Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

      

Номер   1535             26 юли  2018 година                 град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, ІІІ - ти  състав, в открито заседание на единадесети юли,  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                              

                                                                                   Съдия : Чавдар Димитров

                                                                       

Секретар И. Л.

като разгледа докладваното от съдия  Чавдар Димитров                              

административно дело  номер  1092  по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

          Образувано е по жалба на М.И.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв. И. БАК, срещу Заповед    № РД – 13 - 09/11.04.2018г. на Директора на областна дирекция „Земеделие“  - гр. Бургас, с която на основание чл. 103, ал.1, т.1, вр. чл. 108 ЗДСл, и заявление с вх.№ 674/11.04.2018г., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата била издадена след упражнена върху жалбоподателя принуда. Излага се в подробности фактическа обстановка, различна от посочената в обстоятелствената част на оспорената заповед.

    Жалбоподателят твърди, че на 11.04.2018г. в края на работния ден, след 15:00 ч. бил повикан в кабинета на Началника на Общинска служба „Земеделие“ при Община Руен, където присъствали Директорът на Областната дирекция „Земеделие“, главният секретар С.Н., Г.П. – Директор на ГД „Аграрно развитие“ при ОД „Земеделие“ Бургас и лице, за което жалбоподателят сочи, че по-късно рабрал, че е юрисконсулт в ОД“З“ Бургас. Повод за срещата според жалбоподателя било дадено на 04.04.2018г. писмено обяснение, поискано му по-рано от началника на общинска служба „Земеделие“ – Руен, по повод твърдение на адм. орган за изнасяни от службата документи. По-натам жалбоподателят обяснява, че дадените писмени обяснения не били кредитирани като достоверни, като присъстващите се отнесли с подозрение към авторството на написаното, в лицето на жалбоподателя. Разказва, че бил заплашен с дисциплинарно уволнение и със заплахи, че ако не подаде молба за напускане нямало да напусне службата и да се прибере у дома, а при дисциплинарно уволнение нямало да си намери никъде работа. Поискано му било да напише повторно писмено обяснение за взетите преписки в присъствието единствено на лицето, сочено като юрисконсулт на ОД „З“, след което отишъл в стая №2 на общинската служба, където според жалбоподателя натискът срещу него продължил в присъствието на гореизброените лица и на неговите колеги  - началникът на службата – К. и служителите Е. А., С.С.и Ф.А.. Отново според жалбоподателят, малко по-късно били оставени в стаята само служителите на ОС“З“ Руен, за да решали какви пропуски били допуснали и да се извинят за тях. Малко по-късно психологическият натиск според жалбоподателя продължил в стая №1 – кабинет на Началника на службата и бил концентриран върху убеждаване на жалбоподателя да подаде заявление за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие, при който според М.С. около 17 часа на 11.04.2018г. „написал и подал“ заявление за напускане, като уточнява, че без да даде съгласието си разговорът е бил записван от служителите на ОС“З“, без да е искано съгласието му за това. По този начин жалбоподателят въвежда като основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, липсата на фактическото основание, визирано в същата, обусловено от липса на воля от страна на жалбоподателя за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие.

    На следващият ден 12.04.2018г. жалбоподателят сочи да е депозирал възражение до ОД“З“ Бургас, получено на 13.04.2018г. , с което посочил горните факти и заявил, че молбата му следва да се счита за недействителна, поради липсата на сействителна воля да прекрати службното си правоотношение. Въпреки това, според същия, заповед за прекратяване на служебното правоотношение е била издадена с посочена в нея дата 11.04.2018г. и доколкото самият орган е присъствал в общинската служба в с.Руен до края на работния ден, жалбоподателят счита, че заповедта е била издадена или предварително, преди депозиране на самото искане за прекратяване на правоотношението или най-рано на следващия ден. Жалбоподателят счита също така, че той лично не е входирал заявлението в Областната дирекция в Бургас и не знае с какъв входящ номер от коя дата е станало това, тъй като работният ден на администрацията след изготвяне и предаване на заявлението е бил приключил.  

Моли при горните фактически твърдения, съдът да отмени оспорената заповед на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ Бургас. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Бургас, чрез процесуалния си представител юрк. Л. намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли като такава.

Административен съд Бургас, III - ти състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, събраните и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна, следното:

 По делото не се спори от страните, че жалбоподателят е работил по служебно правоотношение в Общинска служба „Земеделие“, с. Руен на длъжност младши експерт, ранг V младши.

Установява се от изисканата административна преписка от ответната страна, че със заявление, с отбелязан върху му вх.№ 674/11.04.2018г. на жалбоподателя до Директора на Областна дирекция „Земеделие“, С. в качеството си на държавен служител – мл. Експерт в Общинска служба „Земеделие“ с. Руен, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител, е заявил да бъде освободен по взаимно съгласие от заеманата от него длъжност, считано от 12.04.2018г.

Със Заповед №РД – 13 – 09/11.04.2018г., връчена на лицето на 13.04.2018г., чрез куриер, е било прекратено служебното правоотношение на М.С., на основание чл. 103, ал.1, т.1, вр. чл. 108 ЗДСл, считано от 12.04.2018г.

Посочени са в заповедта и причините за прекратяване на служебното правоотношение, а именно по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.

         С оглед установяване на изложените от жалбоподателя твърдения за принуда и натиск, в хода на делото са разпитани Р.Д.К.. – пряк ръководител на жалбоподателя и С.Н.Н.  - главен секретар на Областна Дирекция „Земеделие“ Бургас.

За изясняване на фактическата обстановка по делото, като свидетел на случилото се жалбоподателят е посочил лицето Фериде А., като впоследствие оттегля искането си за нейния разпит с обяснения, че свидетелят се страхува, поради зависимост от ответния орган.

          От показанията на св.К.., се установява, че последната е била колега на жалбоподателя и негов пряк ръководител в Общ. Служба Земеделие Руен, като същата също е понесла дисциплинарно наказание заради изнасянето на печата на службата и преписки от седалището на администрацията. Свидетелят обяснява, че не си спомня дали в нейно присъствие жалбоподателят С. е бил притискан доброволно да напусне заеманата длъжност. Обяснява, че в поисканите й писмени обяснения е било посочено, че сигнал за допуснатото от нея и С. нарушение е дошъл от С.И. – биш Директор на Областна дирекцияЗемеделие – Бургас, по повод негово посещение в ОС Руен, като гражданин.

         Идентични са и показанията на св.Н., който твърди, че не е присъствал през цялото време на разговорите с двамата нарушители, като първоначално те са разговаряли единствено с директора на ОД Земеделие Бургас. 

По делото бива установено и това, че в денят, следващ този на описаните събития (т.е. в първият технически възможен момент) жалбоподателят депозирал по пощата искане за оттегляне на заявено под натиск желание за прекратяване на служебните му правоотношения, което заявление е получено в ОД „Земеделие“ Бургас на 13.04.2018г. от дл. лице на име П.. На същата дата копие от възражението е било получено и от Министъра на земеделието храните и горите. Органът не е представил данни за по-нататъшни действия, предприети по повод на такаполученото уведомление от жалбоподателя С..

При такаустановената фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице – неин адресат, т.е., имащо правен интерес от оспорването й и в закоустановения 14-дневен срок от датата на връчването й чрез куриер на 16.04.2018г., видно от служебен бон на л.31 по делото.

Според чл. 108, ал.1 от ЗДСл., служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3, т.8 от устройствения правилник на Областните Дирекции „Земеделие“, Директорът на ОД „Земеделие“ назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Поради това, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Същата съдържа указание относно правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.

Според чл.103, ал.1 от ЗДсЛ, служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания: „т.1 по взаимно съгласие на страните, изразено писмено;“

В този случай, страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието. За да е налице взаимно съгласие за прекратяване на служебното правоотношение, следва волята и на двете страни да е валидна и действителна.

