Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:         1278                      08.07.2014г.                             гр.Бургас,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр.Бургас                                                          ХVІ-ти състав

На двадесет и шести юни,                             две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:        Румен Йосифов

Членове:           1. Любомир Луканов

                           2. Атанаска Атанасова

 

Секретаря: Г.Ф.

Прокурор: Тони Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

касационно наказателно административен характер дело № 1059 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от ЗАНН, вр. чл.348 от НПК, вр. с чл.208-228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Д.А., ЕГН-**********,***, подадена чрез пълномощника адв.Ж.Ж., против решение №127 от 17.04.2014г. постановено по НАХД № 31/2014г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 3645/20.12.2013г. на началник сектор ОП в РУП-Несебър, с което за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание: глоба в размер на 300лв. Касаторът счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно, тъй като нарушението не е доказано, а районният съд е кредитирал единствено показанията на актосъставителя.  Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с упълномощения от него адвокат, който поддържа жалбата на изложеното основание.

Ответникът по касация – началник на РУП-Несебър, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява допустима. 

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е потвърдил НП № 3645/20.12.2013г. на началник сектор ОП в РУП-Несебър, с което за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП на жалбоподателя А. е наложена глоба в размер на 300 лева. За да постанови решението си съдът е установил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. По същество съдът е приел, че А. е извършил вмененото му нарушение, тъй като управляваният от него автомобил се е движил по републиканската пътна мрежа без за него да е заплатена винетна такса, което представлява нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Спорен е бил единствено въпросът дали касаторът е спрян преди или след знака, обозначаващ изискване за платен винетен стикер. Районният съд е застъпил тезата на наказващия орган, че това е извършено след знака, заради показанията на актосъставителя Ж., който бил разпитан в качеството на свидетел и който безпротиворечиво е дал показания в тази насока. Констатирано е, че жалбоподателят само е направил твърдения за обратното чрез пълномощника си, но не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. В касационната жалба отново се твърди, че нарушителят е управлявал автомобила си по път от републиканската пътна мрежа за който не се изисква винетен стикер. Това не е така. В постановлението много ясно е описано, че на посочените в АУАН и в НП дата и място А. е управлявал автомобила. Пред полицейските служители той не е възразил относно констатираното нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, като е подписал акта без възражения. От своя страна св.Ж. при разпита си пред районния съд много подробно е описал къде е спрял нарушителя и че това място е било след поставения пътен знак за изискуем винетен стикер. Други факти, които да опровергаят показанията на Ж., въпреки твърденията на жалбоподателя, не са установени. А. не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на заявеното от него и пълномощника му.

Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП, движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. От своя страна чл.10 от ЗП, регламентира за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, въвеждането на винетна такса, заплащането на която такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок горепосочените пътища. Аналогични са и текстовете на Наредбата за условията и реда за събиране на винетни такси за платено ползване на определени републикански пътища за определен срок, в чл.19, ал. 1 и 2 от която е посочено, че ползването на републиканските пътища на РБ или на техни участъци от ППС, което не е снабдено с валидна винетка е административно нарушение и се санкционира по реда на чл.179, ал.3 от ЗДвП.

Анализът на цитираните разпоредби обосновава извод за наличието на безусловно задължение за собственикът или ползвателят на пътно превозно средство да ползва републиканските пътища на Република България, само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер.

В случая касаторът А. се е движил по път от републиканската пътна мрежа с превозно средство на предното стъкло на което не само, че не е бил залепен валиден винетен стикер, но и такъв стикер не е бил представен на контролните органи. Ето защо правилно извършеното от лицето нарушение е квалифицирано като такова по чл.139, ал.5 от ЗДвП и е санкционирано на основание чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП.

Поради горното, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл.221, ал.2, вр. чл.218 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Бургас ХVІ-ти състав   

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №127 от 17.04.2014г. постановено по НАХД № 31/2014г. по описа на Районен съд Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 3645/20.12.2013г. на началник сектор ОП в РУП-Несебър, с което за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП, на осн. чл.179, ал.3, т.4, предл.1 от ЗДвП, на М.Д.А., ЕГН-**********,***, е наложено административно наказание: глоба в размер на 300лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 
 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

 

                                                                                          2.