Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   445                  от 09.03.2018 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.С. и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 105 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на О.О.С., гражданин на Руската Федерация, род. на *** год. в гр. Киев с адрес в Р България, с. Равда, ул. „Лагуна“ № 7, ап. 4-В-4, чрез адв. Н.Б. *** със съдебен адрес *** против Решение № 616/07.12.2017 г., постановено по НАХД № 2094/2017 г. на Районен съд Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0304-002736/08.08.2017 год. издадено от Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на касатора, за нарушение на 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като необоснован, неправилен и незаконосъобразен. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Н. Б. ***, която поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът по касация – Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, редовно уведомен, не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването поради безспорна доказаност на фактическата обстановка от събраните пред първата инстанция доказателства.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по жалба на О.О.С. против Наказателно постановление № 17-0304-002736/08.08.2017 год. издадено от Началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на лицето, за нарушение на 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Районният съд е събрал писмени и гласни доказателства, приел е, че фактическата обстановка е изяснена и е постановил решение, с което е потвърдил оспореното наказателно постановление. За да постанови този резултат, първоинстанционния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно се установяват осъществените от лицето административни нарушения.

Решението на Районен съд Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

 Настоящият съдебен състав не споделя заявените в касационната жалба възражения за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неосигуряване на преводач от български език на руски при съставянето и връчването на АУАН. В този смисъл настоящия състав изцяло споделя доводите и аргументите, развити от Районен съд Несебър, като не счита за необходимо тяхното преповтаряне. В подкрепа на тези мотиви, съда намира за необходимо само да посочи, че задължение на актосъставителя е да разясни на разбираем за лицето език съдържанието на АУАН и неговите права и задължения. В случая, от показанията на актосъставителя се установява, че това задължение е изпълнено, като актосъставителя лично е превел съдържанието на АУАН на руски език на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в сезиращата съда жалба, че липсвали доказателства, относно владеенето на руски език от страна на актосъставителя. В показанията си на свидетел, съпругата на санкционираното лице безпротиворечиво е заявила, че присъстващите полицаи, в т.ч. и актосъставителя доста добре са говорили руски език. Обстоятелството, че е липсвала езикова бариера в комуникацията между полицейските служители и касатора се потвърждава и от факта, че след като са му поискали документите, същия ги е разбрал и е обяснил, че са в дома му, където ги е завел по-късно.

Неоснователно е и възражението, че втория участник в ПТП – водача на автобуса не е бил вписан в АУАН като свидетел. В случая, в АУАН е вписан свидетел, който е участвал при установяване на нарушението, поради което е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Липсва изискване, което да въвежда ипмеративно задължение за вписване на другия участник в ПТП като свидетел в АУАН. Нещо повече, правната и чисто житейската логика предполага този втори участник в ПТП да не се вписва, доколкото същия би бил заинтересован и като такъв би могъл да има друго процесуално качество, прим. пострадал.

Съдът намира за изцяло неотносими към предмета на спора следващите две възражения, развити в касационната жалба. Обстоятелството, дали касатора О.С. е употребил или не е употребил алкохол е изцяло ирелевантно, доколкото същия е санкциониран за отказ да му бъде извършена проверка, а не за управление на МПС след употреба на алкохол. Също без абсолютно никакво значение към констатираното административно нарушение е и обстоятелството, че полицейските служители, заедно със С. са напуснали местопроизшествието и са отишли в дома му.

Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 616/07.12.2017 г., постановено по НАХД № 2094/2017 г. на Районен съд – Айтос.

 

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                  2.