Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1241                    22  юни 2018  година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, XIV - ти състав, в открито заседание на четиринадесети юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Радикова                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Златина Бъчварова

                                                            2. Атанаска Атанасова

 

Секретар Йовка Банкова

Прокурор Христо Колев

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова                              

касационно административно наказателно дело номер 1088 по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 ЗАНН във връзка с чл.208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на „АС хотели“ЕООД, с ЕИК по Булстат 131261782, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к „Бъкстон“, бл.20, вх.Д, ап.85, представлявано от Т.А.П., против решение № 46 от 12.03.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 1059/2017 г. по описа на Районен съд Царево, с което е изменено наказателно постановление/НП/ № 02-001384 от 20.11.2017 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на касатора, на  основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00/три хиляди/ лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, в частта относно размера на определената имуществена санкция, като за извършеното нарушение, съдът е наложил на „АС хотели“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 414, ал. 3 КТ и е потвърдил наказателното постановление в останалата част.

Касаторът, редовно уведомен, не се представлява. В жалбата твърди, че решението на районния съд е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска да се отмени, както и наказателното постановление.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура  Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на Районен съд Царево да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, в  пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, Административен съд Бургас, ХІV-ти състав, намира за неоснователна по следните съображения :

Районен съд  Царево, решение № 46 от 12.03.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 1059/2017 г. по описа на съда, е изменил наказателно постановление № 02-001384 от 20.11.2017 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което на „АС хотели“ ЕООД, ЕИК по Булстат 131261782, на основание чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, като е намалил нейния размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева и е потвърдил наказателното постановление в останалата част.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел за доказано, че „АС хотели“ ЕООД, в качеството му на работодател, е осъществил от обективна страна състава на посоченото в акта и НП административно нарушение. Приел е, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изложил е мотиви, че актът е съставен в изискуемия срок, подписан от съставителя, свидетелите и представител на нарушителя, и че същият е подробен и обоснован. Формирал е извод, че наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити, но че размерът на наложената имуществена санкция на „АС хотели“ ЕООД е определен над законоустановения минимум, без да са налице данни за отегчаващи обстоятелства.

Санкцията е наложена на „АС хотели“ ЕООД за това, че, в качеството му на работодател, по смисъла на §1, т.1 ДР  КТ, на 04.09.2017 г. в 19.20 часа в обект: ресторанта към хотел „Мерлин“, находящ се в с.Лозенец, община Царево, ул. „Младост“№23, не е уредил като трудови правоотношения при предоставне на работна сила - не е сключил трудов договор в писмена форма, с лицето А.П.А, който е установен 04.09.2017 г. в 19.20 часа, при извършената проверка в обекта, да полага труд като „мияч“ /мие чинии и посуда в кухненското помещение на ресторанта към хотела и помага в приготвянето на храна за клиенти на ресторанта/. Лицето попълнило самостоятелно справка на основание чл.402, ал.1, т.3 КТ, в която е декларирало, че работи в „АС хотели“ ЕООД , обект хотел „Мерлин“, с. Лозенец; от 23.07.2017 г. е на длъжност „мияч“ с работно време от 15.00 часа до 22.00 часа и е с трудово възнаграждение в размер на  630.00 лева. За така установеното нарушение на дружеството касатор е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 02-001384/14.09.2017 г., въз основа на който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.

В касационната жалба са изложени доводи, че районният съд не се е произнесъл по нито едно от релевираните в жалбата възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето и връчването на АУАН.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Районният съд е изложил доводи, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Изводът, че съставеният АУАН е връчен на представител на нарушителя срещу подпис, се споделя от касационната инстанция. Актът за установяване на административно нарушение е връчен на лице, което е  упълномощено да представлява „АС хотели“ ЕООД пред дирекция „Инспекция по труда“ Бургас като подава, получава и подписва всякакви документи, в това число протоколи от проверки, актове за установяване на административни нарушения и др. с нотариално заверено пълномощно от управителя на дружеството от 13.09.2017 г./л.20 от анд №1059/2017 г. на ЦРС/. Предвид това, не следва извод, че актът е връчен на лице без представителна власт, а оттам и до неспазване на специалната норма на чл.416, ал.3 КТ.

Връчването на АУАН на надлежно упълномощено за това лице, не е довело по никакъв начин до ограничаване правото на защита на дружеството касатор в административнонаказателния процес, поради което възражението му за допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените е неоснователно.

В конкретния случай АУАН е съставен както в резултат на установеното по време на проверка на място, в стопанисвания от дружеството касатор обект,  така и въз основа на проверка на допълнително представените от него документи.

Възражението, че актосъставителят не е присъствал при проверката и не е възприел лично факта на нарушението се опровергава от показанията на последния пред районния съд. Актосъставителят е заявил, че извършил проверката на място в стопанисвания от „АС хотели“ ЕООД обект в присъствие на Д.Р.и В.Р.И. - Н., последната вписана като свидетел и подписала акта за установяване на нарушението. С това е изпълнено изискването на чл.43, ал.1 ЗАНН. Възражението на касатора, че не е спазено изискването на чл.40, ал.3 ЗАНН актът да бъде подписан от двама свидетели е неоснователно, тъй като не е била налице предвидената в тази норма хипотеза.

Установената от районния съд фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал и не се оспорва от касатора, поради което настоящият касационен състав я възприема изцяло.

Разпоредбата на чл. 1, ал.2 КТ задължава отношенията по повод предоставяне на работна сила да се уреждат само като трудови. В казуса е установено, че работодателят не е изпълнил това свое задължение, тъй като отношенията, свързани с престирането на труд от лицето А.П.А, не са били уредени в трудов договор, сключен в писмена форма, в какъвто смисъл е императивното изискване в разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ. С оглед изложеното деянието е правилно квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 КТ, във вр.чл.1, ал.2 КТ и законосъобразно за извършването му е ангажирана отговорността на „АС хотели“ ЕООД на основание чл.414, ал.3 КТ, предвиждаща за работодателя имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 до 15 000.00 лева. В случая районният съд е изменил наказателното постановление в санкционната му част, като е намалил размера на наложената имуществена санкция към предвидения в закона минимум от 1500.00 лева, в съответствие с тежестта на конкретното нарушение и липсата на данни за отегчаващи обстоятелства.

С оглед изложеното, решението на районния съд е правилно и следва да се остави в сила.

Не се установиха сочените касационни основания за неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 АПК, Административен съд Бургас, ХIV - ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 46 от 12.03.2018 г., постановено по административно наказателно дело № 1059/2017 г. по описа на Районен съд Царево.

Решението е окончателно.

                           

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

  

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:     1.                                         

 

                                                                                                2.