Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  № 620

 

гр. Бургас, 05 април  2016 г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА РАДИКОВА

     АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар М.В. и с участието на прокурора АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КНАХД № 109/2016 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С.С. ***, против Решение №1811/21.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4602 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено наказателно постановление № 154564-О-F-164674/30.06.2015 г., издадено от Директор на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Бургас, с което на основание чл. 264, ал. 1 от ЗКПО на С.С.С., представляващ „Кан-сепи” ЕООД гр. Бургас е наложена глоба в размер на 200 лева.

Касаторът счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът не е отговорил на всички възражения, наведени пред него с подадената жалба, че не са налице доказателства за компетентността на актосъставителя, както и че са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът  по касационната жалба, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представители.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима. Подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, имаща право и интерес от обжалването.

Настоящият състав на съда намира възраженията, наведени с касационната жалба за неоснователни.

С оспореното съдебно решение първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за спора факти и е изложил съображения досежно приложението на материалния закон, които настоящият състав на съда изцяло споделя.

В хода на съдебното производство като доказателство е представена заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 г., издадена от изпълнителен директор на НАП, с която са определени, както лицата, които могат да бъдат актосъставители при констатирани нарушения, извършени по ЗКПО, така и наказващите органи. В този акт изрично е посочено, че качеството на актосъставители имат органите по приходите, с изключение на директорите на дирекции и органите по чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗНАП. Именно такова качество има и лицето, съставило АУАН, въз основа на който е издадено наказателното постановление- инспектор по приходите и поради това, съдът счита за доказана материалната му компетентност.

Неоснователно е и възражението за наличие на предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Първоинстанционният съд е изложил аргументи в подкрепа на преценката си, защо намира за неприложима цитираната норма. Този състав добавя, че не се касае до малозначителност на деянието, защото именно за санкционираното лице е налице задължение да управлява представляваното от него дружество така, че да осигури осъществяване дейността на последното, в съответствие с действащите закони в Република България.

Неоснователно е и възражението, направено пред първоинстанционния съд, че е нарушено правото на защита поради разминаване в цифровото изписване на вмененото нарушение в АУАН и в наказателното постановление. На първо място това е така, защото правото на защита се упражнява спрямо  конкретно установени факти. Това си задължение актосъставителят е изпълнил, като е изложил всички обстоятелства в съставения АУАН.

В наказателното постановление коректно е посочена санкционната разпоредба и предвид бланкетния й характер са указани нормите, задължаващи дружеството да подава декларация по ЗКПО в определен срок, нормата, предвиждаща санкция за дружество, което не е изпълнило това си задължение и съответно тази, регламентираща възможността за ангажиране на административнонаказателна отговорност по отношение на лицето, което дължи упражняване на контрол за изпълнение на задълженията от страна на дружеството.

Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1811/21.12.2015 година, постановено по н.а.х.д. № 4602 по описа за 2015 година на Районен съд гр. Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: