РЕШЕНИЕ

 

№  1248             25.06.2018 годинаград Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                 2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Николова КАНД номер  1095 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба на Г.М.Ч. – земеделски производител, ЕГН: **********, с адрес: *** против решение № 389/28.03.2018г. постановено по а.н.д. № 670/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 149/19.01.2018г. издадено от директора на РИОСВ – Бургас, с което за нарушение на чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) във вр. с чл.155, ал.2 от с.з., на Г.Ч., земеделски производител е наложена глоба в размер на 2 000 лв.

         В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е незаконосъобразно. Иска се отмяна на решението и на НП.

         В съдебно заседание, касатъорът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

         Ответната страна - РИОСВ - Бургас, редовно уведомена, не се представлява.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

         С наказателното постановление Ч. е санкциониран за това, че при извършена на 06.10.2017г. проверка  на обект – ферма за отглеждане на крави, находяща се в с. Ново Паничарево, стопанисвана от касатора, е установено, че дадено предписание с констативен протокол № 011095 (К-12-127) от 11.10.2016г., във връзка с извършена проверка на същата дата в обекта, не е изпълнено. За изпълнение на предписанието е даден срок до 01.10.2017г.

         За извършените две проверки – на 11.10.2016г. и 06.10.2017г. има съставени констативни протоколи. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), за който е документиран отказ на санкционираното лице да го подпише.

         За да постанови решението, Районен съд – Бургас е приел, че при съставяне на акта и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че предписанията, давани от държавни органи по реда на чл.155 от ЗООС имат характер на индивидуални административни актове и съответно подлежат на обжалване по съдебен ред в 14-дневен срок от съобщаването им на засегнатото от акта лице. Сочи, че липсват доказателства даденото предписание да е било оспорено, поради което намира, че същото има задължителна сила по отношение на Ч., който се явява негов адресат. Въззивният съд е приел, че е налице извършено нарушение, обвинението е ясно формулирано и правилно квалифицирано по съответстващата административно-наказателна разпоредба.

         Така постановеното решение е правилно.

         Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

         Наведените в касационната жалба възражения относно незаконосъобразността на процесното НП са неоснователни.

         Изложените от въззивният съд мотиви изцяло се споделят от касационната инстанция. В подкрепа на изводите си въззивната инстанция посочва аргументирани доводи, изведени при напълно изяснена фактическа обстановка въз основа на задълбочен анализ на събраните доказателства, приложимия закон и становищата на страните. Съдът е обсъдил всички относими към случая аргументи и е достигнал до законосъобразния извод, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения, които да са съществени до степен, променяща крайния резултат.

         Безспорно се установява извършеното нарушение, като правилно е била ангажирана отговорността на Ч., като земеделки производител стопанисвал проверявания обект. Административнонаказващият орган е доказал наличието на всички обстоятелства, описани в АУАН и в НП, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт. На тази база съдът е преценил, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и е постановил решението си при спазване на процесуалноправните и материалноправни норми.

         Настоящата инстанция намира изложените от касаторът аргументи за неистинност на описаната от органа фактическата обстановка за защитна теза. Нито пред първоинстанционният съд, нито пред настоящия, лицето е представило годни доказателства, които да докажат по безспорен начин, че към момента на извършване на проверката от 06.10.2017г. дадените с констативен протокол от 11.10.2016г. предписания от РИОСВ – Бургас са били изпълнени или дори са били започнали действия по тяхното изпълнение. Двете проверки в обект – ферма за отглеждане на крави, стопанисван от Ч., са извършени в период на една година, колкото е бил и срокът, в който е следвало да бъде изградено торохранилището. Срокът според настоящия съд е бил напълно достатъчен, за да бъде изпълнено предписанието и всички направени от касатора възражения като например поискано удължаване на срока с 10 дни и други подобни са неоснователни и дори несериозни.

         По отношение на определения от административнонаказващия орган размер на наказанието, както е посочил и районния съд, същия е в предвидения от закона минимум и не подлежи на промяна.

         Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Бургас следва да бъде оставено в сила

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 389/28.03.2018 г. постановено по а.н.д. № 670/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

 

                   2.