агенцията по заетостта.

С изменение на закона – Държавен вестник брой 24/2018 г., в сила от 23.05.2018 г., нормата на чл.76 от ЗТМТМ, както и тази на чл. 48, ал. 2 от Закона за чужденците, са отменени.

С този закон (ЗИД) е изменена разпоредбата на чл. 75а от ЗТМТМ, която регламентира състави на нарушения, касаещи предоставяне на работна сила от трета държава или командироване на лица от трета държава и уведомяване на съответните български служби.

Сходна на отменената разпоредба на чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ е нормата на чл. 75а, ал. 2 от същия закон, която сочи, че санкцията по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция.

В случая, обаче, тази разпоредба е неприложима по отношение на дружеството-касатор, тъй като с наказателното постановление същият е бил санкциониран в изрично посочено специално качество – „качеството на местно лице”. При настоящата законова регламентация местното лице не е административнонаказателно отговорно за извършено нарушение по чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ.

Друг е въпросът дали настоящият касатор, с оглед установените факти и действащата законова регламентация е имал качеството на работодател по отношение на лицето О. П., така че за него да съществува задължение да регистрира факта на приемане на работа на командирован чужденец в Агенцията по заетостта. В настоящото производство, този въпрос не подлежи на обсъждане и преценка, защото съдът няма правомощия да замести административнонаказващия орган с преценката дали санкционираното лице е субект на извършеното нарушение и дали е осъществило от субективна и обективна страна състава на това нарушение.

В случая тази преценка касае специалното качество на субекта на нарушението, изискуемо от закона, за налагане на санкция при хипотезата на отменената разпоредба на чл. 76, ал. 1 от ЗТМТМ и изричното указание в какво качество е бил санкциониран настоящият касатор и евентуалната възможност за приложение на чл.75а, ал.2 (изм.).

След като за касатора, в качеството му на местно лице вече не е налице задължение  за регистрация в Агенцията по заетостта, без съмнение е налице по-благоприятен закон, който изключва ангажиране на административнонаказателната му отговорност,  за описаното в наказателното постановление деяние.

Затова и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено.

Макар че атакуваното решение е постановено преди датата на посочената по-горе законодателна промяна, то също следва да бъде отменено, тъй като към момента преценката за съставомерност на деянието, за което е издадено наказателното постановление, противоречи на закона.

По изложените съображения и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №38/12.03.2018 година, постановено по н.а.х.д. № 490 по описа за 2017 година на Районен съд гр. Поморие и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-001834/15.11.2017 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Пловдив, с което на основание чл. 76, ал. 1 във връзка с чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ и чл. 48, ал. 2 от ЗЧ на „МГР Мениджмънт” ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 2 000 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: