Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1859              26  октомври  2018 година                   град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на десети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                 Съдия : Златина Бъчварова

                                                                       

Секретар Б. Недкова

като разгледа административно дело  номер  1075   по описа за  2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Производството е по  чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на „Инфинити 3“ЕООД, ЕИК/Булстат 175062262, със седалище и адрес на управление- гр.Несебър, к.к „Слънчев бряг-запад“, административен център „Сапфир“, ет.3, представлявано от Ю.И.Х., против ревизионен акт №Р-02000217002922-091-001 от 07.12.2017 г., поправен с ревизионен акт/РА/ №П-02000218001335 от 05.01.2018 г. на началник сектор „Ревизии“- възложител на ревизията и главен инспектор по приходите- ръководител на ревизията при ТД НАП Бургас, частично потвърден с решение №60 от 19.03.2018 г. на  директора на дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период месец юли 2016 г. в размер на 11 691.97 лева-главница и лихва в размер на 1 559.05 лева.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. Твърди, че ревизионният акт е неправилен и незаконосъобразен. Излага съображения. Иска да се отмени. Не ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът по жалбата - директорът на  дирекция „ОДОП”  Бургас, ЦУ НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Моли да се отхвърли. Представя по делото административната преписка по издаване на оспорения акт. Претендира  юрисконсултско възнаграждение. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал.1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице, което е адресат на акта и има правен интерес от оспорването му, съдържа необходимите по закон форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представената административна преписка, ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № Р-02000217002922-020-01 от 15.05.2017 г. на началник сектор „Ревизии“, ТД НАП Бургас, със срок на ревизията до 2/два/ месеца от датата на връчване/връчена на жалбоподателя на 23.05.2017 г./ и следния обхват: корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. и ДДС за данъчен период 01.01.2015 г. - 31.03.2017 г./л.126 от делото/;  изменена със ЗИЗВР № 02000217002922-020-02 от 10.07.2017 г., според която ревизията следва да завърши до 23.08.2017 г. /л.123 от делото/; изменена със ЗИЗВР №   02000217002922-020-03 от 17.08.2017 г.,  според която ревизията следва да приключи до 23.09.2017 г./л.120 от делото/. Цитираните заповеди са подписани с електронен подпис, който е валиден към всяка от  датите на издаването им/л.6, гръб, 10 и 11 от делото/.

Ревизионният доклад № Р-02000217002922-092-001 от 09.10.2017 г. е издаден  от ревизиращия екип, притежаващ валидни електронни подписи към 09.10.2017 г./л.7, 12-15 от делото/, и е връчен на жалбоподателя по електронен път на 18.10.2017 г./л.72, гръб от делото/.Срещу ревизионния доклад, на 30.11.2017 г., задълженото лице е депозирало възражение, което не е уважено от органа по приходите/л.55 от делото/.

Въз основа на ревизионния доклад е издаден процесният ревизионен акт, поправен с ревизионен акт №П-02000218001335-003-001 от 05.01.2018 г., от компетентен орган по чл.119, ал.2 ДОПК, след извършена ревизия на жалбоподателя  по общия ред.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред и е потвърден частично с решение № 60 от 19.03.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Бургас, ЦУ НАП, с който са установени задължения за ДДС  за данъчен период месец юли 2016 г. и съобразно който са направени следните констатации и правни изводи:

Между Д.П.Е., гражданин на Великобритания - купувач и „Инфинити 3“ ООД-продавач е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот от 09.02.2007 г. с предмет „недвижим имот, находящ се в масивна жилищна сграда, която ще бъде изградена съгласно одобрени архитектурни книжа на туристически комплекс „Шато Валон“, строящ се в ПИ УПИ-I, кв.6501 по плана на к.к. „Сл.бряг-запад“, община Несебър, а именно апартамент /студио/ № 16, разположен на първи етаж от сграда В. Уговорена е цена в размер на 36 902.30 евро с ДДС, платима по посочения в договора начин /л.19 и сл. от делото/.  На 01.07.2016 г. е подписан анекс към предварителния договор, съгласно който цената на имота с приспаднато договорено намаление в абсолютна сума 1 034.24 евро се договаря в размер на 35 868.06 евро, като върху цената не се начислява ДДС на основание чл.45, ал.3 вр. с ал.7 ЗДДС и която цена е изцяло заплатена от купувача - чл.10.1 от анекса /л.29 и сл. от делото/.

Във връзка със сключения договор били извършени плащания, документирани с фактури № 0000000001/09.02.2007 г. с данъчна основа 53 544.21 лева и ДДС 10 708. 84 лева с предмет „плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот“ и № 2000000224/17.07.2012 г. с данъчна основа 4 915.65 лева и ДДС 983.13 лева с предмет „вноска по договор за покупко-продажба на недвижим имот - студио В-16…предварителен договор за продажба от 09.02.2007 г.“. Тези факти не се оспорват от страните. Не се оспорва и фактът, че когато е сключен договора и са извършени плащанията, предмет на доставката са били „нови сгради“ по смисъла на §1, т.5 ДР ЗДДС. Обектът е въведен в експлоатация с удостоверение № 55/24.03.2009 г. за въвеждане в експлоатация на строеж /л.88 от делото/.

През м.юли 2016 г., във връзка с анекса са издадени две кредитни известия/КИ/: КИ № 2000000285/01.07.2016 г. с данъчна основа 53 544.21 лева и ДДС 10 708.84 лева към фактура № 0000000001/09.02.2007 г. /л.95 гръб, от делото/ и КИ № 2000000286/01.07.2016 г. с данъчна основа 4 915.65 лева и ДДС 983.13 лева към фактура № 2000000224/17.07.2012 г. /л.96 от делото/. Издадена и нова фактура № 2000000287/01.07.2016 г. на стойност 70 151.83 лева с предмет „вноска по договор за покупко-продажба на недвижими имот - ст.В-16, сграда В, ет.1, к-с Шато Валон“ и с основание за неначсляване на ДДС чл.45, ал.3 от ЗДДС /л.96 гръб, от делото/. Всички данъчни документи са с получател Д.П.Е.. Издадените кредитни известия и фактура са включени в дневника за продажби и справката-декларация по ЗДДС за данъчен период м.юли 2016 г.

Органът по приходи е приел, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.115 ЗДДС към м.юли 2016 г. Това което е направил жалбоподателят, според органа по приходи, представлява анулиране на погрешно издадени документи по смисъла на чл.116 ЗДДС, а не изменение в доставката по смисъла на чл.115 ЗДДС. Поради тези съображение на дружеството жалбоподател е начислен ДДС за внасяне в размер на 11 691.97 лева и лихви в размер на 1 559.05 лева, представляващ намаленият размер на ДДС за м.юли 2016 г. в резултат на включване на двете кредитни известия в резултата по справката декларация по ЗДДС.

След анализ на събраните по делото  доказателства, съдът приема за установено следното:

Предметът на разглеждане в настоящото производство са установените задължения по ЗДДС за данъчен период месец юли 2016 г. в размер на 11 691.97 лева - главница и лихва в размер на 1 559.05 лева.

Спор по фактите между страните няма. Спорният въпрос е, налице ли са основания за издаване на кредитни известия през месец юли 2016 г.

Установено е и не се спори, че при получаване на авансовите плащания, дружеството е издало две фактури:  № 0000000001/09.02.2007 г. и № 2000000224/17.07.2012 г. на обща стойност 70 151.83 лева с ДДС.

В конкретния случай става въпрос за две данъчни събития, едното резултат от авансово плащане и второ, несъстояло се - прехвърляне на собствеността върху имота, като следва да се отбележи, че ЗДДС и правилникът за неговото прилагане не предвиждат ред, по който доставчикът да промени веднъж избрания ред за третиране на доставката.

В нормата на чл.25, ал.7 ЗДДС /ред.ДВ, бр.95/08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ е посочено, че когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането /за размера на плащането/, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Съдът намира, че с извършените авансови плащания, за които са издадени процесните фактури, е настъпило данъчно събитие на основание чл.25, ал.7 ЗДДС и същите, към онзи момент са правилно издадени. Фактурите са правилно издадени и предвид уговорения в договора момент на прехвърляне правото на собственост върху имота - при заплащане на цената /чл.2.1 от договора/, тъй като  към датата на сключване на предварителния договор е налице яснота по отношение режима на бъдещата доставка - облагаема. Съгласно правилото на чл.25 ал.6 ЗДДС, в посочената редакция, на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4, данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

В конкретния случай, авансовите плащания се отнасят именно до  доставка на недвижим имот, който към уговорената дата на прехвъляне на собствеността, ще представлява нова сградапо смисъла на  § 1, т. 5 ДР ЗДДС, а доставката на нови сгради е облагаема, предвид разпоредбата на чл.45, ал.3 ЗДДС.

Самият предварителен договор, както и анексът към него не пораждат вещноправен прехвърлителен ефект, а само обективират волята на страните и служат като основание за извършване на плащанията.  В конкретния случай, към датата на подписване на анекса, липсва данъчно събитие, което да бъде да документирано. Едва при прехвърляне правото на собственост, ще е налице доставка, за която ще се приложи данъчният режим към датата на възникване на данъчното събитие, т.е. тя ще бъде определена като облагаема или освободена, в зависимост от характера на сградата /стара или нова/ към този момент. Установено е и не се спори, че към датата на издаване на кредитните известия, имотът не е прехвърлен на купувача с нотариален акт. Посоченото в кредитните известия основание:   плащане по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот” и “вноска по договор за покупко-продажба” не води до извода, че е налице настъпило данъчно събитие към датата на съставянето им. Възражението на жалбоподателя, че е налице изменение на данъчната основа и съгласно чл.115 ЗДДС доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, противоречи на документираното от от жалбоподателя. Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ЗДДС, регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при: изменение на данъчната основа; разваляне на доставката; промяна на вида на доставката. При изменение на данъчната основа или при разваляне на доставка се издава данъчно известие в 5-дневен срок от възникване на съответното обстоятелство: дебитно известие - при увеличение на данъчната основа и кредитно известие - при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки. Следователно, за да бъде издадено кредитно известие е необходимо изменение на данъчната основа в посока намаление. В конкретния случай, такова намаление не е налице. Посочената данъчна основа във фактурите по повод извършените плащания е общо в размер на 58 459.86 лева, а посочената данъчна основа в анекса е 35 868.06 евро или 70 151.83 лева, като за същата сума е издадена и фактура № 2000000287/01.07.2016 г., т.е. налице е увеличение.

Жалбоподателят може да се ползва от правото си на избор по реда на чл.45, ал.7 ЗДДС тогава, когато е налице доставка на сграда. Разпоредбата предвижда освобождаване доставката на сгради, които не са нови, а доставка на сграда е налице при прехвърляне на собствеността върху нея. ЗДДС не съдържа легално определение за сграда, но по смисъла на закона всяка движима и недвижима вещ е стока, арг. от чл.5, ал.1 ЗДДС. Нормата на чл.6 от с.з. регламентира като доставка на стока по смисъла на закона, прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Следователно, за да е изпълнено условието на чл.45, ал.7 ЗДДС е необходимо да е прехвърлена собствеността върху стоката, което в случая не е сторено.

Ето защо, издадените фактури във връзка с полученото авансово плащане следва да се анулират, като за анулирането се издава протокол по чл. 116 ЗДДС. Корекцията следва да се извърши, чрез посочване на полученото плащане с противоположен знак в дневника за продажби за данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие - прехвърляне на собствеността върху имота.

Правилно органът по приходи е установил, че не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.115 ЗДДС към м.юли 2016 г. и е определил размер на дължимия данък - 11 691.97 лева. и дължима лихва в размер на 1 559.05 лева.

По тези съображения, ревизионният акт, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и  в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, е правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника, в полза на администрацията следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на       928.00 /деветстотин двадесет и осем/ лева, определени на основание  чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от  изложеното и на основание чл. 160, ал.1 ДОПК, Административен съд Бургас, осми състав,

 

          Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Инфинити 3“ЕООД, ЕИК/Булстат 175062262, със седалище и адрес на управление- гр.Несебър, к.к „Слънчев бряг-запад“, административен център „Сапфир“, ет.3, представлявано от Ю.И.Х., против ревизионен акт №Р-02000217002922-091-001 от 07.12.2017 г., поправен с ревизионен акт/РА/ №П-02000218001335 от 05.01.2018 г., частично потвърден с решение № 60 от 19.03.2018 г. на  директора на дирекция  „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ Бургас, ЦУ НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период месец юли 2016 г. в размер на     11 691.97 лева и лихва в размер на 1 559.05 лева.

ОСЪЖДА „Инфинити 3“ЕООД, ЕИК/Булстат 175062262, със седалище и адрес на управление- гр.Несебър, к.к „Слънчев бряг-запад“, административен център „Сапфир“, ет.3, представлявано от Ю.И.Х., да заплати на дирекция „ОДОП” Бургас при ЦУ НАП  разноски в размер 928.00 /деветстотин двадесет и осем/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.                                                            

                                                             

 

 

                                                                   СЪДИЯ :