Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1303                    Година 02.07.2018                 Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на седми юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:  1.Даниела ДРАГНЕВА

                                                                                         2.Веселин ЕНЧЕВ

 

Секретаря: Г.С.

Прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 1067 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Ю.С.Т. с ЕГН **********,*** против решение № 3/16.03.2018г., постановено по н.а.х.д. № 95/2017г. по описа на Районен съд Малко Търново. Счита решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушение на материалния и при превратно тълкуване на установената фактическа обстановка. Счита, че не е спазен срока за издаване на наказателното постановление, предвиден в чл.52, ал.1 от ЗАНН. Твърди, че съдът не е обсъдил възраженията релевирани в жалбата, като в решението липсват мотиви относно тях. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденото наказателно постановление.

Ответникът – Митница Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Малко Търново е потвърдил наказателно постановление № 541/01.09.2017г. издадено от началник Митница Бургас, с което на Ю.Т., за нарушение на чл.18, ал.1 вр. чл.11а, ал.1 от Валутния закон (ВЗ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лева, а на основание чл.20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението. Прието е, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е прието, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение, като установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Прието е, че деянието не се отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения, поради което същото не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение. Наложеното административно наказание „глоба“ е намерено за правилно определено, с оглед на което наказателното постановление е потвърдено, като законосъобразно.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на  обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.

С издаденото наказателно постановление на Ю.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000,00 лева и са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението на основание чл.18, ал.1 от ВЗ, за това, че на 17.03.2017г., около 2,55ч. на МП „Малко Търново“ на трасе вход е пренасял 21 100,00 евро, които не са били декларирани по надлежния ред, с което е извършил нарушение на чл.11а, ал.1 от ВЗ.

Както правилно е приел първоинстанционния съд, в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат предвидените от законодателя реквизити и обстоятелствата касаещи нарушението са описани разбираемо, извършеното деяние е правилно квалифицирано и е приложена относимата санкционна разпоредба.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е спазен срока за издаване на наказателното постановление. Трайна съдебна практика е, че срокът за издаване на наказателното постановление по реда, установен в чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до нарушение на правото на защита на засегнатото лице. Това е така, защото издаването на НП в крайна сметка е ограничено с друг, давностен по своя характер срок, като съгласно нормата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 17.03.2017г., а наказателното постановление е издадено на 01.09.2017г., тоест преди изтичане на установения давностен срок, поради което не е налице твърдяното процесуално нарушение.

Правилно е прието, че касатора е извършил вмененото му нарушение на чл.11а, ал.1 от ВЗ и му е наложено административното наказание предвидено в нормата на чл.18, ал.1 от ВЗ, както и на основание чл.20, ал.1 от ВЗ е отнет в полза на държавата предмета на нарушението.  

Твърденията, че част от паричната сума не е собственост на касатора, не водят до незаконосъобразност на наказателното постановление. В случая, Т. е наказан не за това, че е собственик, а за това, че пренася парични средства над определения праг без да ги декларира по съответния ред. От събраните в хода на съдебното производството гласни и писмени доказателства се установява, че паричните средства са открити именно в него, поради което правилно е прието, че той ги е пренасял, съответно, че той е извършил вмененото му административно нарушение. Следва да се има предвид, че ирелевантно за съществото на спора е чия собственост са недекларираните парични средства, тъй като разпоредбата на чл.11а, ал.1 от ВЗ вменява задължението на преносителят на паричните средства да ги декларира пред митническите органи, а не на техния собственик. В конкретния случай, безспорно по делото е установено, че на посочената дата и място касаторът е пренасял сумата от 21 100,00 евро, която сума не е декларирал по съответния ред, с оглед на което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на соченото основание.

Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията на свидетеля К.А., доколкото същите не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и не се подкрепят от данните в административната преписка. Също така, свидетелят освен, че не представя никакви доказателства, че посочената парична сума от 9 900,00 евро е именно негова, но и не дава логично обяснение защо тя се е намирала в бельото на касатора.

С оглед изложеното и на основание  чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3/16.03.2018г., постановено по н.а.х.д. № 95/2017г. по описа на Районен съд Малко Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.