О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№898                            26.05.2016 година                                             гр.Бургас

 

 

Бургаският административен съд                                                                               VІІ състав,

на двадесет и шести май,                                                 две хиляди и шестнадесета година.

В закрито заседание в следния състав:

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 1077 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Н.С.С.,***, против Областна дирекция на МВР гр.Бургас, ул.Хр.Ботев №46. В исковата молба се твърди, че на 05.03.2015г. на ищеца е било прекратено служебното правоотношение с МВР поради пенсиониране. Съгласно нормата на чл.234, ал.10 от ЗМВР, обезщетенията по този член се изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение. Независимо от цитираната норма, дължимото обезщетение е било изплатено на ищеца със забавяне на 18.12.2015г., поради което същият е предявил настоящата искова претенция за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 1`352,82 лева, явяваща се законната лихва от деня на поканата – 15.04.2015г. до деня на плащане – 18.12.2015г., вследствие на неоснователно забавяне изплащането на дължимото му се обезщетение при пенсиониране, както и направените разноски.

По повод така подадената искова молба и като съобрази закона, настоящия съдебен състав намира следното:

В разпоредбата на чл.125 от Закона за държавния служител, субсидиарно приложим по отношение на държавните служители в системата на МВР, имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. С оглед цитираната норма делото е неподсъдно на административните съдилища. В случая е налице имуществен спор, който следва да бъде предявен и разгледан по общия исков ред пред съответния граждански съд.

Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и той е длъжен като я констатира да се отведе поради липса на материална компетентност и да изпрати делото на компетентния съд, в случая Районен съд Бургас. Постановеното решение при липса на родова подсъдност е недопустимо и подлежи на обезсилване. Ето защо производството пред Административен съд Бургас следва да бъде прекратено, а жалбата да се изпрати по компетентност на Районен съд Бургас.

Що се отнася до цитираното в исковата молба определение № 6 от 08.03.2016г. по гр.д.№ 1-А/2016г. на 5-членен смесен състав на ВКС и ВАС, то касае претенция на същия ищец Н.С., произтичаща от забавянето при плащането на същото обезщетение при пенсиониране, но нейния предмет е обезщетение за неимуществени вреди. Именно при претендирането на тези неимуществени вреди в определение № 6 от 08.03.2016г. по гр.д.№ 1-А/2016г. е обоснована подсъдност на административните съдилища, произтичаща от твърдяното незаконосъобразно бездействие на административния орган. В случая обаче не се касае за неимуществени вреди, а за имуществени такива и тяхното основание е забава при плащане.

Съгласно т.6 от Тълкувателно постановление № 2 от 15.05.2015г. по т.д.№ 2/2014г. на ОС ГК ВКС и ВАС, споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и тези, свързани с дисциплинарната отговорност на държавните служители, на основание чл.124 от ЗДСл са подсъдни на административните съдилища. Останалите имуществени спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища.

При тези указания и след като настоящият имуществен спор се основава на забава при плащане на дължимото обезщетение, той подлежи на разглеждане по общия исков ред. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с т.23 от Тълкувателно решение № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС приемайки, че трудови спорове по смисъла на чл.104, т.4 от ГПК са освен всички спорове по КТ, така и имуществените спорове с работодателя на лица, чиито правоотношения по престиране на труд се уреждат със ЗДСл и ЗМВР, които не се разглеждат по реда на АПК, а по реда на ГПК от гражданските съдилища. Същото становище е застъпено и в Определение № 20 от 01.07.2010г. по гр.д. № 16/2010г. на 5-членен смесен състав на ВКС и ВАС.

Съгласно друга задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 14 от 17.02.2011г. по гр.д.№ 625/2010г. на ІІІ г.о., постановено в производство по реда на чл.290 ГПК, пасивно материалноправно легитимирано по иска лице е МВР, а ищецът е освободен по силата на закона от заплащане на държавна такса за водене на делото (т.23 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г.,ОСГТК на ВКС).

Воден от гореизложеното и на основание чл.135 от АПК, Административен съд Бургас, VІІ-ми състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1077 от 2016 година, по описа на Административен съд Бургас.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: