Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1650                   05 октомври 2018 година             град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                               

                                                                                   Съдия : Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар Биляна Недкова

като разгледа административно дело  номер  1076   по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по  чл. 156 и сл. във връзка с чл.83, ал.4 ДОПК.

Образувано е по жалба на  „Ист-ком“ООД/в ликвидация/, ЕИК/Булстат 102647813, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Шейново“№ 61А, ет.2, ап.ляв, представлявано от А. *. Попов против акт за дерегистрация по ДДС №020991800235345 от 05.02.2018 г. на старши инспектор по приходите, ТД НАП Бургас, потвърден с решение №78 от 10.04.2018 г. на директора на дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Счита, че актът за дерегистрация по ЗДДС е неправилен и незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон и е необоснован. Иска да се отмени. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт, не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес, съдържа изискуемите по закон форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  основателна по следните съображения:

Видно от представената административна преписка, по повод подадено от жалбоподателя заявление за дерегистрация по ЗДДС/л.78 от делото/, с  резолюция за извършване на проверка №022691800128363 от 22.01.2018 г., издадена от началник сектор „Регистрация”, ТД НАП Бургас, била разпоредена такава на задълженото лице  за установяване на факти и обстоятелства за прекратяване на регистрацията по ЗДДС, на основание чл.107, т.4, б „а“ ЗДДС /л.77 от делото/. Към заявлението били приложени изискуемите документи по чл.77, ал.1 ППЗДДС.

При проверката било констатирано, че дружеството е с регистрация  по реда на ДОПК от 06.06.2000 г. и с регистрация по ЗДДС от 28.11.2005 г. Същото е вписало прекратяване на търговската си дейност от 12.12.2015 г. 

След анализ на представените към заявлението документи било установено, че справката за облагаемия оборот по месеци за последните 12 месеца, преди текущия е с оборот 243.75 лева, направен през 12.2017 г., а справките за ВОП и дистанционни продажби са с нулева стойност. Било установено също, че „Ист-ком“ООД/в ликвидация/ е собственик на имот и построената върху него жилищна сграда за сезонно ползване в гр.Свети Влас, съобразно нот.акт №134, т.Х, дело №1394, вх.рег.№1966 от 21.04.2009 г. на служба по вписванията Несебър/л.92 и 94 от делото/ и удостоверение за въвеждане в експлоатация №142/10.06.2010 г., л.91 от делото/. Дружеството нямало търговски, производствени или складови обекти и назначен персонал. Имало открита една банкова сметка ***. фискално устройство.

Съобразно декларация на ликвидатора на дружеството, процедурата по ликвидация е започнала на 12.12.2015 г. с вписване на документите в Търговския регистър и назначаване на ликвидатор, но поради съдебни спорове съдът е наложил обезпечителна мярка „спиране на регистърното производство“. С последващо определение съдът е отменил наложената обезпечителна мярка, което не е обжалвано и е влязло в сила на 17.01.2018 г., и жалбоподателят е подал заявление за дерегистрация/л.88 и 89 от делото/, входирано на 22.01.2018 г.

В резултата на констатациите от извършената проверка органът по приходите е приел, че са изпълнени изискванията за задължителна дерегистрация по ЗДДС на „Ист-ком“ООД, на основание чл.107, т.4, б. „а“ ЗДДС, считано от 12.12.2015 г., съобразно чл.109, ал.6 ЗДДС, и на 05.02.2018 г. е издал акт за дерегистрация по ЗДДС №020991800235345 /л.74 от делото/.

Последният е обжалван по административен ред и е потвърден с решение № 78 от 10.04.2018 г. от директора на дирекция „ОДОП“ Бургас.

В жалбата си и пред съда „Ист-ком“ООД /в ликвидация/ оспорва датата, от която дружеството е дерегистрирано по ЗДДС. Счита, че това не е 12.12.2015 г., датата, на която действително  в търговския регистър е вписано прекратяване  и обявяване на дружеството в ликвидация, което обстоятелство обаче  е  оспорено по съдебен ред, а 05.02.2018 г., датата на която му е връчен актът за дерегистрация по ЗДДС.

При така установените факти, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е съставения на „Ист-ком“ООД/в ликвидация/ акт за дерегистрация по ЗДДС №020991800235345/05.02.2018 г., потвърден с решение № 78/10.04.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас.

При извършена служебна проверка относно законосъобразността и обосноваността на обжалвания административен акт, съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и съображенията за това са следните:

От фактическа страна не се спори, че жалбоподателят, е поискал от органа по приходите да бъде дерегистриран по ЗДДС, за което е подал заявление. Не се оспорва обстоятелството, че  на 12.12.2015 г. в търговския регистър е вписано прекратяване на дружеството и обявяването му в ликвидация.

Спорът е правен и се свежда до това, от коя дата следва да се счита, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС-12.12.2015 г.-датата на която е вписано в Търговския регистър прекратяване и обявяване в ликвидация, обстоятелство, което обаче е оспорено по съдебен ред или 05.02.2018 г. -датата, на която на дружеството е връчен актът за дерегистрация по ЗДДС.

Нормата на чл.107 ЗДДС сочи изчерпателно хипотезите на задължителна дерегистрация, сред които е и тази по чл.107, т.4, б. „а“ ЗДДС, а именно при прекратяване на юридическо лице-търговец, със или без регистрация-материалноправната предпоставка за издаване на оспорения в настоящото производство акт за дерегистрация.

Според правилото на чл.109, ал.1 ЗДДС, в случаите по чл. 107, т. 3 и при прекратяване на юридическо лице с ликвидация, лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107, а в случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107/чл.109, ал.6 ЗДДС/.

Съобразно правилото на чл. 107, т. 4, б. „а” ЗДДС, прекратяването на юридическото лице-търговец подлежи на задължителна дерегистрация. За тази цел ликвидаторът следва да подаде заявление в съответната териториалната дирекция в 14 дневен срок от настъпване на събитието. Законът не е посочил изрично точния момент, но може да се направи извод, че срокът започва да тече от деня, следващ деня на обявяване от страна на Агенцията по вписванията, че е отразила в търговския регистър решението за прекратяване на дружеството. Законът приема за дата на дерегистрацията момента на възникване на правното основание за нея, а не датата, на която е издаден акта за дерегистрация. Следователно от този момент нататък, каквито и сделки да извършва дружеството в ликвидация, те не би следвало да се облагат с ДДС.

В случая, действително в търговския регистър е вписано прекратяване на дружеството и същото е обявено в ликвидация на 12.12.2015 г., което вписване е оспорено по съдебен ред. Проследявайки в хронологичен ред възникналите обстоятелства се установява следното:

С определение №505 от 05.05.2016 г. по частно търговско дело №178/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд/БОС/ е постановено заличаване на решението за прекратяване и ликвидация от търговския регистър до влизане в сила на съдебното решение. Оспорването на вписването е извършено с установителен иск по чл. 29 Закона за търговския регистър/ЗТР/ и цели защита срещу порочните вписвания в търговския регистър. В конкретния случай, засяга съществуването на вписаното в търговския регистър обстоятелство, произтичащо от невзето решение на орган на дружество. Правният интерес за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство се определя именно от последиците на съдебното решение, предвидени в чл. 30 ЗТР. Успешно проведеният иск не води до отмяна на съответното решение, а до неговото заличаване от търговския регистър, което има действие занапред и не засяга с последиците си действия и сделки, предприети от търговеца до момента на влизане в сила на решението. Това разбиране е възпроизведено и в разпоредбата на чл.8 ЗТР, съгласно която заличаването на вписването прекратява занапред действието на вписването. Действието само занапред е по отношение, както на членовете на дружеството, така и по отношение на третите лица.

Следователно, първоначално вписаното по партидата на дружеството прекратяване и обявяване в ликвидация в търговския регистър не е породило правни последици до момента, до който с определение №1304 от 29.12.2017 г. по същото търговско дело, съдът е отменил допуснатото обезпечение „спиране на регистърното производство“, поради отпадане на обезпечителната нужда. Това определение е влязло в сила на 17.01.2018 г./л.63 и 64 от делото/ и именно то е обусловило липсата на вписана промяна в търговския регистър по отношение на „Ист-ком“ООД, относно датата на прекратяване  - 12.12.2015 г. По партидата на дружеството са отбелязани и цитираните две определения: за спиране на регистърното производство и окончателният акт, чието съдържание е довело до същия правен резултат - до отразения в началния момент в търговския регистър актуален статус на дружеството и дата на прекратяване - 12.12.2015 г.

По отношение направените от жалбоподателя твърдения, че „прекратяване на търговската дейност“ не съществува като основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС, съдът намира следното:

Под „прекратяване” следва да се разбира спиране на търговската дейност на дружеството. То престава да извършва търговски сделки, да получава нови приходи и да прави разходи. В правната доктрина се приема, че при прекратяването на търговското дружество то престава да упражнява стопанска дейност, в неговия юридически статус настъпват изменения и неговата търговска правосубектност се ограничава. Прекратяването на търговското дружество е необходима предпоставка за откриване на производството по ликвидация, която цели да бъде осребрено цялото имущество на дружеството, като целта е да бъдат удовлетворени всички претенции на кредиторите на дружеството. Допустимо е сключването на нови сделки, само доколкото по този начин се изпълняват целите на ликвидацията. Продажбата на дълготрайни материални активи през 2016 г., така както се установява от приетата съдебно-счетоводната експертиза, би могло да представлява и част от процеса по осребряване на имущество на търговски дружества в ликвидация, което не е икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал. 2 ЗДДС. В конкретния случай обаче, това е без значение, тъй като вписаното към 12.12.2015 г. прекратяване е подложено на съдебен контрол и това е достатъчно основание по посочените по-горе причини, неговото действие да бъде отложено до разрешаване на спора.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че   „Ист-ком“ООД/в ликвидация/ се счита за прекратено с постановяване на цитирания съдебен акт, в сила от 17.01.2018 г., от който момент започва да тече и срокът за подаване на заявлението за дерегистрация по чл.109, ал.1 ЗДДС, при наличие на посочената хипотеза в чл.107, т.4, б. „а“ ЗДДС. Същото е подадено на 22.01.2018 г. в рамките на законовия 14-дневен срок /л.78 от делото/.

При това положение, съдът намира, че оспореният акт за дерегистрация по ДДС №020991800235345 от 05.02.2018 г. на старши инспектор по приходите, ТД НАП Бургас, потвърден с решение №78 от 10.04.2018 г. на директора на дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, е неправилен и незаконосъобразен, като съгласно чл.109, ал.6 ЗДДС за дата на дерегистрацията, следва да се приеме датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107 ЗДДС, а именно 17.01.2018 г.

При този изход на спора и предвид направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото общо в размер на 1 950.00 лева, представляващи -50.00/петдесет/ лева, дължима и заплатена държавна такса, 1 200.00/ хиляда и двеста лева/ адвокатско възнаграждение и 700.00 /седемстотин/ лева възнаграждение за вещо лице.

Мотивиран от  изложеното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд  Бургас, осми състав:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ акт за дерегистрация по ДДС №020991800235345 от 05.02.2018 г. на старши инспектор по приходите, ТД НАП Бургас, потвърден с решение №78 от 10.04.2018 г. на директора на дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, като, съгласно чл.109, ал.6 ЗДДС,  ОПРЕДЕЛЯ  дата на дерегистрацията - 17.01.2018 г.

         ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, да заплати на „Ист-ком“ООД/в ликвидация/, ЕИК/Булстат 102647813, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Шейново“№ 61А, ет.2, ап.ляв, представлявано от А. *. Попов, разноски в размер на 1 950.00 лв. / хиляда деветстотин и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                              СЪДИЯ :