Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е 

 

гр. Бургас, 12 декември  2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на пети ноември, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                              СЪДИЯ: Г.Р.

                                                                                    

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 1105по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „Пълдинстрой” ЕООД , представлявано от А. С. З. срещу Ревизионен акт  № 280000501/09.04.2008г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД – 10- 173/13.06.2008г., издадено от Директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас.

С жалбата се иска отмяна на ревизионния акт, като се твърди нищожност, поради липса на материална компетентност на издателя на ревизионния акт, респ. се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон.

 Жалбоподателят в съдебно заседание, не взема становище по жалбата.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОУИ” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., намира оспорването за неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 178 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас, счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Същата е подадена от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок, поради което е допустима.

От доказателствата по делото, е установено следното:

С Ревизионен акт  № 280000501/09.04.2008г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол, са установени данъчни задължения за жалбоподателя по вид и периоди, както следва: по ЗДДС за периода 01.07.2007г.- 31.11.2007г.; ДОО- за периода 01.01.2007г.- 31.11.2007г.; ЗО- за периода 01.01.2007г.- 31.11.2007г.; ДЗПО-УФ- за периода 01.01.2007г.- 31.11.2007г. и ФГВРС  - за периода 01.01.2007г.- 31.11.2007г. Определената за внасяне сума е съответно: ДДС – 221528,13 лв. и лихва за просрочие 13111,39 лв.; ДОО- 5643,75 лв. и лихва- 832,85 лв.; ЗО- 1199,02 лв. и лихва- 108,89 лв.; ДЗПО-УФ- 469,56 лв. и лихва- 73,86 лв.; ДЗПО- ПФ- 17,47 лв. и лихва- 1,25 лв. и ГВРС- 59,09 лв. и лихва- 9,05 лв.

Пред Директора на „ОУИ” гр. Бургас, жалбоподателя е обжалвал ревизионния акт в частта, в която са определени задължения по ЗДДС – главница и лихва в размер на 236 862,08 лв. общо, по непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури: № 21/12.07.2007г., с издател „Свежест Николов” ЕООД ; № 22/30.07.2007г. с издател „С. Н.” ЕООД; № 11/30.07.2007г. с издател ЕТ„С. В.- Р.М.”; № 25/30.08.2007г. с издател „МИМ 2004”ООД ; № 37/30.09.2007г. с издател „МИМ 2004”ООД ; № 17/10.11.2007г. с издател „ТРАКЕР”ЕООД ; № 46 и 47/20.11.2007г.и Протокол №1/01.11.2007г. за анулиране на фактура № 37/30.09.2007г. с издател „МИМ 2004”ООД, ; № 36/02.11.2007г. с издател „С. Н.” ЕООД; № 32/20.11.2007г. с издател „ТОП ТРАНС” ООД; № 10 и 12/20.11.2007г. с издател „Р-2007” ООД и № 42/ 25.11.2007г. с издател ЕТ” АВБ- А. В.”.

Ревизионният акт е потвърден в обжалваната част изцяло с Решение № РД – 10- 173/13.06.2008г.

Жалбата, подадена до съда, съдържа идентични с тази пред Директора на „ОУИ” аргументи, като наред с тях се твърди и нищожност на Ревизионния акт в обжалваната част, поради наличие на издаден преди приключване на ревизията и влязъл в сила АПВ № 800024/07.01.2008г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол с обхват 01.11.2007г.- 30.11.2007г., за който е било извършено прихващане на ДДС в размер на 148 269,41 лв. Последният акт, обуславял липса на материална компетентност на органа, извършил ревизията, по причина че не е налице възлагане по реда на чл. 133-134 ДОПК.

Довода за нищожност на РА, в частта, установяваща задължения по ДДС за периода 1.11.2007г- 31.11.2007г. ,е основателен.

 Действително АПВ № 800024/07.01.2008г., е влязъл в сила преди датата на издаване на ревизионния акт. В първият /АПВ/, изрично се съдържа констатация, че за периода /1.11.2007г- 31.11.2007г. / ,обхванат от проверката по издаване на АПВ, дружеството жалбоподател няма изискуеми публични задължения. Посочено е също, че от декларираната и призната сума за възстановяване- 150 169,90лв., се прихващат  публични задължения на ЕТ” Л. И.- Л. И.” , чийто правоприемник е „Пълдинстрой”ЕООД, а останалата сума не се възстановява, с оглед неприключило ревизионно производство за последното дружество.

При това положение, съдът намира, че с АПВ, влязъл в сила са признати права и погасени чрез прихващане задължения на дружеството за проверявания период,  поради което и ревизионния акт в тази му част е нищожен, поради липса на компетентност с оглед нормата на чл. 133 ДОПК.

Установените с АПВ правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е единствено териториалният директор. След като заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА в съответната част е нищожен.

В останалата част ревизионният акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила.

За да откажат право на признаване на данъчен кредит, органите, издали ревизионния акт и решението са приели, че не са налице доказателства, от които да се направи извод за реалност на доставките по конкретно посочени по- горе фактури за периода 1.07.2007г.- 31.10.2007г. Въпросът за реалност на доставките е бил изследван обстойно, като са извършени насрещни проверки при доставчиците по фактурите и са аналиизирани всички доказателства, относими към процесните фактури. В този смисъл, данъчните органи са изпълнили задължението си да докажат, направените от тях констатации.

Жалбоподателят обаче, при реализираното пред съда оспорване , е „останал” във фазата на отричащите констатациите твърдения, респ. твърдения за безспорна установеност на реалност на доставките. За основателността на последните не са ангажирани никакви доказателства.

Предвид законово разпределената тежест на доказване в процеса, наличието на реални доставки по съответните фактури, е факт от обективната действителност, който следва да бъде доказан чрез допустими доказателствени средства,от този който ще черпи права от това твърдение.

При това положение, при липсата на доказателства, които да оборят констатациите на данъчните органи и да наложат обратни на изложените изводи, ревизионния акт в частта, в която са установени задължения по ДДС и лихви за периода 1.07.2007г.- 31.10.2007г., следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора, жалбоподателя  следва да заплати на ответника, направените от него разноски, за което има съответно искане и което следва да бъде уважено съобразно отхвърлената част н жалбата в размер на 1906 лева.

Воден от изложените мотиви, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

                                   Р  Е  Ш  И   :

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт  № 280000501/09.04.2008г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД – 10- 173/13.06.2008г., издадено от Директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас в частта , с която са определени данъчни задължения на Пълдинстрой” ЕООД гр. Ямбол, представлявано от А. С. З. за периода 1.11.2007г.- 31.11.2007г.  в размер на 152 209,11 лв. и лихви 6348,15 лева.

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Пълдинстрой” ЕООД гр. Ямбол, представлявано от А. С. З. срещу Ревизионен акт  № 280000501/09.04.2008г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Ямбол, потвърден с Решение № РД – 10- 173/13.06.2008г., издадено от Директора на Дирекция „ОУИ” – Бургас  в останалата част.

ОСЪЖДА „Пълдинстрой” ЕООД гр. Ямбол, представлявано от А. С. З. ДА ЗАПЛАТИ НА „оуи” ГР. Бургас, направените по делото разноски в размер на 1 906 лева

 

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: