Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 962                          19 май  2016 година                   град  Бургас

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ - ми състав,  в открито  заседание на деветнадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                                                                    Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия  Златина Бъчварова                              

административно дело  номер  1064   по описа за  2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.256, ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

             Образувано е по жалба на  Д.Г.Д. *** против Заповед, рег.№431зз-247 от 19.05. 2016 година за полицейско задържане на лице, издадена от разузнавач при Първо районно управление – Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

             Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да отмени оспорената заповед. Не ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

             Ответникът по жалбата –  полицейски орган – разузнавач при Първо районно управление – Бургас  К.С., редовно уведомен, се явява лично. Оспорва жалбата и моли да се  отхвърли. Представил е административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.

            Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

          Жалбата е подадена   в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

          Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед, рег.№431зз-247 от 19.05. 2016 за полицейско задържане на лице, издадена от разузнавач при Първо районно управление – Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. От административната преписка се установява, че на 19.05.2016 година жалбоподателя Д.Д. е задържан за срок от 24 часа, за което е издадена процесната заповед. Като фактическо основание за задържането е посочено, че Д. заподозрян, че е съпричастен към извършена  в магазин в гр.Бургас, ул.“Мара Гидик“ кражба. В заповедта е посочен часа на издаване – 11.20 часа на 19.05.2016 година. Към настоящия момент- 19.05.2016 година, 16.30 часа същото не е освободено. В административната преписка са представени декларация от 19.05.2016 година, съставена в 11.20 часа, че жалбоподателят е запознат с правото на адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и желае такава,  не желае  защита от служебен адвокат, има здравословни проблеми- артритни болки в крайниците и болни бъбреци, не желае медицински преглед, не желае да бъде уведомен член на семейството му или друго заинтересовано лице за неговото задържане, уведомен е за правото на свиждане, както и че няма нужда от специален хранителен режим /л. 10 от делото/,   протокол за личен обиск на лице  от  19.05.2016 година /л. 9 от делото/ , декларация по чл.30, ал.3 ЗПП, че желае да ползва адвокатска защита, но не и дежурен адвокат/л.11 от делото/, декларация по досъдебно производство ДП 431 ЗМ-468/2016 по описа на Първо РУ-гр.Бургас, че желае да ползва адвокатска защита/л.12 от делото/, както и докладна записка от издателя на заповедта, рег.№431р-5653 от 19.05.2016 година/л. 15 от делото/.

         От приложената по делото докладна записка на полицейския орган, относно проведени ОИМ във връзка с образувано досъдебно производство №431ЗМ-468/2016 г. по описа на Първо РУ-Бургас се установява, че  същият е получил оперативна информация за съпричастност на задържаното лице към извършена кражба в магазин за булченски рокли в гр.Бургас, ул.“Мара Гедик“.

   При така установените факти се налагат следните правни изводи:

             На първо място, Заповед, рег.№431зз-247 от 19.05. 2016 година, с която жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.57, ал.1 ЗМВР, при спазване на установената форма и реквизити, предвидени в чл.74, ал.2 ЗМВР.

На второ място, с оглед установените по делото релевантни факти, при произнасянето си полицейският орган, в случая разузнавач в Първо районно управление- Бургас, е приложил правилно материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На трето място, заповедта е съобразена и с приложимия материален закон.

Същата е издадена на основание чл.72, ал1, т.1 ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление и по своята същност е принудителна административна мярка – „задържане за срок от 24 часа”. За прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, е достатъчно, административният орган, при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката.

Задържането като принудителна административна мярка се предприема с цел започване на разследване срещу вероятен извършител на престъпление по чл. 194 НК. Само по този начин при наличие на данни за вероятно извършено от определено лице престъпление и налагане на принудителни административни мерки, съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, съдът намира, че органите на МВР могат, в рамките на оперативната си самостоятелност, да осъществяват основните си дейности, предвидени в разпоредбата на чл.6 ЗМВР, като съобразят и целта на мярката по чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, която е не да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Осъществяването на административна принуда в настоящия случай е била необходима, тъй като от една страна деянието е криминализирано по действащото право- чл. 194 НК, а от друга страна,  наличието на данни, обосноваващи предположение за извършване на престъплението от жалбоподателя, е достатъчно основание за прилагането й. По делото са налице доказателства за образувано досъдебно производство №431ЗМ-468/2016 г. по описа на Първо Районно управление -Бургас, което също е самостоятелно основание за прилагане на процесната ПАМ.

            Възраженията, че не са налице основанията за задържане, тъй като Д. „не е извършил каквото и да е“ са неоснователни. Установяването на тези факти и обстоятелства не са относими в производството по оспорване законосъобразността на заповед за задържане, издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Административният орган следва да приложи принудителна административна мярка по отношение на лице, за което са изпълнени материалните предпоставки за това, което се установява от представените по делото доказателства, вкл. и от докладна запоска, рег.№431р-5653 от 19.05.2016 година, в която се съдържат данни, обосноваващи законосъобразността на мярката към момента на налагането й. Не съществува пречка мотивите на административния акт да бъдат изложени и допълнително, след издаването му, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива/ по арг. от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК/. За жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, не е съществувала пречка да се запознае с административната преписка и с всички съдържащи се в нея документи, вкл. и с цитираната докладна записка, за да организира адекватно защитата си, както е и сторил.

Именно с налагане на принудителната административна мярка и извършването на оперативно-издирвателни мероприятия, полицейският орган следва да установи съпричастността на заподозрените лица към извършеното престъпление. Хипотезата на разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР- наличие на данни за извършено престъпление от дадено лице, сочи на извода, че в случая, доколкото за  Д. са постъпили данни, че е съпричастен към извършена кражба в магазин за булченски рокли,  са налице законовите предпоставки за приложение на цитираната правна норма. Въпросът дали конкретно лице е извършител на определено деянието, за което е образувано досъдебно производство и неговата вина подлежат на изясняване в рамките на друго производство. Освен това, както бе посочено по-горе, приложението на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В този смисъл са Решение № 3329 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2014 г., V отд., Решение № 8258 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14188/2014 г., V отд. и др.

По изложените съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния и процесуален закон и с целта на закона, поради което жалбата на Д.Д. като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав

 

         Р  Е  Ш  И  :

 

        ОТХВЪРЛЯ жалбата на  Д.Г.Д. *** против Заповед, рег.№431зз-247 от 19.05. 2016 година за полицейско задържане на лице, издадена от разузнавач при Първо районно управление – Бургас, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, като неоснователна.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14- дневен срок от обявяването му пред Върховен административен съд на Република България.                                     

                                                    

                                                     СЪДИЯ: