РЕШЕНИЕ

 

1026                                    дата 10 юни 2015 год.                 град Бургас

 

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,   ІХ-ти състав,

в публично заседание на 10 юни 2015 год.,

 в следния състав:

 

                                                                                   Съдия:  ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА                            

Секретар: Г.Ф.

Прокурор: …………………..……..

 

разгледа адм. дело № 1091 по описа за 2015 год.

и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР.

            Образувано е по жалба на К. М.С. *** против Заповед за задържане на лице рег. № 3388-189/ 10.06.2015г., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор в Пето РУ „Полиция” – гр.Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

            Жалбоподателят С. оспорва издадената заповед като възразява, че е бил отведен в полицейското управление, за да бъде разпитан като свидетел,  но на място е бил задържан с издаването на порцесната заповед, което счита за недопустимо.  Счита задържането му  за неправомерно и иска  отмяна на заповедта за задържане.  

            В съдебно заседание, чрез пълномощник, поддържа подадената жалба, ангажира допълнителни доказателства.

            Ответникът – полицейски орган при Пето Районно управление „Полиция” – гр.Бургас - младши полицейски инспектор Т.Д., издал процесната заповед, не се явява.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

            Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и подлежаща на разглеждане в хипотезата на чл.72, ал.4, изр. второ от ЗМВР.

            Разгледана по същество е неоснователна.

Установява се по делото, че на 10.06.2015г., в 9,30часа сутринта, жалбоподателят С. *** от полицейски служители и откаран в Пето РУП на МВР – Бургас, за да бъде разпитан като свидетел по водено досъдебно производство  по разследване на опит за взломна кражба в кафене „Снежина“, находящо се в с.Рудник, при което е било извършено нападение на охраната на обекта. По това производство предходния ден е бил доведен, разпитан и задържан лицето С.М.Б., който е посочил, че деянието е било извършено в съучастие с жалбоподателя С., поради което на 09.06.2015г. му е била връчена призовка за явяване в полицейското управление. При проведени допълнителни беседи с другото задържано лице Б. е било установено, че в съучастие с жалбоподателя С. е била извършена и кражба в магазин за хранителни стоки в с.Рудник. При тези фактически данни по отношение на жалбоподателя е издадена процесната заповед за задържането му рег. № 3388-189/ 10.06.2015г. от полицейски орган – младши полицейски инспектор в Пето РУ „Полиция” – гр.Бургас,  като административният орган се е позовал на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като е посочил, че са налице данни лицето да е извършило престъпление по чл.194, ал.1 от НК - опит за кражба от кафене „Снежина“ в с.Рудник и кражба от хранителен магазин в с.Рудник.

Заповедта за задържане е законосъобразна.

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Посочената разпоредба предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е съпричастно към извършването на престъпление. В случая такива данни са били налице, предвид образуваното досъдебно производство № 3388-453/2015г. по описа на Пето РУП – Бургас, по което се извършва разследване на опит за взломна кражба в кафене „Снежина“, находящо се в с.Рудник и по което производство друго задържано лице е съобщило, че престъплението е било извършено в съучастие с жалбоподателя С..

Полицейското задържане е акт, издаден в оперативен порядък и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. С оглед посоченото в заповедта фактическо основание – данни за извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК – опит за кражба в един обект и кражба в друг обект, съдът намира, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, с оглед нейното основание - чл.72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Чрез мерките, налагани по този ред, органите на МВР реализират законовите си правомощия, свързани с профилактиката, разкриването и разследването на престъпления. В тази връзка достатъчно е по преписката да има определени данни, от които може да се направи извод/предположение за съпричастността на определено лице към конкретно извършено престъпление, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено, което без съмнение е предмет на друг съдебен процес. В този смисъл, за  целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпросът дали конкретно лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство.

Възражението на пълномощника на жалбоподателя, че представената по делото докладна записка, в която са отразени констатациите на разследващия орган, е била съставена след издаването на заповедта и в този смисъл се оспорва с възражение, че не следва да бъде ценена по делото, е неоснователно, тъй като законосъобразността на издадената заповед за задържане не се влияе от времето на съставянето на докладната записка. Към момента, към който на разследващия орган са станали известни фактите, според които може да се предполага съпричастността на извиканото за разпит лице към разследваното престъпление, за органа е възникнало правото да издаде процесната заповед за задържане, а съставянето на докладната записка само обективира фактите, които вече са станали известни на органа и въз основа на които се издава заповедта за задържане.  По-късното съставяне на докладната записка не само не компрометира законосъобразността на заповедта за задържане, но по същество потвърждава извода, че към момента на задържането е имало данни за възможната съпричастност на задържаното лице към разследвания случай, поради което задържането не е било лишено от основание. Без правно значение за законосъобразността на задържането е обстоятелството, че по същото разследване жалбоподателят вече е бил разпитван преди два месеца, в каквато насока са част от възраженията на пълномощника му, тъй като това не лишава административния орган да предприеме действия по задържане на лице, на който е да е етап от разследването. Що се отнася до останалите подробности изнесени от свидетелите относно комуникацията между тях и задържаното лице, тези факти са неотносими към законосъобразността на административния акт, поради което съдът не обсъжда.  

В рамките на цялостния съдебен контрол за законосъобразност не се констатираха отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК – заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са нарушени административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалния закон и заповедта е издадена в съответствие с целта на ЗМВР.

            Жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Бургаският административен съд, ІХ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на К. М.С. *** против Заповед за задържане на лице рег. № 3388-189/ 10.06.2015г., издадена от полицейски орган – младши полицейски инспектор в Пето РУ „Полиция” – гр.Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: