Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1300                      от 29.06.2018 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на  седми юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

                                                                       Членове: 1. Станимир Христов

               2. Диана Ганева

 

при секретаря Стоянка Атанасова и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1071 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция (РЗИ) Бургас с ЕИК 176032788 с адрес гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 120, представлявана от д-р В.Д.Ц.– зам.-директор против Решение № 292/08.03.2018 г., постановено по НАХД № 481/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 03.1-71/29.12.2017 год. на Зам.-директор на РЗИ Бургас, с което за нарушение на чл. 49, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на „Раффела“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени изцяло оспорваното първоинстанционно съдебно решение като неправилно и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът не се представлява и не изразява становище по оспорването.

Ответникът по касация – „РАФФЕЛА“ ООД с ЕИК 202376569 със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Сарафово“, ул. „Брацигово“ № 16А, представлявано от управителя Д.Д, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмени бележки по съществото на спора, в които оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за основателност на оспорването, като заявява твърдение, че в случая не са налице посочените в първоинстанционния съдебен акт нарушения, поради което съдебното решение се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и да се потвърди оспореното наказателно постановление.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „РАФФЕЛА“ ООД против Наказателно постановление № 03.1-71/29.12.2017 год. на Зам.-директор на РЗИ Бургас, с което за нарушение на чл. 49, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и на основание чл. 229, ал. 3 от ЗЗ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на Районен съд – Бургас е отменил  атакуваното наказателно постановление, като е приел, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, а при постановяване на наказателното постановление е нарушен и материалния закон.

Решението на Районен съд - Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са частично основателни, но не обосновават отмяна на оспорения съдебен акт.

Настоящият касационен състав не споделя развитите в първоинстанционното решение мотиви, съгласно които, административнонаказващия орган изкуствено и без правно основание е ангажирал два пъти административнонаказателната отговорност на дружеството, като намерените козметични продукти без съответните етикети са разделени в две отделни групи, за всяка от които е съставен отделен АУАН и НП. Така формирания извод е неправилен, доколкото в доказателствата по делото, в т.ч. АУАН и НП липсват такива, които да удостоверят, че в хода на извършената проверка, освен констатираните 14 бр. козметични продукти – лосион за ръце и тяло с № 306 (8 броя) и с № 618 (6 броя), в търговския обект, стопанисван от дружеството и находящ се в гр. Бургас, ул. „Транспортна“ № 23 са намерени и други количества от същите козметични продукти, за които са съставени отделни АУАН и НП. Обстоятелството, че в този търговски обект са установени именно 14 броя козметични продукти се потвърждава и от свидетелските показания на актосъставителката Овчарова, която е заявила за наличието на 14 продукта. В този смисъл, вписаното в мотивите на първоинстанционния акт обстоятелство за установени още 5 броя лосиони за ръце и тяло – два с № 306 и 3 с № 618, за които продукти е съставен отделен АУАН и НП не съответства на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не споделя и втория довод на първоинстанционния Районен съд Бургас, съгласно който, в хода на производството неправилно е приложен материалния закон. В мотивите на съдебния акт е прието, че в обстоятелствената част на АУАН са вписани две различни по своята същност и по легални определения, дадени в Регламент (ЕО) № 1223/2009 изпълнителни деяния – „пуснати на пазара“ или „предоставени на пазара“. Видно от приложения по делото АУАН № 127/06.07.2017 год., като конкретно изпълнително деяние, в същия е вписан израза – „…се предлагат за продажба…“. Действително в обстоятелствената част на АУАН са вписани и двата израза „пуснати на пазара“ или „предоставени на пазара“, но видно от текста на издаденото въз основа на него НП е прието, че въпросните продукти са „предоставени на пазара“, поради което, твърдяното от БРС противоречие е преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Независимо от горното, настоящия касационен състав споделя крайния извод на първоинстанционния районен съд относно незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление, като изцяло приема обоснования мотив за неправилно вписаната в НП правна квалификация на установеното административно нарушение. Видно от текста на съставения АУАН, като нарушени са приети нормите на чл. 49, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗЗ, във вр. с чл. 3 и чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 год., относно козметичните продукти. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 49, ал. 1 от ЗЗ указва, че козметичните продукти, които се предоставят на пазара, трябва да са безопасни за човешкото здраве, когато се използват при нормални или разумно предвидими условия, като се вземе предвид тяхното представяне, етикетиране, инструкции за употреба и унищожаване след употреба, както и всички други указания, предоставени от страна на производителя, дистрибутора и вносителя. Кога козметичните продукти са безопасни за здравето е регламентирано в ал. 2 на чл. 49, като в т. 8 е посочено, че козметичните продукти, които се пускат на пазара, са безопасни за човешкото здраве, когато са изпълнени изискванията за етикетиране съгласно чл. 19, параграфи 1, 2, 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1223/2009; информацията, посочена в чл. 19, параграф 1, букви "б", "в", "г" и "е" и параграфи 2, 3 и 4, се изписва задължително и на български език. Анализът на посочените правни норми показва, че разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ЗЗ е бланкетна такава, поради което при наличието на доказателства, че даден продукт не е безопасен за човешкото здраве, задължително следва да се посочи и съответната хипотеза на ал. 2, т. от 1 до 12 на чл. 49. Противно на изложеното, в оспореното НП, като нарушена правна норма е посочен единствено чл. 49, ал. 1 от ЗЗ, без да е направена задължителната привръзка с някоя от хипотезите на ал. 2, така както е в АУАН. В този смисъл, правилно и обосновано първоинстанционния районен съд е приел, че вписаната в наказателното постановление правна квалификация е неправилна, което обосновава незаконосъобразност.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка, в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 292/08.03.2018 г., постановено по НАХД № 481/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                 2.