Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер    1299                   от 29.06.2018 г.             град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, петнадесети състав, на седми юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христова

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря Станка Атанасова и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1056 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Министерство на туризма чрез представител по пълномощие – държавен експерт З.К.против Решение № 137/20.03.2018 г., постановено по НАХД № 2714/2017 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменено Наказателно постановление № 5/22.11.2017 г., издадено от Директор на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на ЕТ „ВИКИ-90-З.З.“ за нарушение на чл. 10, ал. 8 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) на основание чл. 23 от ЗУЧК е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт изцяло и да потвърди процесното наказателно постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание, касатора редовно призован, чрез процесуалния си представител – адв. Р. Ш. от САК поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства, представя писмени бележки по съществото на спора и формулира искане за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на оспореното наказателно постановление.

Ответникът по касация – ЕТ „ВИКИ-90-З.З.“ с ЕИК 102049075 със седалище и адрес на управление с. Равда, общ. Несебър, ул. „Апостол войвода“ № 3, чрез процесуален представител – адв. А.Б.от САК, преупълномощен от адв. Н.Б. от САК оспорва жалбата, като формулира искане за оставяне в сила на оспореното първоинстанционно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за основателност на оспорването, като формулира искане за отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

 

 

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Несебър е образувано по жалба на ЕТ „ВИКИ-90-З.З.“ против Наказателно постановление № 5/22.11.2017 г., издадено от Директор на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на едноличния търговец за нарушение на чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК и на основание чл. 23 от ЗУЧК е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева. За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза се установява, че не е извършено твърдяното от административнонаказателния орган административно нарушение.

 

Решението на Районен съд  Несебър е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Настоящият касационен състав намира за основателни развитите от първоинстанционния съд мотиви относно некоректното посочване на площта на морски плаж „Равда-Национален детски комплекс“. Според чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК към обектите за бързо обслужване по ал. 4, т. 2, буква "б" се допуска ползването на допълнителна търговска площ на морския плаж извън площта по ал. 7, която не може да заема повече от 2 на сто от площта на морския плаж. Имат се предвид обекти за спортно-развлекателна дейност и заведения за бързо обслужване. Според § 1, т. 7 от ДР на ЗУЧК "Допълнителна търговска площ" е част от площта на морския плаж около преместваеми обекти за бързо хранене по чл. 10, ал. 4, т. 2, на която се допуска разполагане на преместваеми подиуми с тенти, чадъри, шатри и други слънцезащитни устройства с маси и столове за консумация. Следователно, от съществено значение за установяване евентуално извършено нарушение на посочената норма е точното определяне размера на площта на морския плаж, към която следва да се отнесе площта на обектите по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. Неопределянето на точната площ на плажа съставлява съществено нарушение на материалния закон, което не може да бъде санирано нито в хода на производството пред първата инстанция, нито в настоящото производство.

В настоящия случай, видно от приложения и приет като писмено доказателство Технически доклад от мониторинг на морски плаж „Равда-Национален детски комплекс“, извършващия мониторинга е посочил няколко площи на този плаж – по предоставените данни от концесията (от концесионния договор) и такива получени от извършения мониторинг. Анализът на така посочените данни удостоверява наличието на съществени различия, а именно: съгласно договора за концесия (АИДС), общата площ на плаж „Равда-Национален детски комплекс“ е 13 030 кв.м., докато мониторинга е изчислил обща площ – 15 225 кв.м., т.е. 2 195 кв.м. в повече. Отново, видно от договора за концесия, активната плажна площ е определена на 8 802 кв.м., докато мониторинга е изчислил такава площ в размер на 11 396 кв.м., т.е. отново с 2 594 кв.м. в повече. В мотивите на оспореното наказателно постановление, административнонаказващия орган е приел, че в резултат на извършения на място геодезически мониторинг е установено, че ЕТ „ВИКИ-90-З.З.“ е поставил върху морския плаж около заведенията за бързо хранене допълнителни търговски площи в размер над максимално допустимите 2 на сто от общата площ на морския плаж. Както в наказателното постановление, така и в цялата административнонаказателна преписка липсва индиция, върху коя точно обща площ на плажа е изчислено така определеното процентно съотношение – дали върху площта на плажа по концесионен договор и акта за изключителна държавна собственост или върху площта на плажа от мониторинга. Така посоченото съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на санкционираното лице да организира адекватна защита по фактическите констатации, обективирани в наказателното постановление.

На следващо място, съгласно нормата на чл. 10, ал. 9 от ЗУЧК, в случаите по ал. 7 и 8 в площта на плажа не се включва площта на подвижни (бели) дюни, на неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и на облесени дюни. Предвид така цитираната норма, наличието на дюни на територията на съответния плаж безспорно има значение и оказва влияние при изчисляване на общата площ на плажа, респ. при определяне на площта на обектите по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК. В настоящия случай, видно от приложения по делото Констативен протокол № 71 за извършената на 12.09.2017 год. проверка, в същия е вписано наличието на природни забележителности/защитени обекти, без да се посочи техния вид, характер и площи. От друга страна, в легендата към изготвената и приложена по делото схема са вписани и затревени площи и храсти. Никъде в мониторинговия доклад, а и в административната преписка не е посочено наличието, респ. липсата на налични дюни, независимо от вписаното в протокола обстоятелство, за наличието на природни забележителности/защитени обекти, като даже не е посочен вида и характера на тези защитени обекти. 

Анализът на горните факти и обстоятелства обосновава извод, че в хода на извършения мониторинг на морски плаж „Равда-Национален детски комплекс“, некоректно е определена общата площ на плажа (наличието на различия между площите по договора за концесия и от извършеното измерване и непосочването на наличните природни забележителности/защитени обекти), което обстоятелство неминуемо е указало влияние и при изчисляване на процентното съотношение на площта на обектите по чл. 10, ал. 8 от ЗУЧК, към общата площ на плажа.

Именно поради тези противоречия в определената площ на морски плаж „Равда-Национален детски комплекс“ не може на практика да се определи дали наистина е налице осъществено от ответното дружество административно нарушение, поради което правилно районният съд е достигнал до извода, че след като нарушението не е безспорно доказано, наказателното постановление е издадено при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на задължението по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,  поради което същото следва да бъде отменено.

При така изложените доводи, настоящата инстанция намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 137/20.03.2018 г., постановено по НАХД № 2714/2017 г. по описа на Районен съд Несебър.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                       2.