РЕШЕНИЕ

 

Номер     1180                      15.06.2018  година        град  Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЧАВДАР ДИМИТРОВ

                                2.  МАРИНА НИКОЛОВА

секретар:  Ирина Ламбова

прокурор: Христо Колев

сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 1069 по описа за 2018 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, ул. „Шейново“ №24 чрез юрисконсулт С.Н. против решение № 354/22.03.2018г. постановено по а.н.д. №777/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-0001602/04.01.2018г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „КСМ Строй“ ООД за нарушение на чл.281, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), във вр.с чл.15, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (Наредбата) във вр. с чл.2, ал.1 и чл.3 от същата наредба, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв.

            В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни аргументи, че неправилно съдът е приел, че санкционираното дружество не е субект на административнонаказателната отговорност. Заявява се, че единственото задължение, което другото дружество – „Аллес строй“ ООД има по отношение на работниците на „КСМ Строй“ ООД е осигуряване на начален инструктаж по безопасност и здраве при работещи на територията на неговия обект. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.

            В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

            Ответната страна – „КСМ Строй“ ООД, редовно уведомена, изпраща представител – адв.Ч., който поддържа постъпилото по делото писмено становище, в което се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

            Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора и страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

            Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.

            Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

            С наказателното постановление, дружеството ответник е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, на 17.08.2017г. на строителен обект: Саниране на бл.38, находящ се в гр.Бургас, ж.к „Славейков“, не е осигурил провеждането на ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа на работника М.А.Н., назначен с трудов договор №074/06.03.2017г.

            За установеното от извършената на място и по документи проверка е съставен протокол за извършена проверка и акт за установяване на административно наказание (АУАН), които се връчени и подписани без възражения от управителя на „КСМ Строй“ ООД. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

            За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № З-0058/11.02.2014 г. Намира, че производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а постановлението издадено в шестмесечния срок. Счита, че вмененото във вина на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Въпреки това, съдът приема за правилни възраженията на санкционираното дружество за това, че не то, а дружеството "Аллес строй" ООД е следвало да осигури провеждането на ежедневен инструктаж, респ. да понесе отговорност, в случай на неизпълнение на това задължение. За този извод излага подробни мотиви и отменя НП.

            Така постановеното решение е правилно.

            В първоинстанционното решение са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспореното постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция.

            В настоящата хипотеза основният спорен момент е съсредоточен около това – кой в конкретния случай е следвало да проведе въпросния ежедневен инструктаж.

            Съгласно чл.281, ал.1 от КТ всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.

            Това задължение е доразвито и детайлизирано в подзаконов нормативен акт – посочената по-горе - Наредба. В чл. 11 от Наредбата законодателят е въвел общи изисквания към всички видове инструктажи, като според текста на нормата работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време, вкл. и на: 1. работещите, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост; 2. командировани работници и служители; 3. работещи от други предприятия, които ще работят на територията на предприятието; 4. лица, приети за обучение или за повишаване на квалификацията; 5. лица, с които се провежда производствена практика; 6. всички други лица, които ще посещават производствени звена на предприятието.

            В следващите няколко разпоредби от Наредбата са детайлизирани видовете инструктажи, това кой ги провежда и как. Нормата на чл.15 от Наредбата регламентира предпоставките за провеждане на един от всички видове инструктажи – ежедневния, за който именно е санкционирано и дружеството – ответник по делото. Според текстът на ал.1 от разпоредбата ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни, минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на взривни материали; в международните автомобилни превози; в автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи. В ал.3 на чл.15 от Наредбата е указано, че ежедневния инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице, определено със заповед на работодателя.

            В Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в §1, т.2 от ДР се съдържа дефиницията що е то "работодател", видно от която същата несъмнено е с по-широко съдържание от тази по §1, т.1 от ДР на КТ, като приравнява към работодател по смисъла на КТ и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Наредбата в §1, т.1 от ДР посочва, че "предприятие" е понятието, определено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КТ,  като това е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.

            Както правилно е приел и районния състав, безспорно е, че Н. е извършвал дейност на строителен обект, покриваща признаците на СМР по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Безспорно е доказано и че строителната площадка е била експлоатирана и контролирана от "Аллес строй" ООД, като Н. е извършвал дейност, която по естеството си представлява източник на повишен риск. В тази връзка, категорично е било наложително същия да бъде инструктиран за безопасност при работа. Отговорността на „КСМ Строй“ ООД е ангажирана в качеството му на работодател на Н., но както се посочи вече, Наредбата съдържа дефиницията за "работодател" с по-широко съдържание от тази по §1, т.1 от ДР на КТ, като приравнява към работодателя по смисъла на КТ и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Точно такова качество има и дружеството „Аллес строй“ ООД, тъй като същото възлага работа и носи цялата отговорност за обекта, в който Н. е полагал наемен труд. По делото не е спорно и обстоятелството, че работникът е имал сключен трудов договор единствено с „КСМ Строй“ ООД, но в същото време съобразно приложения по делото доказателствен материал, районния съд правилно е приел, че в случая, съгласно чл.15, ал.3 от Наредбата, пряк ръководител на работника се явява не „КСМ Строй“ ООД, а „Аллес строй“ ООД, съобразно наличието на Договор-споразумение №002/11.08.2017г. и Приложение №1 към него и именно отговорността на това дружество е следвало да бъде ангажирана за непровеждането на ежедневния инструктаж на работника М.А.Н.. Обратното е лишено от каквато и да е логика, тъй като след предоставяне работниците на „Аллес строй“ ООД, за „КСМ Строй“ ООД не е съществувала каквато и да е възможност да осъществяват контрол по отношение на това, дали във връзка с работата на същите, при това и на работна площадка на друго дружество, се спазват нормативно установените условия за безопасност на труда.

            Предвид горното настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд – Бургас е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд XIX-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 354/22.03.2018г. г., постановено по а.н.д. № 777/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.                       

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                     2.