Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

    1371                                 09.07.2018 година                                   гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГАЛИНА РАДИКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.  ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

                                                                   2. АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Йовка Банкова, в присъствието на прокурора Христо Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 1066 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Р.Х.М. с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, против решение № 32 от 12.03.2018 г. по НАХ дело № 576/2017 г. по описа на Районен съд- Айтос.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В нея се сочи, че обвинението е неясно и не позволява на наказаното лице да упражни правото си на защита. Наред с това е изложено, че правната квалификация не съответства на установените факти. На следващо място е направено оплакване, че не е разгледано и обсъдено от районния съд възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на органите за контрол при съставяне на АУАН и издаване на НП. Отбелязано, че проверката е извършена на черен горски път, като в акта за установяване на нарушението е посочено мястото на съставянето му, но не и мястото на нарушението. Посочено е също, че в деня след съставяне на акта собственикът е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Направено е искане за преквалифициране на деянието като маловажен случай. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на решението.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 17-0237-000770 от 28.09.2017 г., издадено от на началник на група към ОДМВР- Бургас, РУ- Айтос, с което е наложено на касатора Р.Х.М. административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева за нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел за установени по несъмнен начин извършването на деянието и вината на наказаното лице. Намерил е за неоснователни възраженията на последното за допуснати в производството по издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения, като е изложил подробни съображения за това.

Решението е правилно.

В нормата на чл. 483, ал. 1 от КЗ е предвидено задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ, в който е предвидена санкция от 400 лева за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От събраните в производството пред АРС доказателства се установява, че управляваният от касатора Р.Х.М. автомобил не е бил регистриран на територията на Република България към момента на проверката. Установява се също така, че в хода на извършената проверка не е бил представен от М. договор за застраховка  „Гражданска отговорност“ за управлявания от него по пътищата за отворено ползване автомобил. Според твърденията на последния в касационната жалба, такъв е бил сключен от собственика едва в деня след проверката. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението по чл. 638, ал.3 от КЗ и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения при подбора на приложимите разпоредби. С оглед направените фактически констатации, деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 638, ал.3 от КЗ.

Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за допуснати в производството по издаване на наказателното постановление съществени процесуални нарушения. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са ясно и пълно описани както в акта за установяването му, така и в наказателното постановление. Нарушението е индивидуализирано в степен, позволяваща същият да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, поради което доводите за нарушаване правото на защита на същия се явяват неоснователни. В НП е изложено, че на 24.09.2017 г. в 11.10 часа в с. Мъглен, общ. Айтос, по пътя от с. Черна могила към с. Мъглен, касаторът е управлявал лек автомобил марка „Тойота РАВ 4“ с рег. № МС 53 АОМ, собственост на неговия син Х.Р.М.. От данните по делото е видно, че касаторът е бил спрян за проверка от свид. Янчо Димитров Свиридов, полицай специални операции в ОДМВР- Бургас. В хода на проверката е било установено, че за управлявания от него автомобил не е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед направените констатации е бил повикан младши автоконтрольор Диян Андреев Рашев, който е съставил на място акт за установяване на административно нарушение срещу касатора. По делото не са налице каквито и да било данни за преместване на автомобила до пристигане на актосъставителя, няма и такива твърдения, поради което и няма основание да се счита, че посоченото в акта и в НП място на нарушението е различно от мястото на съставяне на акта.

Неоснователни са също доводите за некомпетентност на актосъставителя и на издателя на наказателното постановление. На основание чл. 647, ал. 1 от КЗ актовете за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1- 3 и 5 се съставят длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата, каквото качество актосъставителят Диян Андреев Рашев несъмнено притежава- от данните по делото е видно, че същият заема длъжността „Младши автоконтрольор“ в съответното териториално звено- РУ Айтос. На длъжностните лица, заемащи посочената длъжност, е възложено осъществяването на контролна дейност и със заповед рег. № 8121з-952 от 20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи. Ето защо съдът приема, че актът е съставен от компетентен орган. Съгласно нормата на чл. 647, ал.2 от КЗ наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната в процесното наказателно постановление заповед № 251з-1776 от 31.05.2016 г. на директора на ОДМВР- Бургас, чието съдържание е служебно известно на съда, са оправомощени началниците на РУ при ОДМВР- Бургас да издават наказателни постановления по чл. 638, ал.1-3 от КЗ. В случая издател на наказателното постановление е началникът на районното управление в гр. Айтос. Следователно, НП е издадено от материално и териториално компетентен орган, в кръга на правомощията му.

Касаторът счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуални правила, изразено в липса на мотиви във връзка с наведените в жалбата до АРС доводи за маловажност на случая на административно нарушение. Според настоящия касационен състав оплакването е неоснователно. Мотивите на решението съдържат анализ на доказателствените материали, а изводите относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, са изложени по начина, указан в процесуалния закон. Обсъдени са, макар и кратко, доводите на наказаното лице за маловажност на случая, като същите правилно са приети от съда за неоснователни, доколкото деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32 от 12.03.2018 г. по НАХ дело № 576/2017 г. по описа на Районен съд- Айтос.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        

 

ЧЛЕНОВЕ:                  1.     

                                

2.