Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас,№786/10.05.2014г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на десети април, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР Х.

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

 

при секретар Г.Ф. и с участието на прокурор Тони Петрова изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 107/2014г. за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на Регионална дирекция по горите гр.Бургас, е оспорил решение №193/03.12.2013г. постановено по АНД №417/2013г. по описа на Районен съд гр.Поморие, с което е отменено наказателно постановление №36/29.08.2013г. издадено от касатора. С наказателното постановление на Н.Х.Т.,***, за нарушение на чл.213, т.2 от Закона за горите, на основание чл.266, ал.1 от същия закон е наложена глоба в размер на 800 лв. и на основание чл.273, ал.1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите предмет на нарушението – 8 пр. м3  дърва за огрев от дъб (метровки), както и са отнети вещите послужили за извършване на нарушението – 1 бр. товарен автомобил ГАЗ 53, с рег.№ В0436КС. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. 

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Бургас счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат.

Районният съд е приел, че наказателното постановление е издадено в противоречие с чл.34, ал.3 от ЗАНН. Мотивите обосновали този извод са свързани с приложението на чл.81, ал.4 от НК, защото съдът е счел, че абсолютната давност в такива случаи е 9 месеца, независимо от спирането и прекъсването на давността, а наказателното постановление е издадено след изтичане на тези срокове.

Настоящият състав не споделя тези изводи. Критерии за определяне на давността по чл.81, ал.4 от НК е вида на наказанието, което се предвижда за съответното нарушение. В случая наказанието е глоба и абсолютната давност за това нарушение следва да изтече четири години и шест месеца след датата на извършване на нарушението – чл.81, ал.4 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК. Механичното пренасяне на частта от разпоредбата на чл.81, ал.4 от НК спрямо какъв да е друг давностен срок е недопустимо според настоящия съдебен състав. В случая давността по чл.34, ал.3 от ЗАНН е прекъсната с образуване на наказателно производство – дознание №11-246/12 по описа на РУ МВР Поморие, водено срещу Н.Х.Т. за деяние по чл.235, ал.1 от НК, което производство е прекратено с приложеното по делото постановление изх.№412/12 от 28.05.2013г.

С оглед събраните по делото доказателства настоящия съдебен състав счита, че се касае за маловажен случай по смисъла чл.28 от ЗАНН.

По делото е установено, че в денят преди съставяне на АУАН субекта на нарушение Н.Т. е получил два броя превозни билети от ДГС Старо Оряхово, представени по делото с поредни номера издадени на 18.01.2012г. в 10,54ч. и 10,59 ч. всеки за по четири пространствени кубически метра дървесина „благун” – дърва за огрев. В превозните билети е посочен регистрационен номер на превозното средство - В 2012 КС и крайна дестинация гр.Бургас. От постановлението за прекратяване на наказателното производство се установява, че дървата е следвало да бъдат разтоварени в с.Черно море, община Бургас, където живеел тъстът на Н.Т., за който били предназначени дървата. Посоченият в превозните билети автомобил се повредил по пътя. Н.Т. се обадил на свой приятел от с.Пчелник – Р. С., който се отзовал и откарал Т. *** да пренощува. На следващия ден – 19.01.2012г. Т. и С. пренатоварили дървата от повредения автомобил на товарния автомобил, собственост на С. и потеглили към мина Черно море, когато в района на с.Порой община Поморие били спрени за проверка от служители на РДГ Бургас.

По наказателното дело е бил разпитан служителя издал превозните билети, който посочил, че дървата за огрев в автомобила отговарят на тези по превозния билет.

В допълнение следва да се посочи, че в наказателното постановление изрично е заявено наличието на контролна горска марка по дървата за огрев, констатирани в автомобила, която е с номер 0630. Според превозните билети дървесината, чието превозване удостоверяват е маркирана със същия номер контролна горска марка.

Съгласно чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, посочен като нарушен в НП, забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.

Наказаният Н.Т. е транспортирал дървесината в съответствие със изискванията на цитираната норма на 18.01.2012г., за която дата са издадени представените по делото два превозни билета. На 19.01.2012г., когато е спрян за проверка от служители на РДГ – Бургас, 12 часовото действие на превозните билети е било изтекло (чл.15, ал.1, предл.първо от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии).

Критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 НК е меродавен и при административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства.

В случая формално са изпълнени елементите на състава на административното нарушение по чл.213, ал.1, т.2 вр. чл.266, ал.1 от ЗГ, но с оглед липсата на вредни последици и предвид наличието на други смекчаващи обстоятелства деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.

Безспорен по делото факт е, че дървесината е придобита от наказаното лице Н.Т. надлежно и в съответствие с регламентираните в ЗГ, ППЗГ и другите подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, което обосновава извода за липса на нанесени щети. Същевременно причините довели до забавяне на транспортирането в рамките на времетраенето позволено в превозните билети са форсмажорни – извън волята и независимо от усилията на Н.Т.. Тяхното внезапно осъществяване не може да му се вмени във вина.

Вярно е, че в чл.15, ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирана хипотеза подобна на случилата се с Н.Т. - при възникване на авария или на други обстоятелства по време на транспортиране на дървесина, налагащи удължаване на срока по ал. 1 за повече от 2 часа или претоварването на дървесината на друго превозно средство, се издава нов превозен билет от оправомощено лице по чл.211, ал.2 ЗГ. В новия превозен билет се посочват номерът и датата на стария билет и дървесината се придружава от двата билета. Именно за това деянието извършено от наказаното лице формално осъществява състава на нарушението. От друга страна законността на придобиването на дървесината, която се е транспортирала, фактът, че процеса по нейното транспортиране е започнал легитимно, извънредно настъпилите обстоятелства свързани с повредата на автомобила, в който е превозвана дървесината и краткото време от изтичането на срока на превозните билети до констатиране на нарушението, посоката на движение, съответстваща на описаната в превозните билети са обстоятелства, които в своята съвкупност еднозначно обосновават извода за наличие на деяние, което се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид.

По изложените съображения крайният извод на районния съд за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление е правилен.

Поради неоснователност на касационните оплаквания решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас

 

Р Е Ш И:

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 193/03.12.2013г. постановено по АНД №417/2013г. по описа на Районен съд гр.Поморие.

         Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: