Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         420                        13.03.2017г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас                                                             ХІІІ-ти състав

На двадесет и трети февруари,                две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Таня Евтимова

Членове:           1.  Станимира Друмева

                           2. Румен Йосифов 

Секретаря: Й.Б.

Прокурор: Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 106 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.Х.А., ЕГН-**********,***, против решение № 1707/18.11.2016г., постановено по НАХД № 5474/2016г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 191696-О-F208430/03.05.2016г., издадено от издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл.92, ал.1 и 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на основание чл.264, ал.1, вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. 

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Иска отмяна на решението и на потвърденото с него НП. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът чрез редовно упълномощената адв.М.Д.-Н., поддържа касационната жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което пледира обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

С процесното наказателно постановление касаторът е бил санкциониран за това, че в качеството си на управител на „Ди Ес Ем“ЕООД, ЕИК-****, с бездействие е допуснал представляваното от него дружество – данъчно задължено лице по ЗКПО, да извърши нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, като не подаде в законоустановения срок – до 31.03.2016г. годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО за отчетната 2015г. в ТД на НАП-Бургас, с което е нарушил чл.92, ал.1 и 2. Декларацията е подадена на 11.04.2016г. За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че при издаването му не допуснати съществени процесуални нарушения. Административното нарушение е безспорно доказано, включително и в частта за установения краен срок на бездействието с което е осъществен съставът на нарушението. Намерил е също, че не е налице маловажен случай на административно нарушение, поради което е направен обоснован на доказателствата извод, че не са налице основания за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.

 

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че касаторът като управител на търговско дружество – данъчно задължено лице по ЗКПО, което е трябвало да подаде годишна данъчна декларация за отчетната 2015г. в срок до 31.03.2016г., с бездействието си е допуснал такава да бъде подадена едва на 11.04.2014г., т.е. със закъснение. В този смисъл правилно и законосъобразно районният съд е приел, че е налице извършено административно нарушение по чл.92, ал.1 и 2 от ЗКПО от страна на касатора.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Мотивите на съда са подробни, ясни и логични, и се споделят напълно от настоящия състав, поради което не следва да се преповтарят.  Районният съд обосновано е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, анализирал е процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

Изцяло се споделя и становището на районния съд, че конкретният случай не попада под приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, каквото възражение е наведено в касационната жалба. Нарушенията по чл.261, ал.1 и чл.264, ал.1 от ЗКПО са формални, от обективна страна се изразяват в бездействие – неподаване на годишна данъчна декларация в териториалната дирекция на НАП от данъчно задълженото лице. Като допълнителен признак е указан срок за подаване – до 31 март на годината, следваща отчетния период. За наличието на задължение за подаване на годишна данъчна декларация законът не държи сметка дали е осъществявана стопанска дейност и какви са стойностите на отчитане, с оглед възражението срещу АУАН, че дружеството е декларирало нулев финансов резултат. Необходимо и достатъчно условие за настъпване задължението за подаване на изискуемите по ЗКПО документи е юридическото лице да бъде надлежно регистрирано и да не е заличено за отчетния период. Съобразно горното съдът счита, че санкционираното посредством обжалваното НП нарушение е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква настъпване на вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия му състав. Последното води до извода за неприложимост на института “маловажен случай” като цяло в конкретния казус. Отделно от това, самото конкретно нарушение на чл.264, ал.1, вр. чл.261, ал.1, вр. чл.92 от ЗКПО в никакъв случай не се отличава от обикновените нарушения на същия закон, което да мотивира наказващият орган, респ. съдът за прилагането на института “маловажен случай”. Неоснователно е и възражението за малкия период на закъснението за подаване на декларацията. Съставът на нормата на чл.92, ал.2 от ЗКПО, към който препраща санкционната разпоредба на чл.264, ал.1, вр. чл.261, ал.1 от ЗКПО – основание за ангажиране на отговорността на наказаното лице, установява сроковете за подаване на годишна данъчна декларация на задължените лица – до 31 март на следващата година. С неподаването на годишната данъчна декларация в този срок, се счита за осъществен състава на вмененото на лицето нарушение. Изпълнителното деяние е довършено с изтичането на нормативно регламентирания срок за подаване на това заявление. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в НП е посочен изрично този нормативно установен срок – 31.03.2016г., с изтичането на който нарушението е извършено. От тази именно последна дата, в която е могла да бъде подадена декларацията, нарушението е довършено.

В контекста на изложеното настоящият касационен състав намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас ХІІІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1707/18.11.2016г., постановено по НАХД № 5474/2016г. по описа на Районен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.                                                          2.