Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер   444           от 09.03.2018 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, петнадесети състав, на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Христов

                  2. Диана Ганева

 

при секретаря Г.С.и прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 104 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.Н.И. ЕГН ********** *** против Решение № 1954/07.12.2017 г., постановено по НАХД № 5244/2017 г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 140/28.09.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) на касатора са наложени две административни наказания глоба в размер от по 150,00 лева за извършени административни нарушения по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ и по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно поради неправилно приложение на закона и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание касатора не се явява и не се представлява.

Ответникът - Басейнова дирекция „Черноморски район“, редовно призован не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването като пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е  процесуално допустима.

Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по жалба на С.Н.И. против Наказателно постановление 140/28.09.2017 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от ЗВ на лицето са наложени две административни наказания глоба в размер от по 150,00 лева за извършени административни нарушения по чл. 194б, ал. 1 от ЗВ и по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ. За да потвърди процесното наказателно постановление, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени поцесуални нарушения, а от събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява осъществените от лицето две административни нарушения. В оспорения съдебен акт са изложени и подробни мотиви относно липсата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Решението на Районен съд Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

В касационната жалба е заявено, че оспорения първоинстанционен съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като първата инстанция не е обсъдила възражението за разминаване между съдържанието на АУАН и НП. Твърди се, че докато в АУАН е посочено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ – за неподаване на декларация и на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ – за непредставяне на доклад, то в НП са посочени нарушения на чл. 194б, ал. 1 от ЗВ и чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ. Настоящият касационен състав намира така развитите възражения за неоснователни. Видно от процесния АУАН, в текстовата част на същия, по отношение на първото административно нарушения, за което лицето е санкционирано (т. 3 от АУАН), актосъставителя е вписал констатацията, съгласно която титулярът не е представил в БДЧР декларация за 2016 год. по чл. 194б от ЗВ, което е неизпълнение на чл. 194б от ЗВ. По отношение на второто административно нарушение (т. 4), в АУАН е вписана констатацията, че титуляра не е представил в БДЧР доклад за 2016 год. по чл. 49, ал. 1, т. 12 от ЗВ. Действително, при изписване на нарушените правни норми в АУАН, по т. 3 е посочена като нарушена нормата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ и по т. 4 като нарушена е вписана нормата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ. В НП, административнонаказващия орган е приел констатациите, обективирани в АУАН като административни нарушения по чл. 194б, ал. 1 и по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ, така както са вписани двете нарушения в текстовата част на АУАН. Обстоятелството, че при цифровото изписване на констатираните административни нарушения, в АУАН са вписани такива, които не съответстват на действително нарушените не съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, доколкото правото на защита на санкционираното лице не е нарушено. Както се посочи, в текстовата част на АУАН са вписани коректно констатираните административни нарушения, като санкционираното лице организира защитата си съобразно фактическата обстановка, а не съобразно посочените като нарушени правни норми. Дори и да се приеме, че в АУАН е допуснато нарушение при цифровото изписване на допуснатите административни нарушения, то същото е преодолимо по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото в случая е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Съдът не споделя и следващото възражение на жалбоподателя, в което се твърди, че субектът на нарушението следва да лице, което осъществява водовземане, доколкото в приложимата санкционна норма е посочено, че се наказва физическото или юридическото лице, което наруши правилата за деклариране, отчитане и контролиране. Безспорно в настоящия случай е налице такова нарушение по отношение на неподадената декларация по чл. 194б, ал. 1 и доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ.

Не съответства на действителното фактическо положение и твърдението, обективирано в касационната жалба, съгласно което първоинстанционния районен съд не е обсъдил приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Видно от мотивите на оспорения съдебен акт, състав на Районен съд Бургас е развил подробни доводи, съгласно които случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен, поради което нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима. Така развитите мотиви изцяло се споделят и от настоящия касационен състав, поради което развитите в тази насока възражения са неоснователни.

Предвид гореизложеното, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила, а жалбата като неоснователна – да се отхвърли.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –  Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1954/07.12.2017 г., постановено по НАХД № 5244/2017 г. на Районен съд Бургас.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                        2.