Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   1319                                   от 03.07.2018 г.                          град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на седми юни  две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря Стоянка Атанасова  и прокурор Андрей Червеняков като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 1053 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Българиан Еър Чартър“ АД, ЕИК 204830885, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“ , ж.к. „Горубляне“ , ул.“Павел Красов“ №35, представлявано от изпълнителния директор А.Е.Г., против решение № 286/07.03.2018 г., постановено по НАХД № 5800/2017 г. на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 104/02.10.2017 г., издадено от началника на ГПУ-Летище Бургас при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР гр.София, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на  чл. 20, ал.1, т.1, вр. чл. 19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ. В касационната жалба се твърди, че неправилен, необоснован и незаконосъобразен е изводът на районния съд, че дружеството-касатор е извършител на нарушението. Счита се, че в НП не са посочени изчерпателно нарушените законови разпоредби и доказателствата, които потвърждават нарушението, а фактическата обстановка не е описана подробно. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, както и да бъде отменено изцяло наказателното постановление или да бъде намален размера на наложената санкция. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Касаторът не представя нови доказателства.

В съдебно заседание касатора, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител –адв.Б., поддържа жалбата по изложените в нея основания. Пледира решението на първата инстанция да бъде отменено, като бъде отменено и издаденото наказателно постановление или намален размера на наложената санкция.

Ответникът по касация – Началник на ГПУ-Летище Бургас при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР гр.София, не се явява и не се представлява пред съда, като не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна единствено досежно размера на наложеното наказание, като  съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил НП № 104/02.10.2017 г., издадено от началника на ГПУ-Летище Бургас, с което за извършено от касатора нарушение по  чл. 20, ал.1, т.1, вр. чл. 19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, на основание чл. 51 от същия закон,  е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева.

От фактическа страна районният съд е приел, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) и НП са издадени от компетентни органи и съдържат обективните елементи от състава на нарушението по  чл. 20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, тъй като при извършена гранична проверка на пристигащи в Р България пътници с полет на авиокомпанията от Щутгарт се установява, че авиокомпанията е превозила турски гражданин, неотговарящ на условията за влизане в страната, а именно без да притежава валидна виза или разрешително за пребиваване. Районният съд е обсъдил подробно всички възражения на дружеството, които  е намерил за неоснователни.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Настоящият съдебен състав приема, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. По същество описаната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени и гласни доказателства, като установеното нарушение, за което е съставен АУАН и е издадено оспореното НП, действително е осъществено от санкционирания правен субект.

Възраженията на касатора са частично основателни досежно размера на наложеното наказание.

Отговорността на касатора е ангажирана за това, че на 01.08.2017г., около 17,50ч. на Летище Бургас, при извършване на гранична проверка на пристигащите в Република България пътници, превозени с полет BUC 2130 от гр.*****, ***** на авиокомпания „Българиан Еър Чартър“, е установен пътник, неотговарящ на условията за влизане в страната, а именно лицето C. H. е без налична валидна входна виза за България или в разрешението за пребиваване, каквато се изисква според Регламент (ЕО) №539/2001г. Пътникът не отговаря на чл.8, ал.1 от ЗЧРБ и чл.6, ал.1, т.“б“ от Регламент (ЕО) №399/2016г., което обстоятелство не е установено от превозвача и поради тази причина лицето не е допуснато да влезе в страната.

С Регламент (EС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници), който е в сила от 12.04.2016 г., т.е. към момента на извършване на процесното деяние, е отменен Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2016г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите. Както според чл.20 от отменения, така и според чл.22 от действащия Регламент, вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхното гражданство, но отсъствието на граничен контрол на вътрешните граници не накърнява възможността държава членка да предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи, съгласно чл.23, б.“в“ от действащия Регламент, съответно чл.21, б.“в“ от отменения Регламент.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

Неоснователно е възражението на касатора, че не са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно от оспореното наказателно постановление, в обстоятелствената част на същото е описана установената фактическа обстановка, като същата безспорно покрива изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а описанието на нарушението е достатъчно ясно формулирано. Както в акта, така и в наказателното постановление е посочено мястото на установяване на нарушението - Летище Бургас, което описание е достатъчно ясно и конкретно индивидуализирано, като нарушението извършено чрез бездействие е установено при извършване на граничната проверка на това летище.

Неоснователни са възраженията за несъставомерност на вмененото нарушение. Действително по делото се установява, че пътника Cetin Husein е бил в процедура по издаване на нова виза, защото е изгубил същата. Този факт обаче не може да обоснове извод за изпълнено задължение от страна на касатора. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ „Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя.“ Правилно първоинстанционния съд е посочил, че за да бъде допуснато едно лице на територията на страната, то следва не само да притежава необходимите документи, но и да ги носи фактически.

            Неоснователни са възраженията на касатора за наличието на предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“.  В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да се прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. По делото липсват доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно административно наказващия орган и първоинстанционния съд не са приложили  тази разпоредба. Още повече, че изпълнението на задължението по чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ касае обезпечаване на упражняването на строг граничен паспортно – визов контрол на всички лица, български и чуждестранни граждани, влизащи в и излизащи от територията на Р България през ГКПП, доколкото страната ни е външна граница на ЕС и се цели засилен контрол на миграционните процеси.

Основателни са възраженията на касатора за неправилно определяне на размера на наложената имуществена санкция. Съгласно чл.27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното постановление административният орган не е изложил никакви мотиви, които да обосновават определения размер на имуществената санкция от  3 000,00 лева, при предвиден от законодателя размер от 2 000,00 до 10 000,00 лева. По делото липсват доказателства, от които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията е правилен и законосъобразен, като следва да се има в предвид, че мотивите за определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен път. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към минималния предвиден от законодателя в нормата на чл.51 от ЗЧРБ, а именно 2 000,00 лева, който е подходящ да осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и генерална превенция.

Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, ХV-ти състав

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение286/07.03.2018г., постановено по НАХД 5800 по описа за 2017г. на Районен съд- Бургас, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 104/02.10.2017 г., издадено от началника на ГПУ-Летище Бургас при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР гр.София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление104/02.10.2017 г., издадено от началника на ГПУ-Летище Бургас при РДГП-Аерогари, ГДГП-МВР гр.София, с което за нарушение на чл. 20, ал.1, т.1, във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република България и на основание чл.51 от ЗЧРБ, на „Българиан  Еър Чартър“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева (три хиляди лева), като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказанието  на 2000 лева (две хиляди) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение286/07.03.2018година, постановено по НАХД 5800 по описа за 2017г. на Районен съд - Бургас в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                              

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                           2.