Видно от доказателствата по делото, става ясно, че с молба с вх. № 674, носеща дата на входиране в Областна дирекция „Земеделие“ Бургас – „11.04.2018г.“, жалбоподателят е обективирал писмено предложение до органа по назначаването да бъде прекратено служебното му правоотношение по взаимно съгласие. От събраните по делото доказателства се установява това, че същият не е входирал лично подобно заявление в регистратурата на дирекцията, нито е упълномощил някого от присъствалите свидетели да стори това както на 11.04.2018г., така и на по-късна дата. Самият факт на изготвяне на подобен документ не е равнозначен на депозирането му пред компетентния орган. Налице са противоречия в разпита на двамата свидетели относно това кой е взел спорната молба за прекратяване на служебното му правоотношение и кой я е входирал в деловодството на администрацията на органа, компетентен да се произнесе по нея. Върху молбата е поставен вх. номер от същата дата – 11.04.2018г., като в деловодната система на ОД „Земеделие“ липсва отразяване на лицето, извършило входирането. Не се спори още, че е бил постановен индивидуален административен акт в смисъла на обективираното в молбата искане от Директора на Областната дирекция „Земеделие“ Бургас с отразена дата на постановяването му 11.04.2018г., който бил връчен на жалбоподателя на - 13.04.2018г. с акта практически жалбоподателят е бил уведомен за съгласието на органа по назначаването да бъде прекратено служебното му правоотношение по взаимно съгласие, за което се е подписал.

Именно обаче това обстоятелство се оспорва от страна на жалбоподателя, който сочи, че волеизявлението му от една страна е било принудително изтръгнато, а не е обект на неговата свободна воля, а от друга към момента на достигане на съгласието на органа за прекратяването му до жалбоподателя първият вече е бил уведомен и наясно с това, че воля в подобен смисъл липсва у заявителя. Обясненията на последният кореспондират и с последвалите негови действия, на които съдът дава вяра и кредитира като логични, последователни и непротиворечиви с изложената теза. Още в първият възможен момент, следващ този на съставяне на молбата за прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателят е обективирал действителната си воля, като дори е отправил възраженията си до Министъра в чийто ресор е ръководството на ОД Земеделие – Бургас, като е заявил категорично и недвусмислено действителната си воля.

И двамата свидетели в обясненията си пред съда излагат лично възприети факти, като твърдят, че те не са станали свидетели на подобен натиск, но не заявяват категорично, че такъв изобщо е липсвал или че те неотклонно са присъствали при заявителя през цялото време на тяхната визита. Разпитаните свидетели не дават и обяснения, защо същите са посетили ОСл. Земеделие Руен именно в този формат, защо са останали и след работното време на службата, след като липсват твърдения за наличие на някаква извънредна работа за вършене и защо са си тръгнали едва след съставяне на молбата на жалбоподателя. Липсва логично обяснение и за това защо същата изобщо е била приета, след като у присъствалите липсва лице с деловодни компетенции и след като освен съставянето й на 11.04.2018г. от жалбоподателя С., нито той, нито свидетелите твърдят той да е настоявал да бъде входирана в деловодството като същия ден, така и когато и да било, а още по-малко се сочи да е желаел той произнасяне по нея, при наличие на 10-дневен срок за това, съобразно разпоредбата на чл.103, ал.1, т.1 ЗДСл.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК, Съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Настоящята инстанция намира, че Заповед № РД – 13 – 09/11.04.2018г. на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ е издадена от компетентен орган, в установената от закона форма. Това е така, защото според нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването. От друга страна видно е от разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на Областните Дирекции „Земеделие“, че Директорът на ОД“З“ назначава и освобождава държавните служители. В конкретния случай оспорената Заповед № РД – 13 – 09/11.04.2018г. на Директора на ОД“З“ – Бургас е издадена и подписана от него, следователно изискването актът да е издаден от компетентен орган е спазено. От друга страна оспорената заповед е издадена и в установената от закона форма, тъй като е спазена предвидената в специалния закон такава, следователно процесната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът намира, обаче че оспорената заповед е издадена в грубо нарушение на материалноправните предпоставки, предвидени от закона, по следните съображения:

За да се приложи разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл е необходимо да е налице взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Това съгласие у всяка от страните следва да съвпада по време и цел. При липсата на такова съвпадение обаче се счита, че волеизявленията на двете страни не съвпадат и дори да е налице ясно обективиране на желанието на органа в този смисъл, то  не съвпада с волята на жалбоподателя, в който смисъл е и константната практика на Върховен административен съд / вж. Решение № 8260/11.06.2012 г. на ВАС по адм.д. № 8850/2011 г., Решение № 13124/04.11.2010 г. на ВАС по адм.д. № 1923/2010 г., Решение № 51/04.01.2011 г. на ВАС по адм.д. № 4076/2010 г., Решение № 10196/30.07.2009 г. на ВАС по адм.д. № 15770/2008/ .

С оглед твърденията на жалбоподателя, подробно изложени в жалбата, които напълно кореспондират и с обективните му действия и не се оборват от страна на административния орган с ангажираните свидетелски показания, съдът приема, че в настоящия казус липсва съгласие респ. воля от страна на жалбоподателя да изрази доброволно и правно валидно желание за прекратяване на служебното му правоотношение, която да съвпада по време и по цел с волята на органа. От показанията на свидетелите, а и от самия жалбоподател безспорно се установява, че приложената по делото молба вх.№ 674/11.04.2018 г. за прекратяване на служебното правоотношение от страна на М.С., е била подписана от него след края на работния ден, при липса на конкретносочен извънреден служебен ангажимент, обосноваващ оставането му след 17,00ч. на работното място, което само по себе си е достатъчна индиция за да се приеме тезата на жалбоподателя за оказан пряк или косвен психически натиск върху личността му да обективира в писмена форма изявление, което не съответства на вътрешното му желание.

Необходимо е да бъде уточнено това, че принципно заплахата, на която се позовава С. може да намери проявление в различни форми – вербални, чрез действия или бездействия, които в съвкупност съсдът преценя, че в конкретния случай са от естество да възбудят основателен страх у жалбоподателя, след като безспорно се установи по делото, че е написал молбата за прекратяване на служебното правоотношение по взаимно съгласие след около 4-часово присъствие на цялото ръководство на ОД „Земеделие“ Бургас ( а не само на дисциплинарнонаказващия орган например) и безпричинното задържане на служителя извън рамките на работното му време. Релевантно за отправената заплаха в случая е единствено и само наличието на основателен страх, а не и това дали ще бъде постигнат резултата от самите действия, респ. бездействия от страна на органа, станали причина за опорочаване на волята на страната в тази хипотеза. При наличието в конкретната хипотеза на открито дисциплинарно производство и заинтересованост на свидетеля К. от изхода на спора, доколкото същата изразява противоречащо на тезата на С. становище относно това дали същият е получил одобрението й за изнасяне на преписки от администрацията на ОД Земеделие с. Руен, е логично да се приеме, че човек с нормална психика и интелект би се поддал на усешането за страх и незащитеност.

На следващо място следва да бъде изтъкнато и това, че дори и обективирал спорното изявление за прекратяване на служебното правоотношение, липсват доказателства за изразено от страна на жалбоподателя желание да входира същото в администрацията на Областна дирекция „Земеделие“ лично, респ. липсват и такива които да доказват, че е упълномощил друг от присъствалите служители. Написването на подобно заявление само по себе си не е равнозначно на депозирането му пред компетентния орган, което при всички случаи следва да бъде извършено по надлежния ред. Напротив, никой от разпитаните свидетели не свидетелства за това, да е бил помолен, респ. упълномощен да входира молбата му от негово име, като напротив, налице е съществено противоречие между тях относно това, кой е взел молбата на С. и кой изобщо е входирал същата в деловодството на ОД Земеделие Бургас, както и на какво правно, респ. фактическо основание е сторил това при липсата на твърдения както за писменото, така и за устното му упълномощаване. Нещо повече, видно от СТЕ е това, че от деловодната програма на администрацията не само не може да бъде установен автентичния час на входиране на преписката, но дори и денят в който това е сторено, поради възможност за манипулиране на датата на входиране на всеки един файл, без в деловодната програма да остават дигитални следи за това. Фактът, че предходният и последвалият заявлението деловоден номер са от съшата дата – 11.04.2018х. не удостоверява достоверността на тези дати, заради възможността да бъдат променяни вкупом, включително и многократно.

Това обстоятелство, както констатира и в.л. К. в заключението си, е в нарушение с разпоредбите на Наредбата за общите изисквания  за мрежова и информационна сигурност, приета с ПМС №279 от 17.11.2008г., както и на наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите, приета с ПМС №101 от 17.05.2008г., с актуално от 01.03.2017г. заглавие : „Наредба за обмена на документи в администрацията, като практически не позволява да се провери достоверността на момента на регистриране на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение, както и това, дали същото действително предхожда изявлението на жалбоподателя от 12.04.2018г., с което последният сочи, че не е изявил доброволно желанието си за прекратяване на служебното правоотношение. В този смисъл не бива доказано категорично от страна на органа това, че към момента на постановяване на спорната заповед (който също не е автентичен, поради констатираните слабости на деловодната система) са били налични две еднакви по намерение и насрешни по адресат волеизявления изходящи от служителя и административния орган за доброволно прекратяване на служебното правоотношение на С. по взаимно съгласие.

За да се установи, дали оспорената заповед като индивидуален административен акт, е незаконосъобразна следва да се има предвид и това, че правоотношението, по което е работил жалбоподателя, до датата на постановяване на оспорения административен акт, е служебно. Според чл.1 от Закона за държавния служител, с него се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон. От тук следва и извод, че правоотношението между страните, не е такова в условията на равнопоставеност, напр. в хипотезата на трудовоправните отношения, а органът по назначението, респ. по прекратяване на правоотношението, е винаги носител на държавна власт, която по една или друга причина във всеки един момент би могла да бъде използвана срещу служителя. Отделно от това служебното правоотношение не възниква по силата на договор, а с акт именно на органа, носител на властнически правомощия. В подкрепа на този извод на съда е и нормата разписана в чл. 2 от Закона за държавния служител, според която държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Само за пълнота следва да се посочи, че за разлика от служебното правоотношение, трудовото такова има гражданскоправен характер и неговата правна природа е приравнена на сделката. Равнопоставеността на страните, взаимността на правата и задълженията по него, имуществените елементи и размяната на блага, които съдържа трудовия договор, са все съображения за субсидиарно приложение на чл. 27-33 от ЗЗД, в хипотезата на заплаха, но при едно трудово правоотношение.

Не така стои въпросът с приложимостта на последните норми в хипотезата на служебно правоотношение. Същите по скоро представляват липса на материалноправна предпоставка за постигане на правнорелевантния резултат. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че докато напр. в хипотезата на чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, страната може да предяви и иск по 32 във вр. с чл. 27 и чл. 30 от ЗЗД, който по своята същност е конститутивен такъв с оглед изразеното несъгласие за прекратяване на трудовото правоотношение, то в производството по чл. 103, ал.1, т.1 от ЗДСл, поради правните последици от унищожаване на една сделка или волеизявление, такова съединяване с конститутивните искове е не само недопустимо, но и невъзможно.

Въпреки това, страната по едно служебно правоотношение не може да бъде лишена от правната възможност да иска установяване недействителност на волята си и оттам на прекратеното служебно правоотношение, произтичащо от този юридически факт, представляващ опорочаване на волята за даване на съгласие на лицето да бъде прекратено служебното му правоотношение с органа по назначението, респ. липсата на подобно съгласие, което в крайна сметка е чисто и просто липса на предпоставка за постигане на установения в материалния закон правнозначим резултат.

Пречупено през призмата на конкретния казус, изложеното по-горе сочи, че за да са налице материалноправните предпоставки по чл. 103, ал.1, т.1 ЗДСл, безспорно следва да е налице взаимното съгласие на двете страни по служебното правоотношение, а именно и на органа по назначаването, и на държавния служител, като в конкретния случай с оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че съгласието на служителя С. изобщо липсва.

Принудата е противоправно мотивиране на едно лице към поведение, което то не желае, т.е. касае се за въздействие върху психиката на лицето, което може да бъде осъществено и чрез заплашване с едно бъдещо деяние, което е от естество да възбуди основателен страх у принудения за неговата личност и за неговите близки. Принудата може да бъде осъществена чрез злоупотреба с власт, при което е необходимо да са налице особени отношения между лицата, при които лицето, осъществяващо принудата да има правната възможност да въздейства върху законните права и интереси на принудения, което да има за резултат поведение от страна на принудения, с което той да извърши нещо противно на волята му.

В случая, обективно възможно е с оглед позициите, които заемат Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ и неговите служители, също от ОД“З“ – гр. Бургас да въздействат върху законните права и интереси, както на С., така и на останалите му колеги, присъствали на срещата на 11.04.2018г., като възбудят дисциплинарни производства срещу тях, уволнят ги на това правно основание и така им създадат пречки за намиране на друга работа или длъжност. Именно в резултат на поведението на ответника, за което съдът съди по обективните находки, коментирани по-горе, жалбоподателят е подписал молбата си за освобождаване от длъжност, но както бе посочено не я е входирал по надлежния изискуем от нормативната уредба ред, нито е упълномощил някого да стори това. Т.е. липсва както воля за съставянето на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение, така и такава за довеждането му до знанието на компетентния орган по законоустановения и надлежен ред.

Следователно към момента на издаване на оспорената заповед, органът по назначението, при така установените факти, напълно е съзнавал, че липсват фактически основания по чл. 103, ал.1, т.1 ЗДСл, поради липса на правновалидни и надлежнодостигнали до него воля и съгласие от страна на С. за освобождаване от длъжност по взаимно съгласие и въпреки това е издал оспорената заповед.

Като е действал в тази хипотеза, издавайки процесната заповед, той практически е постановил оспорения адм. акт и в противоречие с целта на закона, която е служебни правоотношения да се прекратяват единствено и само при наличие на действителна и доброволна воля у двете страни за това. Следователно, следва да се приеме, че атакуваната заповед е издадена при грубо нарушаване на материалните правила, както на ЗДСл, така и на чл. 4, чл.6 и чл. 7 АПК. Така например, съгласно чл. 6, ал.1 от АПК административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Целите, заради които е предвидена законова възможност за прекратяване на служебно правоотношение по взаимно съгласие касае случаите на действителна такава воля у двете страни, изразена доброволно и непринудено по едно и също време. Доколкото, така издадената Заповед № РД – 13 – 09/11.04.2018г. на Директора на ОД Земеделие Бургас, е постановена при погазване и нарушаване на правата, свободите и законните интереси на служителя, то следва да се приеме за доказано наличието на  нарушение от страна на администранивния орган да упражни правомощията си по разумен начин и справедливо, без да прибягва до принуда, чрез поставяне на служителя в неравностойно положение, различно от това което законът е определил за двете страни.

Фактът, че сигнал от страна на М.И.С. до правоохранителните органи за осъществената спрямо него принуда не е подаден е ирелевантен, тъй като давността за подобен род деяния е 10-годишна, като до изтичането й компетентните органи могат да бъдат сезирани във всеки момент. В крайна сметка предмет на доказване са извършените от органа по назначаване противоправни действия по мотивиране на служителя към поведение, което последният не желае, а не предприетите след този акт мерки за защита.

С оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че оспорената заповед, издадена на осн.чл. 103, ал. 1, т.1 от Закона за държавния служител от Директора на ОД Земеделие Бургас, е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на спора и на осн.чл. 143 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените в хода на делото съдебни и деловодни разноски в размер на 1120,50 лв., от които 612 лв. за адвокатско възнаграждение съгл. приложения по делото договор за правна защита и съдействие и 508,50лв. изплатено възнаграждение за в.л., ведно с разноски за превода.

 

    Воден от горното, Административен съд Бургас, III-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ като незаконосъобразна по жалбата на М.И.С. с ЕГН ********** ***, чрез адв. И. БАК, Заповед № РД – 13 - 09/11.04.2018г. на Директора на областна дирекция „Земеделие“  - гр. Бургас, с която на основание чл. 103, ал.1, т.1, вр. чл. 108 ЗДСл, и заявление с изх.№ 674/11.04.2018г., е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя.

 

    ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Бургас да заплати на М.И.С. с ЕГН ********** *** сумата от 1120,50 лв., представляваща разноски за съдебното производство.

 

    Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: