Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 926              01.06.2012г.           град Бургас

 

Административен съд – гр.Бургас, петнадесети състав, на трети май две хиляди и дванадесета година в публично заседание в следния състав:

  Председател: Станимир Христов

 Членове: 1. Галина Радикова

                   2. Чавдар Димитров

 

при секретаря Г.Ф. и прокурор Галина Колева като разгледа докладваното от съдия Димитров касационно наказателно административен характер дело номер 107 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.П.К., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „С.К. – Трейдинг”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.*** и съдебен адрес гр.***; против решение №194/16.12.2011г., постановено по НАХД №338/2011г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление №02-0201570/ 29.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което на касатора  за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размера на 7 000 лева. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител адв. И.Б., БАК, поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът - директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, редовно уведомен, чрез надлежно упълномощеният си представител юрисконсулт Н. оспорва жалбата, като иска от съда да потвърди първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

 Производството пред Районен съд - Айтос е образувано по жалба на ЕТ „С.К. – Трейдинг” против наказателно постановление №02-0201570/29.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което на касатора  за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ (Кодекса на труда) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размера на 7 000 лева. Приема за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от служители на дирекция „Инспекция по труда” е констатирано, че търговецът – жалбоподател, в качеството си на работодател, не е изпълнил даденото задължително предписание от Дирекция „Инспекция по труда” гр.Бургас с Протокол №290/08.02.2011г. по т.2, а именно работодателят да изплати на Р.К.М. на длъжност продавач – консултант и на другите работници и служители полагащото им се трудово възнаграждение съгласно представена ведомост за ноември 2010г., като срокът на изпълнение е 23.02.2011г. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление. Правно значимите обстоятелства са установени чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.

 Решението на Районен съд – Айтос е неправилно и следва да бъде отменено в частта относно наложеното наказание.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно наличието на нарушение на материалния закон и допускане на съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на оспореното решение.

В касационната жалба са изложени пространни разсъждения във връзка с наличие на сключено допълнително споразумение на основание чл.66, ал.1, т.7 от КТ между Р.М. и търговеца. На практика такова не е представено нито пред административния орган, нито в хода на първоинстанционното производство, поради което настоящият съдебен състав приема, че подобно споразумение липсва.

Независимо от горното следва бъде уточнено и това, че изводите на първоинстанционния съд относно императивния характер на чл.128, чл.245 и чл.270 от Кодекса на труда.

Първата от разпоредбите вменява задължение за работодателя да заплаща трудовото възнаграждение в установените срокове, като според чл.270 КТ то се заплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, като според разпоредбата на чл.245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащане на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Всички тези разпоредби целят да гарантират осигуряване на екзистент минимума от парични средства, необходими на всеки човек и домакинство за посрещане на ежедневните и ежемесечните му нужди. Именно по тази причина разпоредбите, които уреждат изплащането на трудовото възнаграждение са императивни и на тях не могат да противоречат никакви уговорки в противен смисъл. Предвид изложеното, дори и при наличие на сключено между работодателя и конкретното лице допълнително трудово споразумение, същото би било нищожно.

Въпреки правилните правни изводи на съдебния състав, основателно се явява възражението на касатора за размера на наложената глоба. Действително, първата инстанция е приела, че максималния размер на имуществената санкция е 15000 лева, докато нормата на чл.415, ал.1 от КТ предвижда, че този размер е 10000 лева. Настоящият съдебен състав споделя мнението на касатора, че така констатираното нарушение не е повторно и липсват данни за предходни такива, които да са били надлежно санкционирани с влязъл в сила административно-наказателен или съдебен акт, поради което размерът на административното наказание следва да бъде определен към минималната граница от 1500 лева, което наказание според настоящия съдебен състав следва да окаже възпитателно и възпиращо въздействие както върху конкретния нарушител, така и върху обществото като цяло.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за неправилно в частта относно определеното наказание, поради което същото следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка  с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №194/16.12.2011г., постановено по НАХД №338/2011г. по описа на Районен съд – Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление №02-0201570/ 29.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което на С.П.К., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „С.К. – Трейдинг”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.*** и съдебен адрес гр.***  за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размера на 7 000 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №02-0201570/ 29.04.2011г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Бургас, с което на С.П.К., ЕГН ********** в качеството му на ЕТ „С.К. – Трейдинг”, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление гр.*** и съдебен адрес гр.***  за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размера на 7 000 лева, като намаля размера на наложената имуществена санкция на 1 500 лева (хиляда и петстотин лева).

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                 2.