О  П  Р  Е  Д  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 27 май  2011г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                                              СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Радикова, административен характер дело номер 1096 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.135, ал.5 от АПК.

Образувано е по повод на изпратено по подсъдност от Административен съд София- град д.№ 4148/2011г. Последното  е образувано по жалба на Г.Д.Д. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01- 6500/23490 от 13.04.2011г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”.

С Определение № 2186 от 19.05.2011г., на основание чл.135 ал.2 от АПК производството по д.№ 4148/2011г. по опис на Административен съд София- град е прекратено, а делото изпратено по подсъдност на Административен съд гр. Бургас. В мотивите на този съдебен акт е посочено, че обективната даденост на природните процеси налага своевременно разглеждане на делото, предвид неговия предмет. Отчетено е, че производството ще бъде значително затруднено поради отдалечеността на земеделските парцели, за които се отнася обжалвания административен  акт и не би могло да приключи в разумен срок пред Административен съд София- град, което от своя страна би лишило страните от реален достъп до правосъдие.

Направена е констатация за противоречие в конкретния случай на разпоредбата на чл. 133 ал.1 АПК с нормата на чл. 47 от ХОПЕС, гарантираща право на реален достъп до правосъдие, последното е предпоставило извод, че „ тълкуването на нормата на чл. 133 ал.1 от АПК в смисъл, че делото следва да се разгледа от съответния административен съд по местонахождение на земеделските стопанства”.

Настоящият състав на съда не споделя, така изложените доводи на Административен съд София- град по следните съображения:

1. Разпоредбата на чл. 133 ал.1 АПК определя местната подсъдност, като предвижда, че делата се разглеждат в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. Изключения от правилото не са предвидени. В настоящия случай седалището на издателя на оспорения акт е гр. София.

АПК не предвижда възможност за изменяне на местната подсъдност служебно от съда. Изрично е въведена забрана с разпоредбата на чл. 134 ал.1 за изменяне на местна подсъдност по съгласие на участващите в делото лица.

Единствената възможност за „стабилизиране” на неспазена местна подсъдност е предвидена с нормата на чл. 134 ал.2 АПК и то при хипотеза обратна на настоящата.

2. Не е налице и твърдяното противоречие с чл. 47 от ХОПЕС.. Тълкуването на разпоредбата е едностранчиво, тъй като в случая не е налице ограничаване на достъпа до правосъдие. Правото на жалба е гарантирано от закона, уреден е процесуалния ред, по който жалбата следва да бъде разгледана, както и съда компетентен да разреши спора по същество.

Дори да са създадени известни затруднения за защита правата на отделна категория лица, определени по професионален признак, то това не е основание за дерогиране на определената със закон местна подсъдност ad hoc, от сезирания с жалба съд.

В случай, че бъде установена тенденция на възникнали затруднения за гражданите по отношение на определена категория дела, с оглед техния предмет или друг критерий, то този въпрос следва да се реши на законодателно ниво, а не по способа на тълкуване на разпоредба / чл. 133 АПК/, която не се нуждае от такова. Този си извод настоящия съд излага и с оглед разпоредбата на чл. 6 ал.2 от Конституцията на РБългария.

3. Ако се приеме логиката на изпращащия делото административен съд, изградена на база разпоредбата на чл. 4 § 3 от Лисабонския договор, то би се обезсмислила изцяло тази на чл. 133 АПК. В този случай би следвало всеки един, сезиран съд сам да преценя дали той или друг, равен нему съд по териториален принцип би реализирал в пълен обем гарантирания реален достъп до правосъдие, така както това се разбира от Административен съд София- град.

Изложените от последния аргументи по отношения на затрудненията за страните в настоящия случай, биха били относими към всеки друг, при който издателя на оспорения акт и неговия адресат са с различна териториална принадлежност.

Предвид горното Административен съд – гр.Бургас счита, че делото, което е изпратено от Административен съд София- град, не му е подсъдно и е налице спор за подсъдност между административни съдилища, поради което и на основание чл.135, ал.5 във вр. с ал. 3 от АПК   

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 1096/2011г. по описа на Административен съд – гр.Бургас.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд – гр.Бургас и Административен съд София- град, по повод жалбата на Г.Д.Д. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01- 6500/23490 от 13.04.2011г., издаден от Изпълнителния директор на Дължавен фонд „Земеделие”.

ИЗПРАЩА делото на ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД на Република България за определяне на подсъдността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                                              СЪДИЯ: .....................................