РЕШЕНИЕ

 

Номер  1183                         15.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                           2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1091 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

         Образувано е по касационна жалба от „ПСОВ Елените“ ЕООД, с ЕИК 204294100, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив 4000, район  Централен, ул. „Княгиня Мария Луиза“ №8, представлявано от управителя М.А.С. против решение №128/12.03.2018г. постановено по а.н.д. № 98/2018г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 6 от 11.01.2018г. издадено от  директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР), с което за нарушение на чл.46, ал.1, т.3, буква „б“ от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200, ал.1, т.2 от с.з на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

          В касационната жалба се излагат подробни възражения, за това че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.

         В съдебно заседание, касаторът редовно уведомен, не се представлява.

         Ответната страна – Басейнова дирекция „Черноморски район“ Варна, редовно призована, не изпраща представител.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

         Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на ответника и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

         Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

         С наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че при извършена на 28.08.2017г. контролна проверка на място и по документи в обект: Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ) „Елените“, находяща се в местността „Ага Чешма“, гр.Свети Влас, община Несебър, собственост на „Пречиствателна станция за отпадни вода Елените – Влас“ ООД, е установено, че констатираното брегово заустване на отпадъчни води в Черно море е нерегламентирано и без издадено и действащо разрешително по реда на чл.46, ал.1, т.3, б. „б“ от ЗВ. Посочено е, че към датата на проверката обекта се ползва и експлоатира от „ПОСВ Елените“ ЕООД по силата на договор за отдаване под наем.

         За установеното от проверката е съставен констативен протокол и акт за установяване на административно нарушение (АУАН), връчени на упълномощено лице. В АУАН са изложени възражения, че дружеството е подало заявление за издаване на разрешително, но поради независещи от него причини, процедурата е временно спряна. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

         За да постанови оспореното съдебно решение районният съд е приел, че актът и НП съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, издадени са от компетентен орган, в кръга на правомощията им. Намира, че не са налице нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като деянието е правилно квалифицирано, описанието на нарушението е ясно и по него няма постъпили в законоустановения срок възражения. Счита, че описаната в акта фактическа обстановка изцяло се потвърждава от събраните по делото доказателства и към датата на проверката за констатираното заустване на отпадъчни води в Черно море безспорно липсва съответното разрешително, изискуемо по чл.46, ал.3, т.3, б. „б“ от ЗВ. По отношение на определения размер на санкцията, съдът намира че съответства на характера и степента на извършеното нарушение.

         Така постановеното решение е правилно.

         В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

         Не се констатираха в първоинстанционното производство да са допуснати процесуални нарушения. От анализа на доказателствата по делото се установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Неоснователно е възражението, че липсва яснота, кога е извършено нарушението и къде. Нарушението е установено на 28.08.2017 г., когато е бил съставен констативния протокол за извършената проверка и именно това е датата на нарушението, което с оглед неговото естество е процес, продължаващ във времето. Ясно е конкретизиран както проверявания обект, където е установено нарушението, така и мястото където се извършва самото заустване.

         По същество безспорно се установява извършеното от касатора нарушение, поради което, правилно е била ангажираната неговата отговорност. Съгласно  чл. 46, ал.1, т.3 б."б" от ЗВ, разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. Според чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв.

         Правилно административнонаказващия орган е приел, че в настоящата хипотеза заустването на отпадъчни води в Черно море е законово допустимо единствено след издаване на съответното разрешение на лицето, което е установено да извършва заустването – „ПСОВ – Елените“ ЕООД, доколкото такова разрешение не е било налице. Фактът, че такова нарушение извършват и други парвни субекти, не освобождава от административнонаказателна отговорност жалбоподателя.

Напълно се споделят мотивите на въззивния съд, относно определения от органа размер на санкцията. Касационната инстанция намира, че с оглед вида на нарушението и обществените отношения, които се защитават същият е правилно определен и не следва да бъде редуциран.

         Като е потвърдил наказателното постановление, Районен съд - Несебър е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

         Поради изложеното, на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

 

РЕШИ:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128/12.03.2018г. постановено по а.н.д. № 98/2018 г. по описа на Районен съд – Несебър

 

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ

 

ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                   2.