Р Е Ш Е Н И Е

гр. Бургас, 18.09.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. БУРГАС                                               ХII състав

на осемнадесети юни две хиляди и осма година

в съдебно заседание в следния състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ю.Р.

 

Секретар: Й.Б.

Като разгледа докладваното от съдия Р. административно дело номер 1060 по описа за 2007 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 215 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Потребителна кооперация „Изгрев”, със седалище и адрес на управление с. Черноморец, община Созопол, представлявано от председателя М. В. Д. срещу Заповед № ДК-02-БС-6/07.08.2007 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол-гр. Бургас (РДНСК-гр. Бургас) за премахване на незаконен строеж “Разширение на закрита тераса”, находящ се в УПИ ІІІ, кв. 6 по плана на с. Черноморец, община Созопол, административен адрес ул. “Възраждане” № 1, собственост на Потребителна кооперация „Изгрев” и изпълнен от Потребителна кооперация „Изгрев”.

В жалбата се поддържа, че заповедта на началника на  РДНСК-гр. Бургас е незаконосъобразна, тъй като за процесния строеж има издадено разрешение за строеж и разрешение за ползване и за извършването му не е необходимо съгласие на другия съсобственик, тъй като представлява преустройство на собствено помещение по чл. 185, ал. 1 от ЗУТ. Изложени са доводи също така, че от оспорената заповед не става ясно каква част от строежа е незаконна и подлежи на премахване.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът по жалбата – РДНСК-гр. Бургас, чрез процесуалния си представител изразява становище, че въз основа на събраните по делото доказателства е безспорно установено, че процесният строеж е незаконен и подлежи на премахване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на заинтересованата страна Районен кооперативен съюз-гр. Хасково изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заинтереваната страна община Созопол не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 от АПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед № ДК-02-БС/04.07.2007 г. началникът на РДНСК-гр. Бургас е постановил премахване на незаконен строеж “Разширение на закрита тераса”, находящ се в УПИ ІІІ, кв. 6 по плана на с. Черноморец, община Созопол, административен адрес ул. “Възраждане” № 1, собственост на Потребителна кооперация „Изгрев” и изпълнен от Потребителна кооперация „Изгрев”. За да постанови премахване на посочения строеж, административният орган е изложил мотиви, че същият е изграден без одобрени проекти и строително разрешение. По делото е представено Разрешение за строеж № 88/04.05.2001 г., издадено в полза на Потребителна кооперация „Изгрев” за преустройство на партерно помещение магазин в заведение за обществено хранене-бирария. Ползването на строежа е било разрешено с Разрешение за ползване № 163/30.04.2002 г. Съгласно Констативен акт № 67 от 02.05.2007 г. и Констативен акт № 68/02.05.2007 г. в отклонение от одобрените строителни книжа на строеж „Бирария”, находящ се в УПИ ІІІ, кв. 6 по плана на с. Черноморец, община Созопол, е била изградена допълнителна закрита част към строеж „Бирария”, като към строежа е била приобщена обща площ от дворното място с размери 5,50 м/4,40 м без съгласие от Районен кооперативен съюз – гр. Хасково. Видно от представените по делото нотариални актове, жалбоподателят е собственик на УПИ ІІІ, кв. 6 по плана на с. Черноморец, а Районен кооперативен съюз – гр. Хасково е собственик на реални части от съществуващата в посочения УПИ сграда, към която е била изградена процесната пристройка. Пристройката е била изградена през м. септември 2003 г. – след издаване на разрешението за ползване на преустроените партерни помещения.

Съгласно приетото по делото експертно заключение, което съдът кредитира като пълно и обосновано, вътрешното преустройство на партерните помещения е изпълнено в съответствие с одобрения проект, но пред тези преустроени помещения е изпълнена тераса с ширина 3,60 м и дължина 15,48 м, на уличнорегулационната граница от изток, която е оградена с дървена конструкция, остъклена, покрита е с дървена покривна конструкция и керемиди. Тази тераса не представлява открито пространство, покрито с лек слънцезащитен навес, каквото е предвидено в одобрените проекти, а е затворено помещение, пристроено от изток към съществуващата сграда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна.

            Оспорената заповед е постановена от компетентен орган, при спазване на съответната форма, на процесуалния и материалния закон.

            Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.), строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без съгласувани инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Чл. 225, ал. 3 от ЗУТ предвижда, че заповедта за премахване на незаконния строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия със Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г. на началника на ДНСК, спазени са изискванията за форма на административния акт, в това число за излагане на фактическите и правните основания за издаването му.
При издаването на заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Видно от съдържанието й, заповедта се основава на два констативни акта. Констативните актове са били връчени на представител на жалбоподателя и срещу тях е подадено възражение. Към възражението не са приложени доказателства, оборващи констатациите за наличие на незаконен строеж.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Законността на строежа се преценява по действащата към момента на извършването му нормативна уредба. Видно от данните по делото строежът е извършен през м. септември 2003 г. Съгласно редакцията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ (изм. – ДВ, бр. 65 от 2003 г.), действаща към момента на извършване на строежа, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без съгласувани инвестиционни проекти  и/или без  разрешение  за строеж. Констатациите на административния орган за незаконност на строежа се потвърждават изцяло от приетата по делото, без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза. При извършен оглед на място вещото лице е констатирало, че извършеното вътрешно преустройство на партерните помещения съответства на одобрения проект, но пред тези преустроени помещения е изпълнена тераса с ширина 3,60 м и дължина 15,48 м на улично регулационната линия от изток, която е оградена с дървена конструкция, остъклена, покрита е с дървена покривна конструкция и керемиди. Съгласно експертното заключение тази тераса представлява затворено помещение, пристроено от изток към съществуващата в УПИ ІІІ сграда, терасата е изпълнена в отклонение с разрешението за строеж и одобрените проекти, съгласно които е предвидена открита тераса с лек слънцезащитен навес тип “маркиза”. Закритата тераса представлява нов пристроен към съществуващата сграда строителен обект и носи характеристиките на строеж от категорията на основно застрояване. Съгласно заключението на вещото лице технически е възможно да се премахне дървената конструкция и остъкляването и дървената покривна конструкция, без да се наруши целостта на терасата. С оглед на това, настоящият състав намира, че мотивите на административния орган, залегнали в обжалваната заповед не са оборени от доказателствата по делото, което сочи на законосъобразност на заповедта. Това, че вещото лице дава заключение, че цялата тераса представлява незаконен строеж, а  административният орган е постановил да се премахне само част от тази тераса – т. нар. разширение, не променя крайния извод, че процесното разширение като част от незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ подлежи на премахване. Без значение е и обстоятелството, че за извършване на пристройката не е необходимо изменение на подробния устройствен план. В тази насока вещото лице е посочило в заключението си, че извършената пристройка не променя характера на застрояването и начина на застрояването на съществуващата сграда, поради което при допускане на такъв вид пристрояване не е необходимо изменение на действащия ЗРП, а само издаване на виза за проектиране по чл. 140 от ЗУТ. Неоснователни са оплакванията от жалбата, че не става ясно каква част от терасата следва да бъде премахната. От разпоредителната част на заповедта става ясно по категоричен начин, че на премахване подлежи разширението на терасата. В обстоятелствената част от заповедта е посочената дължината и ширината на това разширение. Освен това, Констативен акт № 67 от 02.05.2007 г., въз основа на който е издадена заповедта и върху който има отбелязване за връчване на представител на жалбоподателя, съдържа окомерна скица на съществуващата сграда и извършеното разширение на терасата с точните му размери.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, като постановена от компетентен орган, при спазване на съответната форма, на  процесуалния и материалния закон, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на РДНСК-гр. Бургас претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв., определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 213 от ЗУТ, във връзка с чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд – гр. Бургас, ХII  състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Потребителна кооперация „Изгрев”, със седалище и адрес на управление с. Черноморец, община Созопол срещу Заповед № ДК-02-БС-6/07.08.2007 г. на началника на РДНСК-гр. Бургас.

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Изгрев”, със седалище и адрес на управление с. Черноморец, община Созопол, представлявано от председателя Милко Великов Димов, да заплати в полза на РДНСК-гр. Бургас сумата от 80 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                                                        СЪДИЯ: