Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Бургас, 30 октомври 2008г.

 

В     ИМЕТО     НА     НАРОДА

 

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври, през две хиляди и осма година, в състав:

 

                                                                                          СЪДИЯ: Г.Р.

                                                                      

              

При секретар С.А., като разгледа  докладваното от съдия Г.Р.  АХД № 1081 по описа за 2008 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по реда на чл.215 ЗУТ във  вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба  на ЕТ” Дякон 5- Г. И.” гр.Бургас, представляван от Г. К. И. против Заповед № 1461/10.06.2008г. на Зам.Кмета на община Бургас, с която на осн. чл. 196 ал.5 ЗУТ , е разпоредено премахване на временен обект- павилион- обущарски услуги, намиращ се в гр. Бургас, ул. „Левски”, южно от сградата на блок на ДЗИ.

С жалбата се иска отмяна на акта, като се навеждат доводи за материална незаконосъобразност.

Жалбоподателя в съдебно заседание, не взема становище.

Ответникът по оспорването – Зам. Кмет на Община Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Черкезова, намира оспорването за неоснователно.

Жалбата е допустима. Подадена е  от лице, имащо право на такава и в предвидения от закона срок.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

На 12.05.2008г. е съставен констативен протокол от комисия, назначена със заповед на зам.кмета на общ. Бургас № 348/15.02.2008г., в който е прието, че обекта представлява павилион с площ 22,50 кв.м., ползва се за обущарски услуги, разрешен е при условията на чл.120 ал.4 ППЗТСУ/отм./ и е разположен върху тротоар- публична общинска собственост . Прието е, че за този обект заема значителна част от тротоара, в близост до натоварено кръстовище, което затруднява движението на пешеходци по северния тротоар на ул. „Левски”.

При тези констатации, комисията е намерила, че павилиона е неподходящ по местоположение и в интерес на сигурността, безопасността на движението и спокойствието на гражданите следва да бъде премахнат.

Въз основа на констативния протокол, е издадена оспорената Заповед № 1461/10.06.2008г. на Зам.Кмета на община Бургас.

По фактите, относно собствеността на павилиона, местоположението му и основанието на което е поставен, страните не спорят.

Спорни са изводите, направени в заповедтта, мотивирали издаването и.

След връчване на акта, жалбоподателят е депозирал възражение, в което е заявил, че павилиона не затруднява движението на пешеходците, както и че спомага за това, създавайки пречка за паркиране на автомобили по тротоара.

Тази теза се излага и в производството по настоящото дело, наред с това се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.

Според жалбоподателя, такова нарушение , е неподписването на протокола от двама от членовете на комисията, несъбиране на данни относно вида и състоянието на обекта, неизслушване на жалбоподателя ,като заинтересовано лице и необсъждане на възраженията му в самата заповед.

Действително, в хода на административното производство са допуснати процесуални нарушения, някои от които са съществени и именно те обосновават извод за незаконосъобразност на издадения административен акт.

 Изслушването на заинтересованата страна от комисията преди съставянето на протокола е задължително, така както е задължително и събирането на данни за състоянието на обекта.

В чл. 195 ЗУТ е установена процедурата, относно премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи. Състоянието на тези строежи се установява с комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Комисията действа служебно или по искане на заинтересуваните лица, като събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на обекта и изслушва заинтересуваните лица. Нейното решение се одобрява от кмета на общината.

В конкретния случай е назначена такава комисия, която е установила местоположението на обекта , основанието при което е поставен и собствеността върху терена на който се намира, но не е спазила процедурата да изслуша заинтересуваните лица - чл. 195, ал. 3 ЗУТ .

Предоставянето на жалбоподателя на възможност да депозира писмено възражение след съставянето на протокола, не може да санира допуснатото процесуално нарушение.

Отделен е въпроса, че административния орган не е ангажирал доказателства, че павилиона с оглед на състоянието си се нуждае от извършване на ремонтни и възстановителни дейности, нито че по отношение на него са налице предпоставките на чл. 195 ал.6 ЗУТ.

Въз основа обаче на данните по делото, съдът, намира че административния орган следва да обсъди, налице ли са предпоставки за приложение на §17 ал.1 от ПР на ЗУТ, като установи дали за обекта има издадено разрешение за запазването му, издадено от компетентен орган.

Предвид безспорния факт, че е поставен на осн. чл. 120 ал.4 ППЗТСУ / отм./ и в случай, че такова разрешение не е издадено, да разпореди премахване на обекта при условията на §17 ал.1 ПР на ЗУТ и на осн чл. 196 ЗУТ.

Съгласно § 17, ал. 1 ПР на ЗУТ с Решение на областния управител или на общинския съвет строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената разпоредба на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ върху земя, държавна или общинска собственост могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащия подробен устройствен план. Без наличие на Решение за запазване на обекта, взето от компетентния орган, строежите подлежат на премахване, въз основа на Заповед на кмета на Общината, издадена по реда на чл. 196 ЗУТ, т. е. липсата на Решение за запазване за определен период от време е самостоятелно основание за предприемане действия за премахване на обекта. Строежи с временен статут по реда на цитираната разпоредба могат да бъдат премахнати, ако са изградени в земя, общинска или държавна собственост. Процесният павилион е изграден по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) върху терен, който е актуван като общински (публична собственост).

В този случай процедура по чл. 195 ЗУТ не се провежда, тъй като премахването по реда на § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ съставлява самостоятелно основание, различно от визираните в ал. 1 на чл. 195 ЗУТ и е регламентирано изрично препращане направо към чл. 196 ЗУТ. Статута на обектите, подлежащи на премахване по § 17, ал. 1 е визиран в самата разпоредба.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорения административен акт следва да бъде отменен, а преписката да се върне на административния орган, за изпълнение на указанията във връзка с правилното прилагане на закона.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,

 

Р  Е  Ш  И   :

 

Отменя  Заповед № 1461/10.06.2008г. на Зам.Кмета на община Бургас, с която на осн. чл. 196 ал.5 ЗУТ , е разпоредено премахване на временен обект- павилион- обущарски услуги, намиращ се в гр. Бургас, ул. „Левски”, южно от сградата на блок на ДЗИ.

Връща преписката на Зам.Кмета на Община Бургас за изпълнение на указанията по прилагане на закона

Решението подлежи на обжалване  пред Върховен административен съд гр. София  в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                            СЪДИЯ: