О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 730                       от  28.04.2017 год.,      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – гр. Бургас, втори състав, на двадесет и осми април две хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1059 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 80, ал. 3 от ЗДС, във вр. с чл. 166 от АПК.

Образувано е по молба от „СЪНИНВЕСТ“ ООД с ЕИК *** с посочен адрес гр. София, бул. „Витоша“ ***, представлявано от управителя Р.Ч. с формулирано искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-09-17/24.04.2017 год. на Областен управител на област Бургас. С посочената заповед, чието спиране се иска, Областния управител на област Бургас е разпоредил: Възобновява административното производство, открито с писмо изх. № 26-00-830/ 14.12.2016 год. на Областен управител на област Бургас; Изземва  от „Сънинвест“ ООД държания без правно основание имот – изключителна държавна собственост, представляващ Морски плаж „Слънчев бряг – Север“, находящ се в община Несебър – част от крайбрежната плажна ивица – обект на концесия, съгласно Решение № 574 на Министерски съвет от 2001 год., за който е съставен акт за изключителна държавна собственост № 659/08.05.2001 год.; Определя срок за доброволно изпълнение на заповедта и предаване на имота – до 04.05.2017 год.; Определена е дата за принудително изпълнение на заповедта – 05.05.2017 год. от 11 часа. Указано е, принудителното изземване на имота да се извърши със съдействие на органите на МВР. В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на посочената заповед, като по отношение формулираното искане за спиране е заявено единствено твърдението, че предварителното изпълнение на заповедта за изземване би засегнало съществено претендираните облигационни права на жалбоподателя, свързани с упражняването на правото му да ползва обекта на концесия до влизане в сила на съдебен акт, относно законосъобразността на заповедта. По мнение на жалбоподателя, това би причинило значителни имуществени вреди, свързани с преки загуби от извършени инвестиции и пропускане на ползи от търговска дейност до приключване на съдебното производство по оспорване на заповедта. Заявено е също, че в случай, че предварителното изпълнение не бъде спряно, за концесионера ще настъпят реални вреди – от една страна би се стигнало до правен абсурд (в случай, че с краен съдебен акт се приеме, че концесионното правоотношение не е прекратено), обекта на концесия ще бъде иззет. От друга страна, вредите за концесионера, относно направените инвестиции, съгласно концесионния договор в съществено големи размери, както и всички вреди, във връзка с поставените на плажа преместваеми обекти, предпоставят нови бъдещи съдебни спорове с държавата за заплащане на обезщетения.

По делото е постъпила и допълнителна молба- уточнение от „СЪНИНВЕСТ“ ООД в която са посочени значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, които би претърпяло дружеството в резултат на предварителното изпълнение на заповедта. Като такива, в допълнителната молба са посочени: 1. Значителна и труднопоправима вреда, поради трайно унищожаване на материалната база. Като материална база, в молбата са описани (с посочена обща площ и бройки) преместваеми обекти и съоръжения за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване и допълнителните търговски площи към тях; 2 Значителна и труднопоправима имуществена вреда, изразяваща се в претърпени загуби и пропуснати ползи, а също и невъзможността за заплащане на необходимите търговски разходи, заплати, осигуровки и др. В тези вреди са посочени и пропуснатите приходи от 3000 бр. чадъри и 6000 бр. шезлонги. Към така представената допълнителна молба е приложено и копие от Концесионен договор от 09.09.2002 год.

След анализ на представените с административната преписка писмени доказателства, като взе предвид формулираното от жалбоподателя искане за спиране на предварителното изпълнение на административния акт и като съобрази закона, настоящия съдебен състав намира за установено следното:

С Решение № 574/10.07.2001 год., обнародвано в ДВ бр. 65/2001 год., на основание чл. 6, ал. 1, чл. 7 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите (ЗК), Министерски съвет е взел решение за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица – „Морски плаж „Слънчев бряг – Север“, чрез провеждане на непресъствен конкурс за определяне на концесионер. С Решение № 90/15.02.2002 год., т. 1, обнародвано в ДВ, бр. 21/2002 год., Министерски съвет е определил за спечелил конкурса „СЪНИНВЕСТ“ ООД гр. Пловдив и е упълномощил Министъра на регионалното развитие и благоустройството да сключи договор за концесия. На 09.09.2002 год., между Република България, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и „СЪНИНВЕСТ“ ООД, представлявано от управителя П.К. е сключен Договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица – „Морски плаж „Слънчев бряг – Север“. За въпросния морски плаж и съставен Акт за изключителна държавна собственост № 659/08.05.2001 год. На 15.12.2004 год. и 26.02.2009 год., между страните по договора за концесия са сключвани допълнителни споразумения (анекси).

С Решение № 1015/22.12.2015 год., на основание чл. 76, ал. 1 и 3, чл. 77, чл. 78 и чл. 95е, ал. 2 от ЗК, във вр. с чл. 80, ал. 3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и чл. 37, ал. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от Договора за концесия, Министерски съвет едностранно е прекратил договора за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица – „Морски плаж „Слънчев бряг – Север“. В цитираното решение на МС е определен срок до 01.06.2016 год., в който концесионера – „СЪНИНВЕСТ“ ООД следва да приведе изпълнение на задълженията си по договора в съответствие с чл. 10, ал. 1 от същия и да извърши дължимите към датата на приемане на това решение плащания в пълен размер. Указано е също, че при неизпълнение на посочените условия или при установяване на министъра на регионалното развитие и благоустройството на ново неизпълнение на концесионния договор, същия ще се счита за прекратен, считано от 30.09.2016 год. С решението, МС е упълномощил Министъра на РРБ да уведоми концесионера за решението за прекратяване на договора за концесия, да предприеме необходимите действия за събиране на дължимите такси и да представлява МС пред компетентния съд, по дела, които се отнасят до прекратяването на договора за концесия.

В изпълнение на така взетото Решение на МС, с писмо изх. № 70-00-2480/1/ 13.01.2016 год. Министъра на РРБ е уведомил „СЪНИНВЕСТ“ ООД за Решение № 1015/22.12.2015 год. и е направил разяснения по него. В писмото е посочено, че при неизпълнение на условията по т. 1 или при установяване на ново неизпълнение на концесионния договор, същия се счита за прекратен от 30.09.2016 год. С последващо Решение № 492/20.06.2016 год. Министерски съвет е изменил Решение № 1015/22.12.2015 год., като в т. 2 и 3 от него, думите „министър на регионалното развитие и благоустройството“ се заменят с думите „министъра на туризма“.

В хода на летния сезон на 2016 год. на концесионера „СЪНИНВЕСТ“ ООД са били извършени две проверки относно изпълнение на задълженията по концесионен договор, като резултатите от същите са обективирани в Констативен протокол от 27.06.2016 год. и Констативен протокол от 22.08.2016 год. Видно от същите, в хода на извършените проверки отново са констатирани нарушения – липса на поставени указателни табели и несъответствие в броя на спасителите, съобразено с броя на спасителните постове. Установени са също нарушения по отношение на територията за свободно разполагане на плажни принадлежности и достъпа до морето от тези зони, както наличието на преместваеми обекти и съоръжения, които са с площ по-голяма от одобрената схема за тяхното разполагане. Във връзка с така констатираните нарушения, с писмо изх. № Т-26-С-274/09.09.2016 год. Министъра на туризма е уведомил „СЪНИНВЕСТ“ ООД за констатираните нарушения, даден е 15 дневен срок за тяхното отстраняване, за което да се уведоми министерството.

С покана от 02.12.2016 год., Министъра на туризма е поканил „СЪНИНВЕСТ“ ООД да предаде обекта на концесията – Морски плаж „Слънчев бряг – Север“, поради прекратяване на Договора за предоставяне на концесия. Със Заповед № Т-РД-16-319/ 29.11.2016 год., Министъра на туризма е определил длъжностни лица от министерството, които да извършват приемане на обекта на концесия. На 09.12.2016 год., определените длъжностни лица са отишли на място за приемане на обекта на концесия, за което е съставен и протокол от същата дата, подписан от служители на МТ и Областна администрация Бургас. В протокола е констатирано фактическото състояние на обекта на концесия, а също и че присъствалия на място упълномощен представител на „СЪНИНВЕСТ“ ООД – адв. Люба Райнова е отказал да предаде обекта на концесия, без да посочи мотиви за това.

Във връзка с горното и на основание чл. 78, ал. 3, т. 1 от ЗК, с писмо изх. № Т-08-00-563/12.12.2016 год. Министъра на туризма е сезирал Областен управител на област Бургас за издаване на заповед за изземване на обекта на концесия - Морски плаж „Слънчев бряг – Север“. По повод така направеното искане, с писмо изх. № 26-00-830/14.12.2016 год. по описа на Областна администрация Бургас е открито административно производство по чл. 80 от Закона за държавната собственост за принудително изземване на Морски плаж „Слънчев бряг – Север“. Цитираното писмо е изпратено на адреса на дружеството, но е върнато с отбелязване, че лицето не е намерено на адреса, сменен адрес и управителя е в чужбина, като е направен отказ да се получи писмото. С оглед на това и на основание чл. 61, ал. 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от АПК, на 20.12.2016 год. писмото е било поставено на таблото са съобщения в сградата на Областната администрация.

На 27.12.2016 год. в Областна администрация Бургас са постъпили две молби с вх. № 26-00-830/1 и 26-00-830/2 от „СЪНИНВЕСТ“ ООД, в които е формулирано искане за спиране на образуваното административно производство по чл. 80 от ЗДС за изземване на имота, поради наличието на постановена обезпечителна мярка. Към молбите е приложена Обезпечителна Заповед от 23.12.2016 год. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, по силата на която е допуснато обезпечаване на иска, предявен от „СЪНИНВЕСТ“ ООД срещу Република България, представлявана от Министъра на туризма за установяване на обстоятелството, че между страните по делото е налице валидно концесионно провоотношение, възникнало по сключен договор за концесия от 09.09.2002 год. на обект „Морски плаж „Слънчев бряг – Север“. Наложената със заповедта обезпечителна мярка е спиране на изпълнението на предаването на обекта на концесията от концесионера на концедента.

Във връзка с така депозираните молби и приложената към тях обезпечителна заповед, със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 год. Областния управител на област Бургас е спрял откритото на основание чл. 80 от ЗДС административно производство по принудително изземване на обект „Морски плаж „Слънчев бряг – Север“ – част от крайбрежната плажна ивица обект на концесия, съгласно Решение № 574/2001 г на МС.

С писмо изх. № Т-08-00-101/23.03.2017 год., Министъра на туризма е изпратил на Областния управител на област Бургас Определение № 147/21.03.2017 год., постановено по ч.т.д. № 250/2017 год. на Върховен касационен съд, с което е отменено Определение № 422/22.12.2016 год. по ч.гр.д. № 6113/2016 год. на Софийски апелативен съд, търговско отделение и вместо него е оставено без уважение искане на „СЪНИНВЕСТ“ ООД за допускане на обезпечаване на предявения от дружеството срещу Република България, представлявана от Министъра на туризма установителен иск. Във връзка с така изпратеното определение на ВКС, Министъра на туризма е поискал Областния управител незабавно да продължи процедурата по изземване на обекта.

С последващо писмо изх. № Т-26-Б-46/18.04.2017 год., Министъра на туризма е изпратил на Областен управител на област Бургас постъпила в министерството молба от дружеството „БУЛИМПЕКС“ АД – определено за наемател на Морски плаж „Слънчев бряг – Север“, съгласно Договор за отдаване под наем с № Т-Т-РД-35-1/20.01.2017 год. В цитираната молба, дружеството наемател е поискало предприемане на незабавни действия за изземване на плажа и предаването му на новия наемател. По повод така препратената молба, Министъра на туризма е поискал от Областния управител на област Бургас информация за производството по принудително изземване на имота. По повод така полученото писмо, Областния управител на област Бургас, с писмо изх. № 11-00-484(1)/24.03.2017 год. е поискал от Софийски градски съд издаване на съдебно удостоверение за наличен между „СЪНИНВЕСТ“ ООД и Република България, представлявана от Министъра на туризма съдебен спор по отношение съществуването на концесионно правоотношение.

Със Заповед № РД-09-17/24.04.2017 год., Областния управител на област Бургас е постановил: Възобновява административното производство, открито с писмо изх. № 26-00-830/14.12.2016 год. на областен управител на област Бургас; Изземва  от „Сънинвест“ ООД държания без правно основание имот – изключителна държавна собственост, представляващ Морски плаж „Слънчев бряг – Север“, находящ се в община Несебър – част от крайбрежната плажна ивица – обект на концесия, съгласно Решение № 574 на Министерски съвет от 2001 год., за който е съставен акт за изключителна държавна собственост № 659/08.05.2001 год.; Определя срок за доброволно изпълнение на заповедта и предаване на имота – до 04.05.2017 год.; Определена е дата за принудително изпълнение на заповедта – 05.05.2017 год. от 11 часа. Указано е, принудителното изземване на имота да се извърши със съдействие на органите на МВР. В сезиращата съда молба е формулирано искане на основание чл. 166, ал. 4 от АПК да се постанови спиране на така постановената заповед, издадена на основание чл. 80 от ЗДС, като в молбата и в допълнението към нея са развити конкретни доводи, описани по-горе.

Съдът, след извършена проверка установи, че молбата е подадена от лице с правен интерес и в съответствие с изискванията за форма и съдържание. Към молбата е приложена и жалба от „СЪНИНВЕСТ“ ООД против Заповед № РД-09-17/24.04.2017 год. на Областния управител на област Бургас, като след служебна проверка е установено, че по тази жалба е образувано административно дело № 1058/2017 год. по описа на Административен съд Бургас. По административната преписка липсват доказателства за редовното връчване на Заповед № РД-09-17/24.04.2017 год. на Областния управител на област Бургас, но с оглед датата на постановяване на заповедта – 24.04.2017 год. и датата на депозиране на сезиращата съда молба – 27.07.2017 год., съда намира, че молбата е подадена в срок. По изложените съображения, съда намира подадената молба с формулирано искане за спиране на предварителното изпълнение за процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал.1 от ЗДС, имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. В текста на ал. 3, изр. 2 от чл. 80 е предвидено, че заповедта подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред, като обжалването не спира нейното изпълнение, освен ако съда постанови друго.

Особеното в посочената хипотеза е, че не административният орган с разпореждане, а законодателят е допуснал предварителното изпълнение на заповедта, при презюмиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В случаите, когато законът разпорежда предварително изпълнение на дадена категория административни актове, той презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки на чл. 60 от АПК. Липсват нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на изпълнението на акта, поради което за конкретния случай следва да се преценят евентуалните неблагоприятни последици, които биха възникнали за жалбоподателя от предварителното изпълнение. След като се презюмира наличието на причини за предварително изпълнение на заповедта по специалния ЗДС, в тежест на жалбоподателя остава задължението да обори това предположение, като докаже, че от предварителното изпълнение има възможност да претърпи значителна или трудно поправима вреда. Условие за спиране от съда на предварителното изпълнение на акта е на заложения в закона обществен интерес да се противопостави засягането на друг интерес с интензитет от порядъка на посочените в чл. 60 от АПК.

Както вече се посочи, в първоначалната молба на дружеството са развити обстойни доводи и аргументи относно законосъобразността на Заповед № РД-09-17/24.04.2017 год. на Областен управител на област Бургас. В случая, предмет по настоящото производство е само и единствено предварителното изпълнение на този административен акт, поради което доводите за неговата незаконосъобразност са неотносими към този правен спор, поради което съда не дължи произнасяне по тях.

В настоящия случай, от страна на „СЪНИНВЕСТ“ ООД са заявени конкретни твърдения за възможност да претърпи значителни или трудно поправими вреди, изразяващи се в евентуалното трайно унищожаване на материалната база (подробно описани по площ и брой преместваеми обекти), както и да претърпени загуби и пропуснати ползи от невъзможността да осъществява дейността си на морския плаж. Настоящият съдебен състав намира така заявените твърдения за неоснователни по следните съображения:

В Закона за държавната собственост и по-конкретно чл. 80, ал. 3 не са регламентирани редът и основанията, при наличието на които съдът може да спре изпълнението на заповедта за изземване. С оглед на това, в случая следва да намери приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 3 АПК сочеща основанията, при които може да се спре предварителното изпълнение на административни актове, допуснато в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма. Съгласно чл. 166, ал.2 АПК, приложима по аналогия за спиране на предварителното изпълнение на заповед, допуснато по силата на закон, основания за спиране са значителни или трудно поправими вреди, които оспорващият би претърпял. Наличието или възможността от настъпването на визираните от закона вреди е единствено условие за спиране действието на заповедта. За да бъде уважено, обаче, това искане - не е достатъчно само твърдението за наличие на вреди, респ. интереси, които биха били увредени, а е необходимо представянето на доказателства за вида им, както и за това, че вредите са настъпили или съществува вероятна възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен. В този смисъл са постановените Определение  № 5688 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2011 г., III отд., Определение № 2361 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2139/2009 г., III отд. и др. Във връзка с това, в настоящото производство в тежест на жалбоподателя е да обоснове и докаже основанията за спиране изпълнението на административния акт, а не съдът да ги извлича по реда на тълкуването от доказателствата в административната преписка.

В настоящият случай, от страна на жалбоподателя такива доказателства не са ангажирани. Доказателствената тежест по оборването на законовата презумпция за наличие на значим обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта, е възложена на жалбоподателя. След като той не е ангажирал съответните доказателствени средства за оборване на презумпцията, неблагоприятните последици от недоказване на твърденията му за опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди при изпълнението на акта настъпват в неговата правна сфера.

По отношение на конкретно заявените възможни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на заповедта, съда намира за нужно да отбележи следното: както се посочи, жалбоподателя твърди, че в резултат на допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповед № РД-09-17/24.04.2017 год. на Областния управител на област Бургас ще претърпи вреди във връзка с трайното унищожаване на материалната база – посочени преместваеми обекти. Съгласно легалното определение, дадено в т. 80 на § 5 от ДР на ЗУТ, „Преместваем обект“ е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. С оглед така даденото легално определение, неоснователно се явява така заявеното възражение, тъй като въпросните преместваеми обекти биха молби да бъдат преместени без да бъдат унищожени или да бъде променено тяхното предназначение. Друг е въпроса, ако твърдяните преместваеми обекти са изградени по начин различен от определението дадено в т. 80 на § 5 от ЗУТ, но тогава същите не биха имали характера на преместваеми обекти и концесионера няма право да изгражда такива на концесионната територия. В този смисъл и ако тези обекти нямат характера на преместваеми, то „СЪНИНВЕСТ“ ООД се опитва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, което е недопустимо.

По отношение на твърдението за възможни загуби и пропуснати ползи от невъзможността да осъществява дейността си на морския плаж, то съда намира същото за бланкетно и без посочена конкретика, поради се явява неоснователно.

Не на последно място следва да се има предвид и възможността, която в първоначалната молба, самия молител е посочил, а именно възможността за настъпване на неблагоприятни последици за дружеството предпоставя нови бъдещи спорове по репарирането на тези вреди. В този смисъл и при евентуално постановяване на краен съдебен акт за наличието на валидно концесионно правоотношение, то за дружеството жалбоподател „СЪНИНВЕСТ“ ООД са налични съответните процесуални възможности за обезщетяване на вредите, претърпени от изпълнението на заповедта за изземване, в т.ч. и посредством нормите на ЗОДОВ.

По изложените мотиви, съдът счита искането за спиране предварителното изпълнение на заповедта на Областния управител на област Бургас  за недоказано и неоснователно, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „СЪНИНВЕСТ“ ООД с ЕИК *** с посочен адрес гр. София, бул. „Витоша“ ***, представлявано от управителя Р.Ч. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-09-17/ 24.04.2017 год. на Областен управител на област Бургас.

 

Настоящото определение подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                 

СЪДИЯ: