Р Е Ш Е Н И Е  № 1277

 

Град Бургас, 27.06.2018г.

 

Административен съд – град Бургас, ХIII-ти административен състав, на четиринадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1. СТАНИМИРА ДРУМЕВА

                                                                                              2. ДИАНА ПЕТКОВА

 

при секретаря Кристина Линова, с участието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Друмева к.н.а.х.д. № 1094 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация - Сливен“ ЕАД, ЕИК 119004654, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Стефан Караджа“ № 23, представлявано от К.Т., против решение № 415 от 30.03.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 672 по описа за 2018г. на БРС, с което е изменено наказателно постановление №120/2017 от 13.06.2017г. на началника на Митница Бургас, с което на основание чл.110 ал.3, във връзка с ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), на „Топлофикация - Сливен“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., като съдът е преквалифицирал нарушението по чл.110 ал.1, вр. чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, и е намалил наложената санкция от 5 000 лв. на 2 000 лв.

Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано. Счита, че актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление издадено при допуснати процесуални нарушения, засягащи правото му на защита. Според дружеството, квалифициращият признак „повторност“ е въведен за пръв път с наказателното постановление. На нарушителя е предявено ново административно-наказателно обвинение не само от правна, но и от фактическа страна, доколкото в наказателното постановление са описани фактически обстоятелства, които не са посочени в АУАН – наличие на влезли в сила наказателни постановления за същото нарушение, обуславящи налагане на по-тежко наказание, което е недопустимо. Искането е за отмяна на оспореното решение и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се представлява. В депозирано по делото писмено становище от пълномощник поддържа касационната жалба и искането от съда.

Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не представя отговор на касационната жалба.

Представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Бургаският административен съд, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл.348, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че на „Топлофикация - Сливен“ ЕАД е съставен акт за установяване на административно нарушение № 26 от 10.01.2017г. от старши митнически инспектор в МБ Сливен, Агенция „Митници“, за това, че като регистрирано лице по чл.57а, ал.1, т.3 от ЗАДС, не е внесло целия размер на дължимия акциз по подадена от дружеството акцизна декларация № BG001000/01-01248/11.11.2016г. за обект с Удостоверение за регистрация № BG0010000С0034 за данъчния период 1.10.2016г.-31.10.2016г. в срок до 14.11.2016г. Част от дължимия акциз по цитираната акцизна декларация в размер на 16 330.19 лв. е внесена в законоустановения срок, а останалата част от начисления акциз в размер на 34 464.53 лв. е внесена на 23.11.2016г., т.е. девет дни след срока по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, в което деянието е квалифицирано по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, като е отбелязано, че същото е извършено повторно по смисъла на чл.4, т.17 от ЗАДС предвид влезли в сила предходни наказателни постановления, цитирани от наказващия орган, и дружеството е санкционирано при условията на повторност по смисъла на чл.110, ал.3, във вр. с чл.110, ал.1 от ЗАДС.

За да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено в съответствие с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество съдът е констатирал, че нарушението е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства, като признакът „повторност“ е установен от наказващия орган едва с издаването на НП, но това не е пречка за деянието да бъде приложен закона за по-леко наказуемото нарушение. Приел е, че установеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С оглед на това е изменил обжалваното пред него наказателно постановление, като след материалноправната преквалификация е намалил  санкцията от 5000 лв. на 2 000 лв. Съдът се е позовал на конкретно цитирана практика на ВКС в тази насока.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.110, ал.1 от ЗАДС, лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл.44 от ЗАДС се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и глоба в размер от 100 до 1000 лв. – за физическите лица. В чл.110, ал.3 от ЗАДС (в приложимата към датата на нарушението редакция) е уредена хипотезата на санкциониране при повторно извършване на същото нарушение, т.е. налагане на имуществена санкция в по-голям размер на лице, което при условията на повторност не внесе дължимия акциз в срока по чл.44. Съобразно чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, дължимият акциз се внася в държавния бюджет по сметката на компетентното митническо учреждение от регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация – в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.

По делото е безспорно установено, че „Топлофикация - Сливен“ ЕАД е дължало внасяне на акциз за м.10.2016г. по подадената от него декларация, но не е внесло същия изцяло в срока по чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС – до 14.11.2016г., с което е осъществило състава на нарушението по чл.110, ал.1 от ЗАДС. Правилно съдът е отчел, че разполага с правомощието да извърши преквалификация и да приложи коректната санкционна норма. Съгласно чл.337, ал.1, т.2 от НПК, приложим съгласно препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление (нарушение). В случая при решаване на въпроса по същество правилно районният съд е преквалифицирал деянието от нарушение на чл.110, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗАДС, на чл.110, ал.1, вр. чл.44, ал.1, т.6 от ЗАДС, като е приложил спрямо нарушителя съответстващото му по-ниско наказание и не е налице твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение, засягащо правото му на защита.

По изложените мотиви съдът намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила, тъй като не се установиха касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд – град Бургас, ХIII – ти административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415 от 30.03.2018г. на Районен съд-Бургас, постановено по н.а.х.д. № 672 по описа за 2018г. на БРС.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ:     1./     

                                  

                                 

 

  2./