РЕШЕНИЕ

 

                        1261                       дата   26 юни 2018г.                       град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас,    ХVI-ти състав,

в публично заседание на 07 юни 2018 год.,  в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:   1. ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

                                                                                         2. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

Секретар: Г.С.

Прокурор: Христо Колев

 

разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА

КНАХ дело № 1070 по описа за 2018г. и за да се произнесе

взе предвид следните обстоятелства:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция – Бургас против Решение № 386/27.03.2018г. постановено по НАХД № 479/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 03.1-70/29.12.2017г. на заместник директора на РЗИ – Бургас, с което, за нарушение на чл.49, ал.1 от Закона за здравето и на основание чл.229, ал.3 вр. чл.253 от с.з., на „Рафелла” ООД, гр.Бургас е наложена имуществена санкция в размер на  500лв..

Съдебното решение се обжалва като неправилно, като касаторът възразява, че в проведеното административнонаказателно производство са спазени законовите изисквания и не са допуснати нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, а съставът на нарушение е доказан. Излага и доводи за неприложимост на Наредба № 14 от 28.07.2014г.. Иска се отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация също не се представлява. 

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на  жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок.

Разгледана по същество е  неоснователна.

Ответникът по касация Рафелла” ООД е санкциониран за това, че на 21.06.2017г., при извършена  проверка на стопанисвания от него обект с обществено предназначение за съхранение и търговия с козметични продукти, находящ в гр.Бургас, ул.“Отец Матей Миткалото“ № 45, в магазин „Кауфланд”, е констатирано, че се предлагат за продажба козметични продукти – лосиони за ръце и тяло „Infinity love Love of Fragrances 100 ml, като същите са в първична опаковка, без етикет с номер на партидата на производителя или указания за идентифициране, както и без етикети с информация на български език. При постановяване на решението районният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, както и неправилно е приложен материалния закон, с оглед на което отменил НП. Анализирал е двете възможни форми на нарушението – чрез предоставяне на пазара и чрез пускане на пазара, като е посочил, че за да се гарантира в пълнота правото на защита на санкционирания търговец, при съставянето на АУАН е следвало еднозначно да се посочи коя от хипотезите е налице, а не да се борави с алтернативни и взаимно неприложими форми на дейност. Посочил е, че наказващият орган е решил да квалифицира деянието като такова по чл.49, ал.1 от ЗЗ, но без наличието на констатации, че предлаганите продукти са били опасни за човешкото здраве. Относно изискването за етикетикиране на български език е посочил, че няма позоваване на норма от вътрешното право, към които чл.19, параграф 5 от Регламент № 1223/2009г. препраща, поради което наказващият орган не е дал пълно описание на нарушението, както и не е посочил нарушените правни норми, регламентиращи изискването за поставяне на етикет на български език. С тези мотиви за непълно фактическо описание на нарушението и непълна правна квалификация на нарушението е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.   

Решението е правилно като краен резултат, но следва да се имат предвид и следните допълни мотиви.

Съгласно нормата на чл.49, ал.1 от ЗЗ, счетена като нарушена от наказващия орган Козметичните продукти, които се предоставят на пазара, трябва да са безопасни за човешкото здраве, когато се използват при нормални или разумно предвидими условия, като се вземе предвид тяхното представяне, етикетиране, инструкции за употреба и унищожаване след употреба, както и всички други указания, предоставени от страна на производителя, дистрибутора и вносителя. Нормата е декларативна и основният й смисъл е, че козметичните продукти трябва да са безопасни за човешкото здраве.

Следващата алинея 2 на чл.49 от ЗЗ пояснява, че Козметичните продукти, които се пускат на пазара, са безопасни за човешкото здраве, когато …….. и следва изброяване в 12 точки.  

Безспорно двете алинеи се намират във връзка една с друга, защото първата казва, че козметичните продукти трябва да са безопасни за човешкото здраве, а втората казва кога е налице тази безопасност. 

Видно е обаче, че е законодателят не е бил последователен в изказа си, като в алинея 1 е употребил глагола предоставят, а в алинея 2 е употребил глагола пускат. Оттук вероятно идват и затрудненията в тълкуването на изпълнителното деяние, което по същество би трябвало да е само в една изпълнителна форма, понеже двете алинеи касаят едно и също правило – да се осигури безопасността на продуктите, като втората само пояснява в кои случаи продуктите се считат за безопасни, като в АУАН е отбелязано, че в случая не е било спазено изискването по т.8 на алинея 2.

Именно защото следва да се установи дали за продукта са били налични всичките изисквания за безопасност по т.1-т.12 на алинея 2 на чл.49, то и затова санкционните норми на чл.213а и чл.213б от ЗЗ  визират само нарушения по алинея 2. Отново поради лоша законодателна дейност в чл.213б, ал.1 от ЗЗ е допусната техническа грешка, като е посочено, че с нея се санкционират нарушения по чл.49, ал.1, т.1, 4, 7 и 10 – видно е, че алинея 1 няма точки, като всички те са в алинея 2, като съответно – останалата част от точките по алинея 2, техните нарушения се санкционират по чл.213а от закона.

В конкретния случай наказващият орган не  е приложил санкционните норми нито на чл.213а, нито на чл.213б от ЗЗ. Приложил е общата норма на чл.229, ал.3 от ЗЗ, съгласно която Който наруши разпоредбите на този закон или нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - 228в, се наказва с глоба от 100 до 600 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 500 до 3000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. Районният съд не е изложил мотиви по приложението на тази санкционна норма. В случая обаче тя не може да се приложи като санкция за нарушение на чл.49, ал.1 от ЗЗ, каквото органът е приел, че е налице, защото както се отбеляза нормата е само декларативна, като органът следва да установи кое от изискванията по алинея 2 т.1-т.12 на чл.49 е било нарушено и след като го установи да го санкционира или по чл.213а или по чл.213б от ЗЗ. В този смисъл остава неясно защо след като в съставения АУАН е прието, че е нарушено изискването по т.8 на чл.49, ал.2 от закона, това не е възпроизведено в наказателното постановление, а е посочена само нормата на чл.49, ал.1 от ЗЗ.  

На основание изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХVІ-ти състав,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 386/27.03.2018г. постановено по НАХД № 479/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: