Р Е Ш Е Н И Е

 

 

1413                                      16.07.2018г.                                 гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Бургас                                                              VІІ-ми състав

На десети юли                                                   две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Румен Йосифов

Секретар: С. Х.

като разгледа докладваното от Румен Йосифов

административно дело № 1100 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

 Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано по жалба на Некст Канекшън“ЕООД, ЕИК-****, гр.****, ж.к.*****, ул.**** № *, вх.*, офис **, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-118-0268929/13.04.2018г. на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – автомивка, находящ се в гр.Бургас, ул.Транспортна в МОЛ „Бургас Плаза“, стопанисван от жалбоподателя и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Твърди се, че служителят на дружеството е дал на служителите на НАП поискания от тях ароматизатор, но не е получавал пари за това, защото няма качеството на лице което да борави с парични суми, а неговите задължения са само по измиването на колите. Установената разлика в касовата наличност съответства на записа, който е бил направен в касовата книга при приключване на работата в предходния ден. За ароматизатор на стойност от 3 лева бил издаден касов бон, за което било възразено на проверяващите органи, но това не било взето предвид от тях. Изложени са възражения и във връзка с допуснатото предварително изпълнение на заповедта, като е акцентирано на издаването на процесната заповед преди акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП), поради което дружеството не е могло да се възползва от правната възможност на чл.187, ал.4 от ЗДДС. Твърди се, че заповедта не съответства на принципа на съразмерност и липсват мотиви за продължителността на срока на наложената ПАМ, а изложените такива са бланкетни. Иска се отмяна на оспорваната заповед. Пред съда дружеството-жалбоподател се представлява от управителя Ваня Златанова, която поддържа жалбата.

Ответната страна – директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, представя административната преписка за издаване на оспорената заповед. Пред съда се представлява от редовно упълномощения юрисконсулт К. Л., която оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Счита за безспорно установено, че при извършването на проверката е било допуснато неиздаване на фискален бон при продажбата.

 

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена проверка на 09.04.2018г., в 12:15 часа в обект – автомивка, находящ се в гр.****, ул.**** в МОЛ „Бургас Плаза“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. За извършената проверка и направените констатации бил съставен протокол № 0268929/09.04.2018г. В него е отразено, че при извършена контролна покупка от проверяващия екип на 1 брой ароматизатор на стойност 3,00лв., след получаване на плащането от служителя Н. Д., мияч в обекта, не била издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство в работен режим. Извършена била проверка и на касовата наличност, като парите в касата били изброени от същия служител, като между тях и регистрираните продажби по фискалното устройство била установена положителна разлика в размер на 87,50лв. Този протокол бил съставен в присъствието на служителя на дружеството Николай Димитров и с него представляващият дружеството бил поканен да се яви на 17.04.2018г. в ТД на НАП-Бургас и да представи посочени документи.

За констатираното неиздаване на фискален бон срещу дружеството-жалбоподател бил съставен и АУАН № F381864 от 24.04.2018г., с което същото било квалифицирано по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. За разликата в касовата наличност бил съставен АУАН № F381865 от 24.04.2018г., квалифицирано по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Въз основа на констатациите в протокола и преди съставянето на двата акта, директорът на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас издал заповед № ФК-118-0268929/13.04.2018г., с която наложил ПАМ: запечатване на стопанисвания от „Некст Канекшън“ЕООД търговски обект – автомивка, находящ се в гр.Бургас, ул.Транспортна в МОЛ „Бургас Плаза“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, предвид твърдяно нарушение – неиздаване на съответен документ за продажба, квалифицирано като нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. В заповедта освен описание на нарушението са изложени мотиви относно продължителността на срока на ПАМ: регистрация на дружеството по ЗДДС и декларирани изключително ниски вноски за ДДС поради неотчитане на пълния размер на приходите от дейността; наличието на положителна касова разлика в размер на 87,50лв., която се дължи закономерно на неотчитане на приходи и е индикация за неизползване на касовия апарат при някои продажби; средно-дневен оборот от 237,73лв., който е намерен за нисък предвид местонахождението на обекта, постоянния клиентопоток, работно време, цените на предлаганите стоки и услуги и надценките за този бранш; наличие на непогасени публични задължения в размер на 895,19лв.; посочени декларирани силно занижени финансови резултати, което преценено също като резултат от неотчитане в пълен размер на реалните приходи.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок (заповедта е връчена на 24.04.2018г. като жалбата е подадена на 26.04.2018г.), срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Заповед № ФК-118-0268929/13.04.2018г. е издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от представената по делото заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. (л.27) на изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекции „Контрол“ при съответните ТД на НАП са упълномощени да налагат ПАМ запечатване на обект на основание чл.186 от ЗДДС, поради което заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа фактическите и правни основания. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

За предотвратяването и преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях се налага принудителна административна мярка. Определението на понятието се съдържа в чл.22 от ЗАНН. В отделните закони, включително и в данъчните такива са уредени случаите при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и това разпорежда чл.23 от ЗАНН. Издаването на фискален бон/касова бележка е нормативно установено и е задължение на всеки търговски обект при получаване на плащане от клиент, търговецът е длъжен да издаде такъв. Неизпълнението на нормативното задължение за изпълнение на данъчното законодателство се определя като нарушение, което означава, че с неиздаването на фискален бон не се отчитат приходи и по този начин се цели отклонение от данъчно облагане.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че по време на проверката в обекта работещия в него Н. Д. от името на търговеца е бездействал правнорелевантно, като преди легитимацията на проверяващия екип, не е издал касов бон за извършеното плащане на стойност 3,00лв. Този факт се установява от изготвения протокол за проверката от контролния екип, който е подписан и от лицето Н. Д.. В подкрепа на изгражданата от дружеството-жалбоподател защитна теза, че неиздаването на касовия бон се е наложило заради това, че Д. е обслужвал друг клиент, не е имал време, а освен това не е имал право да работи с пари, не бяха ангажирани никакви доказателства. Освен това описът на паричните средства от обекта бил извършен именно от Н. Д., т.е. той е боравел с паричните средства в обекта.

При това положение законосъобразно административният орган в условията на обвързана компетентност е приложил нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС предвиждаща, че „Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба“. Налагането на ПАМ при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката на административния орган.

В настоящия случай, в оспорената заповед № ФК-118-0268929/13.04.2018г.  е налице описание на фактическите основания, обуславящи издаването й, доколкото се касае за едно констатирано бездействие – неиздаване на фискален бон от ЕКАФП. Налице са и конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същия от една страна препраща в оспорената заповед към съставения в деня на проверката протокол № 0268929/09.04.2018г., а от друга подробно е мотивирал определената продължителност на срока на ПАМ. Неиздаването на фискален бон е оценено от административния орган като индиция за трайно отклонение от задължението за регистриране на търговските продажби чрез фискалното устройство в обекта.

Отразени в заповедта са и правните основания за постановяване на спорната ПАМ – цитираната норма на чл.186, ал.1, т.1,, б“а“ от ЗДДС. При сравнението им с констатираните от административния орган факти и обоснованите въз основа на тях правни изводи, съдът констатира пълно съответствие помежду им.

Липсата на издадени АУАН и НП към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно за настоящия спор с оглед независимия характер на двете производства – административното по ПАМ и административно-наказателното. Взаимната им обусловеност произхожда от нормата на чл.187, ал.4 ЗДДС, предвиждащ че „Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.“. Тази обусловеност обаче касае изпълнението на индивидуалния административен акт, а не неговата законосъобразност и е предмет на възражение и обсъждане в изпълнителното производство след влизане на индивидуалния административен акт и наказателното постановление в сила.

Разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., който урежда задължението за издаване на фискална касова бележка при всяка продажба, гласи, че фискален бон се издава „за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод“, в които изключения настоящата хипотеза не попада“. Именно такова правнорелевантно бездействие се установява по делото.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице както правните, така и фактическите основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, ответникът в условията на обвързана компетентност е издал оспорения административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект в който е осъществено противоправното поведение.

Що се касае до срока на наложената ПАМ, в разпоредбата на  чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, посочен от него. Съдът вече констатира, че административният орган е изложил мотиви и по отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, изложени по-горе, които могат да бъдат кредитирани с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в търговския обект на неотразяване на приходи чрез издаване на касови бележки, със затварянето на обекта за четиринадесет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на жалбоподателя, ще му въздействат предупредително-възпиращо и възпитателно. Така определеният размер е правилен. Той съответства на съдържащата се в чл.22 от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ. Съгласно същата, принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Съдържанието на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането не само на преустановителната, но и на превантивната функция.

С оглед горното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на атакуваната в настоящото производство заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и на материалния закон, които да водят до нейната незаконосъобразност, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, предл. второ АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Некст Канекшън“ЕООД, ЕИК-*****, гр.****, ж.к.*****, ул.**** № *, вх.*, офис **, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-118-0268929/ 13.04.2018г. на директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                      СЪДИЯ: