Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1277                      08.07.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и шести юни,                             две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1. Любомир Луканов

                           2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1091 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление „Полиция“ гр.Айтос (РУП-Айтос), против решение № 57/25.04.2014г., постановено по НАХД 65/2014г. по описа на Районен съд Айтос. С оспореното решение  наказателно постановление № 9/27.01.2014г. на началника на РУП-Айтос е потвърдено в частта с която на В.Д.Б., за нарушение на чл.100, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба от 10лв. и е отменено в частта с която за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба от 100лв. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – В.Д.Б., ЕГН-**********,***, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изпраща писмено становище чрез пълномощник, в което пледира за отхвърляне на оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява  частично допустима. Касаторът оспорва решението като претендира цялостната му отмяна. В частта му, в която наказателното постановление е потвърдено, първоинстанционното решение е благоприятно за касатора – негов издател, поради което за началника на РУП-Айтос липсва правен интерес от оспорване на съдебния акт в тази му част. Предвид последното касационната жалба се явява недопустима по отношение  потвърдителната част на решението и следва да се остави без разглеждане като се прекрати частично касационното производство. 

Разгледана по същество в останалата й допустима част, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно.

Производството пред Районен съд Айтос е образувано по жалба на В.Д.Б. против наказателно постановление (НП) № 9/27.01.2014г. на началника на РУП-Айтос (посочено в постановлението РУМВР, което е същото държавно учреждение), с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, а за нарушение чл.100, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба от 10лв. За да отмени процесното наказателно постановление досежно първото от нарушенията, първоинстанционният съд е приел, че в него не е било отразено по описателен начин, че Б. е управлявал автомобила, след като е бил лишен от правоуправление, поради което записаното с думи деяние не може да се квалифицира като нарушение на чл.177, ал.1 от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав също счита, че са налице формални предпоставки за отмяна на НП в тази част, тъй като при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на наказателното постановление.

Диспозицията на нормата на чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на която Б. е бил санкциониран, повелява задължение на водача на МПС да носи свидетелство за управление от съответната категория. От друга страна чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, по който му е наложено наказанието, предвижда  глоба от 100 до 300лв. за водач който управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. Никъде – нито в наказателното постановление, нито в акта за установяване на административно нарушение не е посочено, че Б. е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред. Посочено е, че при проверката той не е представил свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС, както и че не е носел свидетелство за управление на МПС от съответна категория и свидетелство за регистрация за тегленото от МПС ремарке.

Императивно законово изискване е както в акта, така и наказателното постановление изрично да е описано нарушението, като в НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени. Следва, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, да има съответствие между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. В този смисъл следва да е налице правно единство между цифровата и словесната квалификация на нарушението, посочени в наказателното постановление. В конкретния случай има разминаване между фактическата обстановка – словесното описание на нарушението в НП и законните разпоредби, които се сочи, че са били нарушени виновно и основанието за налагане на санкцията. Неправилното описание на нарушението е довело и до неправилната му квалификация, до наличието на противоречие, което е недопустимо и води до нарушаване както на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в неяснота в извършването на какво нарушение е обвинен, така и до невъзможност за съда да прецени за какво деяние е наказан нарушителя. Нарушаването на правото на защита от такъв съществен характер във всички случаи представлява съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Като е постановил решението си в тази насока, районният съд е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. Наведените в процесната касационна жалба доводи са неоснователни. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. При извършената служебна проверка на атакуваното съдебно решение, в допустимо оспорената му част, настоящият съдебен състав установи, че въз основа на прецизно установената фактическа обстановка районният съд е направил обосновани и законосъобразни изводи относно неточната правна квалификация и несъставомерността на деянието вменено в отговорност на Б..

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба в частта й, подадена срещу решение № 57/25.04.2014г., постановено по НАХД 65/2014г. по описа на Районен съд Айтос, в частта му, в която е потвърдено наказателно постановление № 9/27.01.2014г. на началника на РУП-Айтос, с което на В.Д.Б., ЕГН-**********, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, на осн. чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба от 10лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото дело в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/25.04.2014г., постановено по НАХД 65/2014г. по описа на Районен съд Айтос, в частта му, с която е отменено наказателно постановление № 9/27.01.2014г. на началника на РУП-Айтос, с което на В.Д.Б., ЕГН-**********, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, на осн. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 100лв.

  Решението в частта му, в която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено частично касационното производство, подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, а в останалата му част е окончателно.

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.                                      2.