Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                             

  1156      /12.06.2018 година, град Бургас

 

Административен съд - Бургас, на седми юни две хиляди и осемнадесета година, в открито заседание, в състав:

                                                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Стойчева

ЧЛЕНОВЕ: Даниела Драгнева  

Веселин Енчев

 

при секретар Г.С. и прокурор Христо Колев

разгледа докладваното от съдия Енчев к.н.а.х. дело № 1096/2018 година 

 

            Производството по чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с глава ХІІ от АПК.

            Образувано е по жалба от „Топлофикация – Сливен“ ЕАД с ЕИК 119004654, против решение № 417/30.03.2018 година по н.а.х.д.201/2018 година на Районен съд - Бургас, с което е изменено наказателно постановление № 16/08.06.2017 година на началника на Митница Бургас (НП).

            С НП на , на дружеството, за нарушение на чл.110 ал.3 във връзка с ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. РС е изменил НП като е преквалифицирал извършеното нарушение, съответно е изменил и размера на наложената имуществена санкция - на  2 000 лева.

            Касаторът оспорва решението като  неправилно и необосновано. Счита, че АУАН е съставен, а НП издадено при допуснати процесуални нарушения, засягащи правото му на защита. Според дружеството, квалифициращият признак „повторност“ е бил въведен за пръв път с НП, а извършената преквалификация от РС е недопустима. Цитира се практика на АдмС – Бургас.

            Иска се отмяна на решението и на НП.

            Ответникът не изразява становище по жалбата.

            Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

            Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна и депозирана в предвидения от закона срок.

            Касаторът е санкциониран за това, че като регистрирано лице по чл.57а ал.1 т.3 от ЗАДС, притежаващо удостоверение за регистрация № BG0010000С0034, не е внесъл дължимия акциз за периода август 2016 година в срок до 14.09.2016 година, като дължимият акциз (32 011,86 лева) е бил внесен на 21.09.2016 година по сметка на Териториално митническо управление - Бургас. В НП е констатирано, че нарушението е извършено повторно по смисъла на чл. 4 т.17 от ЗАДС, предвид влезли в сила предходни НП, цитирани изрично от наказващия орган. Затова и дружеството е било санкционирано при условията на повторност.

 

            РС е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е констатирал, че признакът „повторност“ е установен от наказващия орган едва с издаването на НП, но това не е пречка за деянието да бъде приложен закона за по – леко наказуемото нарушение. Преценено е, че установеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед на това, НП е изменено, като след материалноправната преквалификация размерът на санкцията е определен от 5000 лева на  2 000 лева. Съдът се е позовал на конкретно цитирана практика на ВКС в тази насока.

            Мнозинството от касационния състав споделя мотивите на РС.

            Между страните не е спорно, че търговецът е дължал внасяне на акциз за август 2016 година и че този акциз не е бил внесен в нормативно установения срок – до 14.09.2016 година.

            Нормата на чл. 110 ал.1 от ЗАДС урежда основания състав на нарушението, извършено от лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44 - имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и глоба в размер от 100 до 1000 лв. – за физическите лица.

            Нормата на чл. 110 ал.3 от ЗАДС (към датата на извършване на нарушението) урежда хипотезата на санкциониране при повторно извършване на същото нарушение.

            Неоснователно е възражението на касатора, че РС не е имал правомощието да преквалифицира НП.

            Предвид обстоятелството, че основният състав на нарушението – този по чл. 110 ал.1 от ЗАДС - е доказан, то съдът разполага с правомощие да извърши преквалификация и да приложи коректната санкционна норма, като доводи в тази насока се извличат от тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 година на ВАС по тълк. д. № 7/2010 година, постановено по тълкуването на друг материален закон, но съдържащо принципни съждения относно правомощията на съда и видно от което „……….в наказателния процес касационната инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да отмени присъдата или решението, може на основание чл. 354 ал. 2 т. 1 - 4 НПК да измени присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление; да приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 НК; да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което обаче не изисква увеличаване на наказанието и ако е имало обвинение за това в първата инстанция“.

            В съдебното производството при разглеждането на жалби по административнонаказателни дела действа правилото на чл. 84 ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, т.е. при решаване на въпроса по същество, на основание чл.314 ал.1 от НПК, съдът може в случаите, в които отговорността на нарушителя е ангажирана за квалифициран или основен състав на административно нарушение, ако се установят предпоставките за приложимост на привилегирования състав, да преквалифицира деянието, като приложи спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание.

            В конкретния случай именно така е процедирал РС при изменение на НП.

            Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила.

            По изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 417/30.03.2018 година по н.а.х.д. № 201/2018 година на Районен съд – Бургас.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:


 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

 

на съдия Павлина Стойчева

 

Не съм съгласна с правните изводи на мнозинството от съдиите в съдебния състав. Считам, че констатацията за извършване на нарушението в условията на повторност, въведена за пръв път от наказващия орган при издаване на наказателното постановление и приложената на това основание санкционна норма е законосъобразна, поради което считам, че наказателното постановление следваше да бъде потвърдено във вида, издаден от наказващия орган.

След като наказващият орган в хода на проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН е установил обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност, няма процесуална пречка този факт да бъде въведен с наказателното постановление и въз основа на него да се извърши преценка за приложимия закон. Понеже наказващият орган действа като особена юрисдикция и издаденото от него наказателно постановление има правораздавателен характер, той е този, който на този етап от производството извършва квалификацията на административното нарушение, респ. процесът на субсумиране на установените от него факти от обективната и субективна страна на деянието под хипотезата на съответната материална и/или административнонаказателна норма (когато съдържа едновременно хипотеза и санкция) и това е видно вкл. от правомощието му по чл.53, ал.2 и чл.54 от ЗАНН. Предвид обстоятелството, че наказващият орган процедира по ЗАНН, то неприложими по отношение на него са нормите на НПК, регламентиращи изменението на обвинението, поради което и не може да се очаква, респ. да се изисква от него провеждането на такава процедура, каквато не е разписана в ЗАНН. Да се приеме, че наказващият орган е ограничен изключително от констатациите в съставения АУАН и е обвързан от неговите рамки, означава да се отрече собствената му възможност да изяснява/установява  пред себе си факти и обстоятелства, въз основа на които да извърши собствена преценка за съставомерността на нарушението и приложимата за него санкционна норма. Целта на закона не е да ограничи правомощията на наказващия орган, който може да бъде наречен условно „първа инстанция“, а да разполага той с възможност да изясни и установи всички правнозначими за ангажиране на административнонаказателната отговорност факти и обстоятелства, въз основа на които да издири приложимата материална норма и съответстващата й санкционна. В случая, установеното от наказващия орган, че нарушението се явява „повторно“ по същество не променя материалната правна квалификация на деянието, но вече се прецизира кореспондиращата санкционна норма, която да съответства на хипотезата на повторност.

Относно правомощията на наказващия орган се позовавам вкл. и на тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, за което се отбеляза, че е постановено по тълкуването на друг материален закон, но съдържащо принципни съждения и видно от което Върховният административен съд е приел, че „Принципът на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото има за последица прилагането на незаконни административни санкции. Квалификацията на административното нарушение е подвеждането на фактическия състав на нарушението /деянието с неговите фактически белези/ под съответно нарушената административнонаказателна норма. Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към установените обективни и субективни признаци на деянието.“ Това подкрепя становището, че  наказващият орган не е ограничен от АУАН и следва да му се признае възможността да установява обстоятелства, останали неустановени при съставяне на АУАН, респ. те да бъдат съобразени при налагане на наказанието.

На следващия етап от производството пред районния съд, съдът подлага на самостоятелна преценка доказателствата по делото, в т.ч. и фактическите констатации на наказващия орган относно квалифициращия признак „повторност“ и доказателствата, които го установяват, респ. правилността на тази преценка е предмет и на инстанционния касационен контрол. В този смисъл санкционираното лице не е лишено от средства за защита и разполага с процесуални възможности да опровергае фактите, обосновали квалифицирането на нарушението като извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. Отнесено към настоящия случай, санкционираното лице не отрича факта на повторност на нарушението, респ. не ангажира доказателства, които го опровергават.

Съобразно изложеното считам, че наказателното постановление следваше да се потвърди във вида, издаден от наказващия орган.

 

 

СЪДИЯ: