Р Е Ш Е Н И Е

 

      2035                                       27.11.2014 година                                   гр. Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Бургаският административен съд, шестнадесети състав, на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    РУМЕН ЙОСИФОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                          2.АТАНАСКА АТАНАСОВА

 

при секретаря Г.Ф., в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно наказателно дело № 1049 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод постъпила Заповед № РД-09-20/12.05.2014 г. на Областния управител на Област Бургас, с която на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и чл. 45 от ЗМСМА се оспорва като незаконосъобразно решението, прието по т.1 от дневния ред на заседание на Общински съвет- Бургас, проведено на 22.04.2014 г. С оспореното решение е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас, със следния текст: „§1. В чл. 4, ал.2, изречение първо: „Едно лице има право да получи разрешение за поставяне за не повече от един преместваем обект върху имотите общинска собственост, с изключение на обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал.3, т.2, елементите на градското обзавеждане, обектите, разположени в територии, отдадени на концесия от общината“ се отменя; §2. В чл. 5, ал.1, т.10 „Декларация, че лицето не експлоатира друг обект по чл. 56 на територията на Общината, с изключение на обектите по чл. 4, ал.2“ се отменя“.

В заповедта на областния управител са развити доводи за липса на материална компетентност на общинския съвет за издаване на оспорения акт. Изложено е, че отменените с решението текстове от Наредбата са предмет на оспорване по адм.д. № 286/2014 г. по описа на Административен съд- Бургас, висящо пред Върховния административен съд към датата на приемане решението от ОбС, а нормата на чл. 14, ал.3 от ГПК не допуска друг орган да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Изложено е още, че липсват мотиви с конкретни причини, налагащи приемане на спорните разпоредби, което не позволява последващ контрол за законосъобразност на решението. Наред с това се сочи, че с решението по адм.д. № 286/2014 г. на АСБ са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 71, ал.1 – 7 от Наредбата, с които е била регламентирана процедурата по определяне на кандидатите за определена позиция (преместваем обект), а при липса на правила за отдаване на позициите и с отпадане на ограничението за брой преместваеми обекти, които едно лице може да получи, ще се нарушат изискванията за състезателност, прозрачност и публичност на процедурите, както и равнопоставеност на субектите. С тези съображения е обоснован изводът за незаконосъобразност на оспореното решение и се претендира неговата отмяна.

В съдебното заседание не се явява представител на оспорващия- областен управител на Бургаска област. С писмени бележки оспорването се поддържа. Не са ангажирани нови доказателства.

Ответникът по жалбата- Общински съвет- Бургас не изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба е заявено становище за неоснователност на оспорването. Не се сочат нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за основателност на оспорването.

Съдът намира оспорването за допустимо. Правомощието на областния управител да оспорва актовете на общинския съвет е уредено в нормите на чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 45, ал. 4 ЗМСМА. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/16.04.2013 г. по т.д. № 4/2011 г., регламентацията на оспорването е относима към всички актове на общинския съвет. Макар тълкувателното решение да е прието във връзка с осъществяване правомощията на общинските съвети по чл. 21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, то намира приложение и по отношение на решението, с което общинският съвет осъществява правомощията си по приемане на подзаконови нормативни актове- в този смисъл Определение № 9797/11.07.2014 г. на ВАС по адм.д. № 6624/2014 г., ІV отд.

Бургаският административен съд, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложената по делото преписка се установява, че административното производство е започнало по повод докладна записка от група общински съветници от ПП ГЕРБ, депозирана в Общински съвет- Бургас на 03.04.2014 г. с вх. № 08-00-1475. С нея е предложена отмяна на ограничението, заложено в нормата на чл. 4, ал. 2, изр.първо от Наредбата, с цел създаване на по-благоприятни условия за развитие на стопанската дейност, както и предоставяне възможност на търговците да покриват евентуални загуби от експлоатацията на други обекти, разположени в различни райони на града. Посочено е, че въведеното ограничение относно броя на преместваемите обекти върху имоти-общинска собственост се заобикаля, чрез регистриране на други търговски дружества и е нерационално. Проектът и мотивите са публикувани в интернет-страницата на Общински съвет- Бургас на 03.04.2014 г. в 18.41 часа, с разяснение, че заинтересованите лица могат да депозират предложенията си в периода 04.04.2014 г. – 17.04.2014 г. в Общински съвет- Бургас и на посочени електронни адреси. На 10.04.2014 г. е постъпило предложение към проекта от община Бургас за отмяна и на чл. 5, ал.1, т.10 от Наредбата, досежно изискването за представяне от заинтересованите лица на декларация за удостоверяване на обстоятелството, че не ползват друг обект на територията на общината. В него се сочи, че при отмяна на ограничението в броя на преместваемите обекти, изискването за представяне на декларация би било ирелевантно за правото на лицата да кандидатстват за такива обекти. За времето от 09.04.2014 г. до 11.04.2014 г. докладната записка и проектът за решение са разгледани от постоянните комисии на общинския съвет и са подкрепени от мнозинството от тях. Предложението за изменение на Наредбата е прието на заседание на общинския съвет на 22.04.2014 г., след проведени дебати и изслушване на председателя на Асоциацията за защита на дребен и среден бизнес, въз основа на искане от последния, депозирано в ОбС- Бургас с вх. № 08-00-1549/16.04.2014 г.

При тези данни съдът намира оспорването за неоснователно. Съображенията са следните:

Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност (чл.17, ал.1 и чл.18 от ЗМСМА). В нормата на чл. 8 от Закона за нормативните актове е регламентирано правомощието на общинския съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас, изменена с оспореното решение, е приета въз основа на законовата делегация на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. С нея се определят условията и реда за поставяне и принудително премахване на преместваеми обекти, информационни и декоративно-монументални елементи на територията на Община Бургас (чл. 1, ал.1 от Наредбата) и следователно както издаването и́, така и нейното изменение, са в компетентността на Общински съвет- Бургас.

Съдът намира за неоснователни доводите на оспорващия за липса на материална компетентност на общинския съвет да отмени нормите, които са предмет на оспорване по адм.д. № 286/2014 г. по описа на Административен съд- Бургас, доколкото към момента на тяхната отмяна спорът не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. Разпоредбата на чл. 130, ал.2 от АПК (както и цитираната в заповедта на областния управител- чл. 14, ал.3 от ГПК с идентично съдържание) съдържа забрана за органите извън системата на съдилищата да разглеждат спор, приет за разглеждане от съда, но не ограничава компетентността на административния орган да предприеме изменение на подзаконовия нормативен акт. В случаите на изменение на нормативен административен акт към момент, в който спорът относно законосъобразността на акта още не е приключил, административният орган рискува обявяване на новия акт за нищожен, ако той противоречи на влязлото в сила решение на съда- в този смисъл Решение № 186 от 08.01.2014 г. на ВАС по адм.д. № 8070/2013 г., ІІІ отд. В конкретния случай такова противоречие не е налице- както с решението на общинския съвет, прието на 22.04.2014 г., така и с влязлото в сила понастоящем решение на АСБ, оставено в сила с решение № 12502/21.10.2014 г. по адм.д. № 7446/2014 г. на ВАС, оспорените текстове от Наредбата са отменени.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, а съдържанието на приетата с него наредба отговаря на изискванията на ЗНА и Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагането му. При извършената служебна проверка съдът не констатира и допуснати в производството по издаването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Проектът за изменение и допълнение на Наредбата е внесен от общински съветници с докладна записка вх. № 08-00-1475/04.04.2014 г., чието съдържание е съобразено с изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА- в нея са посочени причините, които налагат приемането и́; целите, които се поставят; очакваните резултати; съдържа се констатация за съответствие с правото на Европейския съюз. Същият е разгласен съобразно изискването на чл. 78, ал.3 от АПК, чрез публикуването му в интернет-страницата на Общински съвет- Бургас, като на заинтересованите лица е предоставена възможност за предложения и становища в 14- дневен срок, в съответствие с нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, вр. чл. 80 от АПК. Проектът е разгледан и одобрен от постоянните комисии при общинския съвет. В проведеното на 22.04.2014 г. заседание той е обсъден, в съответствие с изискванията на чл. 77 от АПК, заедно с постъпилото предложение от кмета на общината, и е приет при необходимите съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал.3 от ЗМСМА кворум и мнозинство- видно от приложения в преписката протокол, на заседанието са присъствали 47 от общо 51 общински съветници, а решението е прието с мнозинство, формирано от гласовете на повече от половината присъстващи общински съветници- с 25 гласа „за“.

Съдът намира за ирелевантни доводите на оспорващия за липса на регламентирани в Наредбата правила за отдаване на позициите. Наличието на такива правила не се отразява на законосъобразността на решението, а и до нарушаване изискванията за състезателност, прозрачност и публичност на процедурите, и равнопоставеност на субектите, каквито доводи са наведени в заповедта, би могло да се стигне и при наличието на ограничение в броя на преместваемите обекти, които едно лице може да получи.

Приетата с оспореното решение наредба е съобразена с разпоредбите на Закона за устройство на територията. Тя не предвижда нови права и задължения извън установените с този закон, нито ограничава права и задължения- напротив, с нея е отменено въведеното по-рано ограничение. Следва да се отбележи, че въпросът дали да бъдат въведени ограничения относно броя на преместваемите обекти, е предоставен на преценката на общинския съвет и е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност на акта, поради което излиза извън предмета на съдебната проверка, очертан с нормата на чл. 168 от АПК. С оглед изложените по-горе съображения съдът счита, че атакуваното решение е съобразено с изискванията за законосъобразност, поради което оспорването се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването със Заповед № РД-09-20/12.05.2014 г. на Областния управител на Област Бургас, против решение на Общински съвет- Бургас, прието по т.1 от дневния ред на заседание, проведено на 22.04.2014 г., с което е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градско обзавеждане на територията на община Бургас, със следния текст: „§1. В чл. 4, ал.2, изречение първо: „Едно лице има право да получи разрешение за поставяне за не повече от един преместваем обект върху имотите общинска собственост, с изключение на обектите за търговия с обектите по чл. 2, ал.3, т.2, елементите на градското обзавеждане, обектите, разположени в територии, отдадени на концесия от общината“ се отменя; §2. В чл. 5, ал.1, т.10 „Декларация, че лицето не експлоатира друг обект по чл. 56 на територията на Общината, с изключение на обектите по чл. 4, ал.2“ се отменя“.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от съобщението.

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

          2.