Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1291                      29.06.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На четиринадесети юни,                               две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

Секретаря: Кристина Линова

Прокурор: Андрей Черевяков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1103 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „МГР Мениджмънт“ЕООД, ЕИК-202781521, гр.Бургас, ул.Възраждане 6, против решение № 39/14.03.2018г., постановено по НАХД № 487/2017г. на Районен съд - Поморие, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-001830/15.11.2017г., издадено от директор на дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив (ДИТ-Пловдив), с което за нарушение по чл.74е, ал.1 от  Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), на основание чл.81а, ал.1 от ЗНЗ, му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева.

От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания съдебен акт и да постанови друг с който отмени НП. Твърди се в жалбата, че при извършената проверка не са били са били констатирани никакви несъответствия и нарушения на законодателството, не на наложени принудителни административни мерки, не са били давани някакви предписания, както би следвало да постъпят контролните органи съгласно чл.78 от ЗНЗ. Сключеният договор за наем на недвижим имот между касатора и „Джорджи 61“ЕООД не може да се характеризира като договор по чл.107р от Кодекса на труда (КТ), нито предметът на договора е за предоставяне на работна сила. Като договор по чл.107р от КТ не могат да се определят и сключените трудови договори с 8-те лица чужденци. От нарушението не са настъпили вредни последици, поради което в случая е приложим чл.28 от ЗАНН. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира доказателства. Представя писмено становище, чрез пълномощника си адвокат С.С. ***, в което поддържа жалбата на изложените основания, като допълва, че в договори сключени от дружеството с чуждестранните работници няма клауза за изплащането им за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател.

Ответникът по касационната жалба – директор на ДИТ-Пловдив, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

 

 След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Поморие е образувано по жалба на „МГР Мениджмънт“ЕООД против НП № 16-001830/15.11.2017г., с което за нарушение на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ, на основание чл. 81а, ал.1 от същия закон, му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. Установено е от фактическа страна, че при извършена проверка на 12.07.2017г. от контролните органи в комплекс „Мидия Гранд Ризорт“-гр.Ахелой, собственост на дружеството-касатор, било констатирано, че в детския ресторант към комплекса са работели украинските граждани Л.Р., Л.К., Л.Б.и С.Т.. Същите попълнили декларации по чл.68, ал.1, т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ). В хода на проверката по документи било установено, че със заповед № 03-08/14.06.2017г., издадена от касатора, дружеството наело осем служители, изброени в заповедта и регистрирани в Агенция по заетостта. За тях били представени трудови договори за сезонна заетост до 90 дни. Съгласно заповедта осемте чуждестранни граждани били командировани за разрешения срок в ресторантската част на комплекса, отдадена под наем за летния сезон 2017г. на „Джорджи 61“ЕООД. В наемния договор страните приели, че „МГР Мениджмънт“ЕООД ще осигури на ”Джорджи 61”ЕООД специализиран и помощен персонал. Видно от представените присъствени форми за наетите украински граждани, същите са за предприятие „МГР Мениджмънт”ЕООД – обект ресторант, но ресторантската част била отдадена на ”Джорджи 61”ЕООД. Следователно касаторът е предоставило осем свои служители наети на срочни договори, на „Джорджи 61”ЕООД без да има регистрация като предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на чл.74е, ал. 1 от ЗНЗ в Агенцията по заетостта - София.

За да постанови решението първостепенният съд е приел, че в проведеното административно-наказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е установил, че нарушението е съставомерно и е обосновал извод за правомерно ангажиране отговорността на дружеството на соченото основание, като възраженията на работодателя в тази насока са обсъдени и намерени от съда за неоснователни. Правилно е определен размерът на санкцията и не се касае за маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

 

 Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от наказания правен субект.

Възраженията на касатора са неоснователни. 

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Неоснователни са възраженията на касатора, които не се подкрепят от събраните доказателства. Съгласно § 1, т.17 от ДР на КТ, вр. § 1, т.39 от ДР на ЗНЗ, предприятие което осигурява временна работа е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Видно от съдържанието на заповед № 03-08/14.06.2017г., издадена от касатора (л.14 от делото на районния съд) и наемния договор (л.61), касае се за договор, сключен между две юридически лица, като „МГР Мениджмънт“ЕООД ще осигури на ”Джорджи 61”ЕООД специализиран и помощен персонал в наетия обект – чл.10, ал.6 от договора. За да е налице предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на цитираната норма на КТ е необходимо да има сключен трудов договор с работник/служител поотделно. В този смисъл цитираният наемен договор и неговия чл10, ал.6, може да се приеме като доказателство за факта, че санкционираното дружество „МГР Мениджмънт“ЕООД е предприятие, което осигурява временна работа. По административно-наказателната преписка са приложени трудовите договори с чуждестранните граждани, от които се установява, че санкционираното дружество ги е сключило с конкретни работници/служители, като съгласно заповед № 03-08/14.06.2017г., целта именно му е била да ги изпрати да изпълняват временна работа в предприятието-ползвател, стопанисвано от наемателя ”Джорджи 61”ЕООД, което прави договорите такива по чл.107р от КТ. Макар в същите да няма подобна клауза, изпращането на временна работа е било извършено от работодателя с цитираната заповед, като това фактическа състояние е било констатирано и от контролните органи при проверката на място. В този смисъл, санкционираното дружество притежава качеството предприятие, което е осигурило временна работа и предоставяйки работната сила на наетите чуждестранни граждани на ползвателя ”Джорджи 61”ЕООД, е осъществило визирания състав на административно нарушение. Същото законосъобразно е било санкционирано от контролните органи. Органите на дирекция „Инспекция по труда“ нямат нормативно вменено правомощие да налагат задължително принудителни административни мерки на основание чл.78 от ЗНЗ, а действат в условията на оперативна самостоятелност, поради използването в тази норма на думата „може“. Правилни са разсъжденията на районния съд, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Същите се приемат от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Предвид изложените мотиви решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд - гр.Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39/14.03.2018г., постановено по НАХД № 487/2017г. на Районен съд - Поморие.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

 

 

                            2.