Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1290                      29.06.2018г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На четиринадесети юни,                               две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Панайот Генков

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов

Секретаря: Кристина Линова

Прокурор: Андрей Черевяков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1079 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.189, ал.8 от Закона за движението пътищата (ЗДвП), вр. чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от И.Н.Т., ЕГН-**********,***, против решение № 267/01.03.2018г. постановено по НАХД № 5268/2017г. на Районен съд - Бургас. Касаторът иска от настоящия съд да отмени оспорвания съдебен акт като незаконосъобразен, необоснован, постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и да отмени потвърдения с него електронен фиш. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК. Излагат се възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, който не е отговорил на доводите в жалбата – липсата на пътен знак, в района където е извършено заснемането с техническо средство, направеното възражение за изтекла давност, неяснота дали нарушението е било установено в населено или извън населено място, неправилна квалификация на нарушението и липса на предоставена информация къде е извършена проверката на техническото средство. В открито съдебно заседание касаторът не се явява, не се представлява и не сочи нови доказателства.

Ответникът  Областна дирекция на МВР-Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител пред съда, не ангажира докателства и изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

 

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил електронен фиш на ОД на МВР-Бургас за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 1140726, с който за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. За да постанови решението си съдът е намерил, че от формална страна обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити, като възраженията на нарушителя досежно издаването на същия при допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН са намерени от съда за неоснователни. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява съставомерност на констатираното деяние, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето на соченото основание, с налагане на предвиденото наказание в съответната санкционна разпоредба. Намерил е, че съгласно справката, собственик на моторното превозно средство (МПС) с което е извършено нарушението, е И.Н.Т.. Той не се е възползвал от възможността на чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което съдът е преценил, че правилно наказващият орган е определил жалбоподателя за наказателно отговорно лице. Използваното техническо средство за заснемане скоростта на движение е система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение “Sitraffic ERS 400“, произведена от „Siemens AG Osterreich“Австрия, за която е издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009г. от Българския институт по метрология, валидно до 06.10.2019г. От протокола от проверка №  274-ИСИ/15.07.2015г. на същия институт се установява, че техническото средство е преминало проверка за техническа годност на 15.07.2015г., технически изправно е и отговаря на метрологичните изисквания за употребата му на територията на Република България. Пътен знак Е-24 на процесният участък действително е монтиран, видно от посоченото в самия електронен фиш, а доказателство в тази насока е и наличното по делото уведомление от ОД на МВР сектор „Пътна полиция”, че поставените пътни знаци Е-24 са монтирани през месец юни 2015г., т.е. преди датата на констатиране на настоящото нарушение. В електронния фиш точно е отразена нарушената законова норма – чл.21, ал.2 от ЗДвП, предвиждаща когато скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това да се сигнализира с пътен знак, какъвто е бил налице. Предвид изложеното съдът е приел, че електронният фиш е правилен и законосъобразен, поради което го е потвърдил.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. За да постанови оспореното решение, районният съд е установил прецизно всички релевантни за спора факти. Възприел е фактическата обстановка, описана в електронния фиш, достигайки до правилния извод, че тя се подкрепя от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства – снимка от паметта на автоматизираното техническото средство, с което е установено управлението с превишена скорост.

Неоснователни са направените възражения за незаконосъобразност на електронния фиш. Същият съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити и е издаден по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи. Следва да се има в предвид, че в случая разпоредбите на ЗАНН и по-точно изискванията за съдържание на актовете за установяване на административни нарушения и наказателните постановления, не намират приложение, доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на водачите на МПС посредством електронен фиш, при нарушение установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Също така, макар и ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне по отношение на електронния фиш, на правилата за съставяне на наказателното постановление и неговите реквизити, въведени с разпоредбите на ЗАНН.

Пред районния съд са представени снимката, която е изготвена от техническото средство и въз основа на която е установено нарушението (л.25), удостоверение за одобрен тип на средство за измерване № 09.10.4823 за устройство тип „Sitraffic ERS 400“ (л.26) с каквото е направена тази снимка и който е записан на нея, както и протокол от проверка №  274-ИСИ/15.07.2015г. (л.27) за изпитване техническата годност на конкретното техническо средство. Видно от тях процесната автоматизирана система отговаря на всички необходими изисквания и ясно е определила скоростта и посоката с които се е движело превозното средство, а именно: лек автомобил марка Мерцедес С550, рег.№ РВ-7055-РТ, собственост на касатора, съгласно представената справка (л.25-задната страна). Автоматизирана система е била сертифицирана и изпитана от Българския институт по метрология, който е извън системата на Министерство на вътрешните работи.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издаден процесният електронен фиш касае превишаване на разрешената скорост до 60 км/ч, ограничение на скоростта за движение в извън населено място – ясно посочено в електронния фиш, която е установена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е текстът на разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Предвид събраните по делото доказателства безспорно се установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при движение със скорост от 106 км/ч от автоматизирано техническо средство № 003059049644, извън населено място. Превишението на разрешената скорост от 46 км/ч попада в стойностите определени в нормата на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП в приложимата редакция от преди изменението в ДВ бр.101 от 2016г. , която е по-благоприятна за дееца и съгласно която размерът на глобата, за превишение от 41 до 50 км/ч извън населеното място, е 200 лева. Понастоящем размерът на глобата за такова превишение е удвоен.

Не отговаря на обективната истина твърдението на касатора, че конкретното автоматизирано техническо средство не е било обозначено по надлежния ред. Съгласно приложимата разпоредба към момента на извършване на деянието на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, понастоящем отменена в ДВ бр. 54 от 2017г.,  определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение; контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение. Касаторът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си, че на мястото не бил поставен съответен пътен знак към момента на установяване на нарушението, а и видно от съдържанието на електронния фиш, пътен знак Е-24 на процесният участък действително е бил монтиран, а контролният орган е удостоверил, че поставените пътни знаци Е-24 са монтирани през месец юни 2015г., т.е. преди датата на констатиране на настоящото нарушение, както правилно е отбелязал районния съд.

Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че възраженията на касатора за изтекла давност са неоснователни. Процесното нарушение е допуснато на 02.09.2015г. Обжалвания електронен фиш не е влязъл в сила, поради което и на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение следва да намери разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН, вр. тълкувателно постановление № 1/27.02.105г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСС от HK на BKC и ОСС от II колегия на BAC. Съгласно посоченият текст от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание – глоба, е три години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в приложимата редакция на ДВ, бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е четири години и шест месеца и започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай на 02.09.2015г., поради към момента на постановяване на настоящото решение същият не е изтекъл.

При извършената служебна проверка съдебният състав установи, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд - Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267/01.03.2018г. постановено по НАХД № 5268/2017г. на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:                 1.

 

 

 

 

 

                                                                                                2.