Р Е Ш Е Н И Е

№ 1197

гр. Бургас, 30.12.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС                                                  ХII  състав

на седемнадесети декември две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

 

Секретар: Й.Б.

като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1099 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на ЕТ “Стеко – С. Х. К. – С. Х. К.” със седалище и адрес на управление *** срещу Заповед № 1613 от 20.06.2008 г. на заместник кмета на община Бургас за премахване на временен обект за продажба на промишлени стоки, разположен на тротоара на ул. “Одрин” до ЦДГ2, жк “Братя Миладинови”, гр. Бургас на основание § 17, ал. 1 от Преходните разпоредби на ЗУТ.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е постановена от некомпетентен орган. Изложени са аргументи за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването й – липса на изслушване на собственика на процесния обект и нарушение на материалния закон – твърди се, че обектът не попада в обхвата на строеж „Благоустрояване и паркоустрояване – реконструкция на пространството, заключено между ЦДГ № 2, бл. 70 и ул. „Одрин”, част от УПИ V, кв. 19, жк „Братя Миладинови”.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява.

Процесуалният представител на ответника – община Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право на оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От данните по делото се установява, че процесният павилион е бил изграден на основание чл. 120, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ) съгласно Разрешение за строеж № 2.176/04.08.1994 година, издадено от главния архитект на община Бургас в полза на ЕТ „П. Д. С.” със седалище гр. Бургас. С договор за покупко-продажба от 27.04.1995 г. ЕТ „П. Д. С.” е прехвърлила собствеността на павилиона на ЕТ “Стеко – С. Х. К. – С. Х. К.” със седалище гр. Бургас - жалбоподател по настоящото дело. Във връзка с възникнала инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на ПУП за част от УПИ V, кв. 19, жк „Братя Миладинови”, гр. Бургас е извършена проверка на процесния обект на място. Видно от представения по делото Констативен протокол от 17.05.2008 г. павилионът представлява временен обект за продажба на трикотаж, разположен е върху тротоар и попада в обхвата на строеж „Благоустрояване и паркоустрояване – реконструкция на пространството, заключено между ЦДГ № 2, бл. 70 и ул. „Одрин”, част от УПИ V, кв. 19, жк „Братя Миладинови”, с Разрешение за строеж № 233/09.05.2008 г. на главния архитект на община Бургас. От страна на жалбоподателя е направено възражение срещу констатативния протокол. Във възражението се поддържа, че павилионът представлява строеж с траен устройствен статут и спрямо него не са налице предпоставките за премахване, установени в  § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Видно от съдържанието на оспорената заповед административният орган е приел, че възражението е неоснователно и въз основа на констативния протокол е наредил премахването на павилиона.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Съгласно § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ с решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и при спазване на процесуалния и материалния закон. По делото е представена Заповед № 2389/17.12.2007 г. на кмета на община Бургас, с която на заместник кмета на общината са надлежно делегирани правомощия да издава заповеди на основание § 17, ал. 1 от ЗУТ. Спазени са установените в чл. 59 от АПК изисквания за форма, в това число за посочване на фактическите и правните основания за издаването й. Не са налице съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта. Макар и в административната преписка да липсват данни за връчване на констативния акт, жалбоподателят е упражнил правото си на възражение срещу него, което административният орган правилно е определил като неоснователно, предвид това, че не е било подкрепено с доказателства за установен траен устройствен статут на павилиона. Неоснователни са доводите от жалбата за допуснато от административния орган нарушение на материалния закон. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът намира, че са налице установените в § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ предпоставки за премахване на процесния павилион, а именно: наличие на строеж с временен устройствен статут, изграден по реда на отменената ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ, същият е разположен върху земя общинска собственост (тротоарът е част от уличната регулация и представлява общинска собственост по силата на § 7, ал. 1, т. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация) и попада в обхвата на възникнала инвестиционна инициатива. Видно от наличните данни по делото инвестиционната инициатива обхваща освен благоустрояване и паркоустрояване на озеленена площ, част от от УПИ V, кв. 19, жк „Братя Миладинови”, изграждане на тротоар и ограда на ЦДГ № 2. От страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за опровергаване на фактическите констатации, съдържащи се в представената административна преписка. Отделно от това, съдът намира, че е налице още едно основание за премахване на павилиона. При тълкуване по аргумент за противното на § 17 от ПР на ЗУТ, строежите с времен устройствен статут върху държавна или общинска земя, разрешени по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм), подлежат на премахване с влизането на закона в сила, освен ако има решение на областния управител или на общинския съвет за запазването им до реализиране на предвиденото строителство (ал. 1) или за тях е установен траен устройствен статут (ал. 2). За процесния обект не е представено решение на общинския съвет за запазването му. Не са представени също така доказателства за това, че строежът е придобил траен устройствен статут.

По изложените съображения съдът намира, че Заповед № 1613 от 20.06.2008 г. на заместник кмета на община Бургас, като постановена от компетентен орган, при спазване на съответната форма, на материалния и процесуалния закон, представлява законосъобразен административен акт, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, вр. чл. 219, ал. 1 от ЗУТ, Административен съд – Бургас, ХII  състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ “Стеко – С. Х. К. – С. Х. К.” със седалище и адрес на управление *** срещу Заповед № 1613 от 20.06.2008 г. на заместник кмета на община Бургас.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                                                    СЪДИЯ: