Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №  476 /16.03.2017г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  СТАНИМИР ХРИСТОВ

                                                                                                         ДИАНА ГАНЕВА

 

при секретар Г.Д. и с участието на прокурор Андрей Червеняков изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 10/2017г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Регионална дирекция по горите гр. Бургас, с адрес гр.Бургас, ул.“Цар Иван Шишман“ №8, представлявано от директора В.Р., е оспорил решение № 212/18.11.2016г., постановено по АНД №411/2016г. по описа на Районен съд - Средец, с което е отменено наказателно постановление № 483/23.08.2016г. издадено от директора на РДГ-Бургас. С наказателното постановление на Г.Б.П. ***, за нарушение на чл.257, ал.1, т.1, във вр. с чл. 104, ал.1, т.5 от Закона за горите (ЗГ), е наложена глоба в размер на 300 лв. Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и иска да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани не се явяват и не изпращат представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно.

Административнонаказателната отговорност на Г.Б.П. е ангажирана за това, че от 18.02.2016г. до 01.03.2016г. в землището на с.Вълчанова, общинска горска територия на гр. Средец, подотдел 327ю, като лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ, в качеството си на ръководител участък назначен със заповед № 25/18.12.2013г. на директора на ОП“Общински гори“ Средец, не упражнява своите контролни правомощия и допуска сеч на 60 броя дървета от дървесен вид дъб и цер, описани в КП №0031510, немаркирани с контролна горска марка. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, във вр. с чл. 104, ал.1, т.5 от същия закон.

В нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е предвидена санкция за длъжностно лице или лице упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Нормата е бланкетна. Доколкото в нея не се съдържат конкретни задължения и правомощия за неизпълнението или несвоевременното изпълнение на които посочените лица да носят административнонаказателна отговорност. За това, за да бъде санкционирано едно лице на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, е необходимо да се посочи и конкретна правна норма, в която се съдържа съответното задължение или контролно правомощие, което е нарушено.

В процесния случай наказващия орган е посочил нормата на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, според която се забранява сечта на немаркирани дървета, освен в случаите определени в Наредбата по чл.101, ал.3 от закона. Тази норма не съдържа предписание за лице, което има длъжностна функция или което упражнява лесовъдска практика и същевременно е натоварено с контролни правомощия. Описаното в наказателното постановление деяние представлява нарушение на чл.190, ал.2, т.1 и т.2, предл.първо от ЗГ, съгласно който лицата с лесовъдско образование, на които са възложени функции по опазване на горските територии, независимо от тяхната собственост, опазват поверените им горски територии от незаконни ползвания и увреждания, следят за спазване на правилата за сеч и другите ползвания от горите. Това е нормата, която предписва определено правило за поведение, обвързващо именно субекти като наказаното лице Г.Б.П., които имат отношение към съблюдаване спазването на забрани, като визираната в наказателното постановление забрана по чл. 104, ал.1, т.5 от ЗГ. 

Нормата на чл.190, ал.2, т.1 и 2 от ЗГ липсва в наказателното постановление и в АУАН. Описаното нарушение е съществено, защото води до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

В процесния случай се констатира и друго нарушение, което на собствено основание опорочава наказателното постановление. За да бъде ангажирана отговорността на Г.Б.П. по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е необходимо наказващият орган да определи дали това лице, като субект на нарушението, е длъжностно лице или е лице, упражняващо лесовъдска практика. Видно от разпоредбите на Закона за горите качеството, функциите, задълженията и правомощията на тези две групи лица са различни и произтичат от различни основания.

В този случай отговорността на Г.Б.П. е ангажирана в качеството му на лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл.235 от ЗГ. В същото време по делото е представен трудов договор и длъжностна характеристика, според които П. е в трудовоправно отношение с Общинско предприятие „Общински гори” Средец, в качеството на ръководител участък, т.е. той може да носи отговорност по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ само в качеството си на длъжностно лице, независимо дали в частния си живот това лице е вписано в публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика. Това е така, защото съгласно чл.234, ал.5 от ЗГ, лицата по чл.182 не могат да упражняват лесовъдска практика в горски територии на територията на съответната община, освен по служба. А когато упражняват такава практика по служба те са длъжностни лица по смисъла на чл.257, ал.1 от ЗГ.

Това нарушение на самостоятелно основание води до отмяна на наказателното постановление, защото отговорността на лицето не е ангажирана при съобразяване на длъжностното му качество.

Правилни са изводите на районния съд, че от заповед № 25/18.12.2013г. на кмета на община Средец не може да се установи нито кои са лицата натоварени с контролни функции, нито какъв е териториалния обхват на тяхната отговорност за да може да се приеме, че въз основа на същата заповед П. отговаря за подотдел 327ю.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212/18.11.2016г., постановено по АНД №411/2016г. по описа на Районен съд - Средец.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: